Определение № 23468 от 04.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23468 гр. София, 04.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110151712 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е бил сезиран с предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу Г. С.

В. /ответник/ установителни и осъдителни искове.

С решение № 9245/01.06.2023г. е уважен само иска по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 1756.00 лева –непогасена главница, дължима по договор за потребителски креди № **********/31.08.2017 г, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2021г., до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата над тази сума до пълния търсен размер на главница от 2692.01 лева.

Останалите установителни и осъдителни искове са били отхвърлени.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника в заповедното производство, като тези разноски се намалят до сумата от 50.00 лева. Възразява се и срещу присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство с довод, че е прекомерно.

В указания срок, отговор от ответника е постъпил. В него е изразено становище за неоснователност на молбата.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като ищецът иска изменение на съдебния акт досежно присъдените на насрещната страна разноски, а не на своите, с каквато санкция скрепя това поведение сочената разпоредба и тълкувателната практика. При все това, списък по делото е наличен.

1

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждане на разноски е релевирано с възражението по чл. 414 ГПК, като е представен договор за правна защита и съдействие. Разноските са заявени и в исковото производство и с оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за основателно релевираното от процесуалния представител на заявителя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като аргументите за това са следните:

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл.

414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното 2 адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на сключване на договора – рекация ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 50 лева. В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд). В горния смисъл е и преобладаващата съдебна практика в страната - Решение № 887 от 16.10.2019 г. по т. д. № 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т. д. № 1369/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора; Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по в. ч. гр. д. № 860/2016 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от 23.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по в. ч. гр. д.

№ 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и други.

Изложеното дава основание постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като се намалят разноските за заповедното производство, които „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. Г. до размера на сумата от 50.00 лева.

В останалата част, молбата е неоснователна.

Съдът е определил възнаграждението на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно минималния праг в наредбата и отхвърлената част от иска, за което е изложил мотиви.

3

Промяна на извода на съда в тази част не се налага съобразно оплакванията.

Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 9245/01.06.2023г. , постановено по гр.д. № 51712/2022г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:

НАМАЛЯВА разноските, които „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъдено да заплати на адвокат С. Любомиров Г. до размера на сумата от 1012.22 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след влизане в сила на определението и изтичане на срока за отговор по въззивната жалба.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби срещу него, за тяхното администриране.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4