Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 301 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4807/2024
Вид
Решение № 301
Подписан
13.03.2025
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.28 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330204807 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-1030-005375/17.07.2024 год., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на С. И. К., с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят С. И. К., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна Началник Група, сектор “Пътна полиция”Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника, който излага становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално 1 уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

С акт за установяване на административно нарушение Серия GA AKT № 1348566/ 12.06.2024 год. било установено, че на 12.06.2024 год. в 12:52 часа в гр. Пловдив, бул. „България“ /посока изток-запад/ на кръстовището с бул.

„Васил Априлов“, жалбоподателят С. И. К., с ЕГН **********, като водач на велосипед „E-GENT“, извършва следното нарушение:

1. Водачът навлиза и преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа /трисекционен/.

Записано било от проверяващите, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.

Нарушението на жалбоподателя било установено на място от св. И. В.

П., на длъжност „**“ при сектор “Пътна полиция” - Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, докато изпълнявал служебните си задължения с мото патрул в състав.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

Получил и препис от него. В законоустановеният срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка, като за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.5, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание актосъставителят И. В. П., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на акта и направените в него констатации, 2 включително реда на съставяне на акта. В допълнение сочи, че докато изпълнявал служебните си задължения с мото патрул в състав, установил на място процесното нарушение, като дори две коли, преминаващи на зелен сигнал, които велосипедистът засякъл, му подали звуков сигнал. Полицаят го застигнал и го спрял принудително за констатиране на нарушението.

Жалбоподателят се съгласил с констатациите на нарушението.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

След анализ на събраните по делото доказателства Съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като на 12.06.2024 год. около 12:52 часа в гр. Пловдив, бул. „България“ /посока изток-запад/ на кръстовището с бул. „Васил Априлов“, жалбоподателят С. И. К., с ЕГН **********, като водач на велосипед

„E-GENT“, навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща при нормален режим на работа. Фактическите констатации, отразени в акта, се потвърждават от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свид. П., който потвърди авторството на АУАН и направените констатации. Отделно от това, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото не беше оборена от жалбоподателя К., следва да се приемат за доказани посочените в АУАН обстоятелства.

В случая е установено виновно несъобразяване от страна на жалбоподателя – водач на велосипед и участник в движението, със светлинните сигнали на работещата светофарна уредба, доколкото същият не е следвало да преминава през кръстовището при светещ червен сигнал.

Правилно е бил определен субектът на нарушението – жалбоподателят К. в качеството си на водач и участник в движението. Това е така, тъй като нарушената материална норма предвижда за нарушител качеството „участник в движението“, а основанието, на което е наложено наказанието – и „водач“.

Съгласно допълнителните разпоредби от ЗДвП, в §6, т.28 „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, 3 пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. „Водач“ според §6, т.25 от ДР от ЗДвП е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, за да изпълни всички съставомерни елементи на вмененото нарушение, а жалбоподателят напълно е разбрал за какво свое поведение е бил санкциониран.

С оглед изложеното, при правилно установени факти, които са и правилно квалифицирани, са били налице основанията за ангажиране административната отговорност на нарушителя К..

Съдът счита, че правилно и обосновано, след като е преценил доказателствата по административната преписка, наказващият орган е постановил за нарушението - глоба в предвидения в закона размер от 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Размерът на наложената санкция е фиксиран от законодателя, поради което не подлежи на изменяне от страна на Съда.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. В този смисъл Съдът не дължи произнасяне и относно възражението на жалбоподателя, че не е следвало да му отнемат контролни точки като водач на моторно превозно средство.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и не е била защитавана от такъв, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Предвид потвърждаването на процесното НП, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

4

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1030005375/17.07.2024 год., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на С. И. К., с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5