Решение № 16403 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16403 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110149359 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „М.А.“ ЕООД срещу ЗАД „А.“ АД искова молба.

Ищецът твърди, че на 14.05.2025г. в гр. София на /адрес/ ПТП, водачът на лек автомобил марка „БМВ“ модел „330Д“, рег. № СB **** ВО, излизайки от крайпътна територия и без да се съобрази с предписанието на пътен знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ навлиза първо в крайна дясна лента на /адрес/ в посока /адрес/, след това предприема обратен завой на място, където пътната маркировка не позволява такава, навлизайки в лява лента, като удря движещия се по нея лек автомобил „Киа", модел „К5“, рег. № СВ **** ХТ. Сочи, че за произшествието бил съставен двустранен констативен протокол от 14.05.2025г, в който водачът на л.а.

„БМВ“ с рег. номер СВ **** ВО саморъчно записал, че е виновен. Твърди, че в резултат от удара на лек автомобил марка „Киа", модел „К5“ били нанесени вреди, описани от опис-заключения от извършени огледи, съставени от представители на застрахователя на лек автомобил марка „БМВ“ по застраховка „Гражданска отговорност“- ЗАД „А.“ АД. Сочи, че на 27.08.2025г. сключил със собственика на лек автомобил марка „Киа", модел „К5“ договор за цесия, с който последният му прехвърлил вземането си за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета/претенция №1002510011510, заведена при ЗАД „А.“ АД във връзка с настъпило на 14.05.2025г. ПТП в гр. София, както и за лихви и други принадлежности в размер на 22 000 лева. Сочи, че уведомил застрахователя за цесията на 09.09.2025г., като му отправил покана за плащане, която не била удовлетворена. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявения частичен иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се представя платежно нареждане за сумата 12 155,07 лева по посочена в исковата молба банкова сметка, като се твърди, че с нея задължението на ответника за репариране на вредите на основание сключения застрахователен договор по застраховка Гражданска отговорност на МПС за лек автомобил марка „БМВ“, рег. № СВ **** ВО, за събитие от 14.05.2025г. с участие на лек автомобил марка „Киа“, модел К5, рег. № СВ **** ХТ в гр. София, е изпълнено и вземането на ищеца е погасено чрез плащане. Признава наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. БМВ, рег. № СВ **** ВО. Не оспорва описания в исковата молба механизъм за настъпване на процесното ПТП. Въз основа на изложените съображения отправя молба за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство предявен от „М.А.“ ЕООД срещу ЗАД „А.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 669,38 eвро /15 000 лева/, заявена като частична претенция от сума в общ размер на 11 248,42 евро /22 000 лева/, представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил марка „Киа” модел „К5", рег. № СВ **** XТ, вследствие реализирано на 14.05.2025г. в гр. София, на /адрес/, ПТП, при което лек автомобил марка „БМВ“ модел „330Д“, рег. № СB **** ВО, излизайки от крайпътна територия и без да се съобрази с предписанието на пътен знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ навлиза първо в крайна дясна лента на /адрес/ в посока /адрес/, предприема обратен завой на място, където пътната маркировка не позволява такава, навлизайки в лява лента, като удря движещия се по нея лек автомобил „Киа“, модел „К5“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.10.1015г., до окончателното й заплащане.

Основателността на същия се предпоставя от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1/ че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № СВ **** ВО, 2/ че в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач е настъпило процесното застрахователно събитие, което е покрит риск, 3/ причинната връзка между същото и причинени на лек автомобил марка „Киа“, модел К5, рег. № СВ **** ХТ вреди, 4/ техния размер, както и 5/ сключване на валиден договор за цесия, с който му е прехвърлено вземането на застрахователно обезщетение.

Във връзка с последната от посочените предпоставки за уважаване на 2 предявения иск следва да бъде посочено, че съгласно приетото по делото свидетелство за регистрация № 013645776– част I собственик на автомобил „Киа“ модел К5 с рег. № СВ **** ХТ е С.М.Т.. В същото време от представените по делото доказателства се установява, че последният е сключил Договор за прехвърляне на вземане от 27.08.2025г., с който е прехвърлил в полза на ищцовото дружество „М.А.“ ЕООД вземането си за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета/претенция №1002510011510, заведена при ЗАД „А.“ АД за повреди по лек автомобил марка „Киа“ с рег. № СВ **** ХТ в резултат на ПТП от 14.05.2025г., настъпило в град София, в размер на 22 000 лева. Установява се, че с получено от ответното дружество на 09.09.2025г. писмено уведомление същото е било уведомено от С.М.Т. за извършеното прехвърляне на вземането за застрахователно обезщетение вследствие от процесното ПТП в размер на 22 000 лева в полза на „М.А.“ ЕООД, както и че всички плащания следва да бъдат извършвани по посочена банкова сметка с титуляр цесионера. Предвид посоченото, съдът намира за установено, че процесният договор за цесия е произвел действие и по отношение на ответното дружество, като спрямо него носител на вземането за обезщетение за повредите по процесното МПС вследствие от пътно-транспортното произшествие от 14.05.2025г. до размера от 22 000 лева е именно ищцовото дружество.

