Решение № 27 от 01.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр.Мадан, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100546 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Й. З. Ч. против „К." ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № *, сключен между ищеца Й. З. Ч. ЕГН ********** и „К." ЕООД, с ЕИК: * на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК, както и съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП -съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предявен е при условията на евентуалност иск с правно чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 18 в Договор за потребителски кредит №*, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2024г. между Й. Ч. в качеството му на заемополучател и „К." ЕООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № *. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 1300 лв. с краен срок за погасяване 15.01.2025 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 50% годишно, като в чл. 3, т. 4 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 62,37%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 6 месечни вноски, 2 по 54.17 лв. и 4 месечни вноски 1 по 359.54 лв. В чл. 3 т. 8 е уговорено, че потребителят предоставя едно от следните обезпечения - Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя. В чл. 6.1 от Договора страните са се договорили, че кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 6 ал. 1 се дължи фиксирана неустойка в размер на 835.50 лв.Ищецът счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 62.37 % към датата на подписване на договора/. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлявало разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждавало и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 50% за срока на договора се равнява на 246.50 лв., а неустойката в размер на 835.50 лв. е почти четири пъти поголяма, с което реалният ГПР ставал близо 703,50%. Определянето в Договора на сумата в размер на 835.50лв. като неустойка за неизпълнение на задължение целяло единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречала на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен това счита, че клаузата на чл. 18 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, Същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на иска. Сочи, че искът е недопустим, тъй като договорът вече не е бил действащ между страните. Твърди, че валидността на 2

Договор за потребителски кредит № * произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Същата била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Счита, че неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. Счита, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. В случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо три договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Сочи, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база три договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. В случая не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*, по силата на който на ищеца бил предоставен потребителски кредит в размер от 1300 лева, при следните параметри Годишен процент на разходите: 62,37 %, Фиксиран лихвен процент: 50 %, Размер на погасителна вноска: 4 х 54,17 лв. и 4 х 359,59 3 лв. лева, Вид вноска: месечна, Брой вноски: 6, Дата на първо плащане:

15.08.2024 г, Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане: 15.01.2025г, Обща сума за плащане: 1546,50 лева. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е е в размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6.

Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.

6, ал. 2 от договора Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 835,50 лева.

Сключеният между страните договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други 4 възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.