Решение № 13243 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13243 гр. ***, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110125919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗД ***“ АД срещу ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 836,27 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № *** г., за настъпило на *** г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 404,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 836,27 лв. за периода от 25.05.2019 г. до 12.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК на 02.02.2024 г. по ч.гр.д. № 71188/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, в района на „***т“ лек автомобил марка „БМВ ***“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № *** г. По заведената пред ищеца преписка по щета № *** г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 836,27 лв. (в т.ч. направените разходи за транспорт на увреденото имущество в размер на 48 лв.), като след извършено прихващане на насрещно дължимите вноски за невнесена застрахователна премия на *** г. на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата от 534,55 лв.

Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която 1 оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на дупка на пътното платно с конкретни размери, характерът и размерът на твърдените вреди. Оспорва да е доказана причинната връзка между твърдяното ПТП и вредите, като посочва, че процесните вреди са могли да настъпят и при друг механизъм. Твърди, че *** е сключила Договор за поддръжка № *** г. с „*** – ***“ АД с предмет – извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната пътна мрежа и пътните съоръжения в VI зона „Райони ***, ***, ***, ***“, поради което и ответникът не следва да отговаря по предявения иск. Посочва, че според посочения договор има два типа улици, което дружеството се е съгласило да поддържа – едната група са улици, за които е определена абонаментна поддръжка, за които дружеството-изпълнител по договора следва да следи за състоянието на пътния участък, а другата група улици изпълнителят извършва ремонт и действия по поддържане на пътния участък едва след изпращане на възлагателно писмо от ***. Посочва, че процесният пътен участък е от втория тип, като на *** г. е изпратено възлагателно писмо, с което е възложен ремонта на ***т в района от кръговото на ж.к. *** до моста на р. ***, като на *** г. ремонтните дейности са приключили, което се удостоверява и с Протокол №***. Поради това оспорва наличието на противоправно бездействие на Общината или нейни служители. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва предявения иск и по размер, като посочва, че при изплащане на застрахователното обезщетение не е отчетено овехтяването на гумата, вследствие на използването на автомобила. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска привличането на трето лице помагач – „***-***“ АД. При условията на евентуалност /в случай, че главният иск предявен от „ЗД ***“ АД срещу *** бъде уважен/, *** предявява срещу третото лице помагач обратен иск за сумата от 836,27 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния иск, до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 404,22 лв.

С Определение № 39885 от 03.10.2024 г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника *** – „***-***“ АД и е приел за разглеждане предявените от *** срещу „***-***“ АД при условията на евентуалност /в случай, че главният иск, предявен от „ЗД ***“ АД срещу *** бъде уважен/, обратен иск за сумата от 836,27 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен Договор № *** г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, изразяващи се в присъдено регресно вземане по застрахователно обезщетение, изплатено на собственика на застрахован по застраховка „Каско на МПС” при „ЗД ***“ АД автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***, за обезщетяване на вредите, причинени му в резултат на ПТП, реализирано на *** г. в гр. ***, при попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния иск до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 404,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 836,27 лв. за периода от 25.05.2019 г. до 12.12.2023 г.

В срока за отговор третото лице – помагач и ответник по обратния иск „***-***“ АД е подало отговор на исковата молба, в която оспорва претенциите на *** . Не оспорва, че е страна по Договор за поддръжка № *** г. на уличната мрежа, както и че за процесния пътен участък по ул. „***т“ дейностите по поддръжка се осъществяват след изрично и конкретно възлагане от *** с възлагателно писмо. Посочва, че на ***.*** г. *** е възложила на изпълнителя по договора с възлагателно писмо изпълнението на ремонтни дейности по процесната улица, но посочва, че дейностите са изпълнени качествено и в срок, като работата е приета от възложителя и му е заплатено възнаграждение по договора за изпълнението й. Посочва, че съгласно договора за поддръжка между страните, при поява на дефекти след извършен ремонт възложителя уведомява изпълнителя в 5-дневен срок след констатиране на дефекта. Поддържа, че *** не е уведомила изпълнителя за наличие на недостатък при изпълнението на ремонта, поради което и изпълнителя не следва да носи отговорност. Поддържа, че изпълнителят е спазил всички задължения по договора и е изпълнил договорните си задължения точно и добросъвестно. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.

От представената по делото застрахователна полица № *** г., се установява, че лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № ***, рама ***, собственост на Д. К. Д., е бил застрахован със застраховка „Каско на МПС“ за периода от 21.06.*** г. до 21.06.2019 г.

По въпроса относно възраженията, с които ответникът по предявен суброгационен иск на застрахователя може да се защитава, е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 64/15.06.2010 г. по т.д.№ 667/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 1***/07.04.2016 г. по т.д.№ 2 744/2014 г. на ВКС, І ТО, съгласно която в тази хипотеза ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това число и за липса на валиден застрахователен договор или за отсъствие на една от предпоставките на чл.402 ТЗ /отм./, респ. чл.213, ал.1 КЗ от 2006 г. /отм./, чл.410, ал.1 КЗ от 2015 г., която практика се споделя от настоящата инстанция. Безспорно е, че в случая приложената от ищеца застрахователна полица не съдържа подпис на посочения в нея като застраховащ съконтрагент, но с оглед поведението на страните по нея обективирано в представените по делото писмени доказателства – уведомление за прихващане с дължимата застрахователна премия от *** г. и квитанция от *** г., разменена кореспонденция между тях във връзка с щетата, извършена оценка и заплащане на задължения по нея, съдът намира, че този договор е породил валидно действие.

Следва да се отбележи, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, каквато е й разглежданата, не води автоматично до нищожност на същата, което е и едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността й от страните. От ангажираните от ищеца доказателства по щетата се констатира, че нито застрахователят, нито застрахованият са оспорили действителността на волеизявленията по нея. Ето защо възражението на ответника, че за посочения период не съществувало валидно застрахователно правоотношение е неоснователно.

От приетия протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от мл. автоконтрольор при ***-***, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на *** г. около *** часа в гр. ***, лек автомобил „БМВ ***“, с рег. № *** се движи по „***т“ към бул. „***“, като на около 100 м след ул. „***“ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за 3 движение от дясно. Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на дупка. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).