На следващо място, между страните не е спорно и с приетия за окончателен по делото доклад, допълнен в проведеното на 18.05.2026г. открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК следните обстоятелства: 1/наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № СВ **** ВО, 2./ описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, 3/ вината на водача на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № СВ **** ВО за неговото реализиране, както и 4./ извършеното след подаване на исковата молба- на 02.12.2025г., плащане от ответника на сумата от 12 155,07 лева, представляваща обезщетение за процесното ПТП, като същите се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. С оглед на посоченото, съдът намира, че между страните е налице спор единствено относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Разногласия относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване не е имало и между участниците в него, поради което същите са съставили двустранен констативен протокол за ПТП, без посещение на мястото на произшествието от службите за контрол към МВР. От същия се установява, че на 04.05.2025г. в гр. София, на /адрес/, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „БМВ“ модел „330Д“, рег.

№ СB **** ВО, излизайки от крайпътна територия е навлязъл първо в крайната дясна лента на /адрес/ в посока /адрес/, предприел е обратен завой, изнасяйки се в лявата лента, като е ударил движещия се по нея лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“. В 3 протокола за виновен се е признал водачът на първия автомобил, като с оглед събраните по делото доказателства и липсата на спор относно механизма, съдът намира за установено, че процесното произшествие е настъпило в резултата на предприетата от водача лек автомобил марка „БМВ“ модел „330Д“ маневра за навлизане и ляв завой в нарушение на поставените пътни знаци „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и „Г2- Движение само надясно след знака“, като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага.

На следващо място, от съставения протокол се установява, че страните са констатирали видими щети по предна броя и еър бег на лек автомобил марка „Киа“.

След извършени огледи от ответното дружество са съставени описи, в които вредите са описани подробно, като са посочени следните увреждания по автомобила: предна броня, решетка в предна броня, лайсна хром предна броня дясна, лайсна хром над десен фар, десен фар, преден капак, въздушна възглавница на водача, въздушна възглавница на пътник, въздушна възглавница колене, преден ляв и десен предпазен колан, десен халогенен, десен сензор парктроник, абсорбер предна броня, кора над радиатори, кора под предна броня, дясна и лява панта преден капак, маска пред ПВЦ, вертикален дифузьор, преден ляв и десен калник, арматурно табло, ляв фар, водач под ляв и десен фар, основа предна броня. Видно от прието по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно- автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, посочените щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.05.2025г. ПТП. При съобразяване на изводите на вещото лице, съдът намира за установени по делото както настъпилите вследствие на произшествието вреди по лек автомобил „Киа“, модел „К5“, така и необходимостта от извършването на ремонтно-възстановителни дейности за тяхното отстраняване.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният иск по чл.432 КЗ се явява основателен, доколкото по делото се установи наличието на всички материалноправни предпоставки за неговото уважаване. Относно неговия размер следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като по силата на разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да бъде закупено друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото 4 количество и качество като увредената вещ /така Решение №6/02.02.2011г. по т. д.

№293/2010г. на ВКС, I Т.О., Решение №206/03.09.2013г. по т. д. №107/2011г. на ВКС, II Т. О., Решение №79/02.07.2009г. по т. д. № 56/2009г. на ВКС, I Т.О., които макар и постановени при действието на КЗ (отм.), са приложими и към актуалната уредба/.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „Киа“, модел „К5“, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 23 262,60 лева с ДДС /11 893 евро/. Съдът намира, че изчислената именно на база средни пазарни цени стойност следва да служи като обективен критерий за размера на действително причинените вреди, тъй като същата е определена след проучване на пазара на съответните части, боя, материали и труд в цялост, при съобразяване цените както на официалния сервиз за съответната марка лек автомобил, така и на алтернативни доставчици. Следователно размера на дължимото обезщетение, определено на база средни пазарни цени е 23 262,60 лева с ДДС /11 893 евро/. В същото време видно от приложеното към отговора на исковата молба платежно нареждане от 02.12.2025г., дължимото обезщетение е частично заплатено на посочената дата, която е след подаване на исковата молба. Така извършеното плащане представляват факт, настъпил в хода на процеса, който съдът следва да съобрази, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Предвид обстоятелството, че на ищеца е прехвърлено вземане за застрахователно обезщетение в размер на 22 000 лева, то настоящият съдебен състав счита, че именно от посочената сума следва да бъде приспадната заплатената от ответното дружество сума в размер на 12 155,07 лева. Доколкото предмет на делото е вземане в размер на 7 669,38 eвро /15 000 лева/, частична претенция от сума в общ размер на 11 248,42 евро /22 000 лева/, то предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 5 033,63 евро /9 844,93 лева/, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.