Решение № 245 от 25.03.2025, Софийски градски съд

Мотиви към Решение от 25.03.2025г., постановено по ВНОХД №314/2025г., по описа на СГС, НО, XII въззивен състав

С Решение от 19.09.2024г., постановено по НОХД № 2261/2024г. по описа на СРС, НО, 19 състав, обвиняемият Д. П. Г. е признат за невиновен в това, че на 18.10.2020г., в гр.

София, кв. Симеонова, ул. ****, чрез нанасяне на удар с ръка по основата на носа на Т. Г., душене и блъскане в стена, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак „Временно разстройство за здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК – било е предшествано от системно упражняване на физическо насилие спрямо пострадалата – негова съпруга, към датата на инкриминираното деяние, като Д. Г. многократно /повече от три пъти/ в рамките на периода от 27.04.2020г. до датата на инкриминираното деяние -18.10.2020г. й е нанесъл удари с ръце по тялото и главата, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

С решението на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото са останали в тежест на държавата.

Срещу решението е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за отмяната му и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което обвиняемият Г. да бъде признат за виновен и освободен на основание чл. 78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. След запознаване с мотивите към атакуваното решение е постъпило допълнение към протеста, в което са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт. Прокурорът сочи, че изводът на съда, че обвиняемият не е осъществил от обективна страна престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност не почива на събрания доказателствен материал. Налице са допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, което е довело до грешни фактически и правни изводи. Прокурорът анализира доказателствата, като счита, че достоверността на показанията на свидетелката Г. се обосновава, както от последователното и конкретно съдържание на изложеното, така и от съответните медицински документи и свидетелски показания.

В разпоредително заседание на 14.02.2025 г., СГС, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на гласни доказателствени средства. След доклад в открито съдебно заседание с оглед служебното си начало съдът е допуснал провеждането на съдебно следствие за разпит на св. Т. Г..

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Намира, че показанията на св. Г. относно упражненото насилие над нея на инкриминираната дата са непротиворечиви и са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. Моли въззивният съд да отмени атакуваното решение на СРС и да постанови ново, с което да признае обв. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл. 78а да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Защитата на обв. Г., в съдебно заседание пред въззивния съд, излага конкретни съображения относно правилността на постановеното съдебно решение. Счита, че обвинителната теза е основана основно на показанията на св. Т. Г., които правилно са ценени от първоинстанционния съд за вътрешно противоречиви и компрометирани от останалите гласни доказателствени средства, събрани по делото. По изложените съображения намира, че в случая е останало недоказано по категоричен начин, че обвиняемият е осъществил деянието за което е предаден на съд. Отправя се молба въззивният съд да потвърди 1 решението на СРС.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, протеста на прокурора от СРП срещу решението на районния съд, доводите и възраженията на страните, направени пред настоящата инстанция и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, анализирайки самостоятелно доказателствената съвкупност, намира, че са налице основания за отмяна изцяло на постановения съдебен акт, тъй като приетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира със събрания доказателствен материал, поради което в този смисъл упражни правомощията си по чл. 316 от НПК и прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Д. П. Г. е роден на **** г. в гр. София, български гражданин, висше образование, работи като работник сглобяване на детайли, неосъждан, с адрес: гр. София, кв.

„Симеоново“, ул. ****, ЕГН: **********.

Към инкриминираната дата обв. Д. Г. и св. Т. Г. били съпрузи и живеели заедно със синовете си Г. и Н. Г.и в къща, находяща се в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ****.

Взаимоотношенията между съпрузите се влошили от края на 2019 г., между тях започнали конфликти от финансово естество и във връзка със съмненията на обвиняемия, че съпругата му му изневерява. По време на скандалите помежду им съпрузите отправяли обидни думи един към друг, като се случвало обвиняемият да заплашва съпругата си с употребата на физическо насилие, вкл. да прибягва до употребата на физическа сила, изразяваща се в нанасяне на удари по лицето и тялото.

На 27.04.2020 г., около 21:00 часа, в семейното жилище св. Г. поискала пари на съпруга си – обв. Г., при което той отказал да й даде. Двамата се скарали, св. Г. Г. се опитал да се намеси, но не успял да успокои ситуацията. Конфликтът между съпрузите ескалирал, двамата взаимно си отправили обидни думи, след което обвиняемият осъществил физическо нападение над св. Г., нанасяйки й удари в областта на главата и по краката. След преустановяване на конфликтната ситуация св. Г. напуснала семейното жилище и отишла да потърси съдействие от свой познат – св. Д.З. в гр. Велинград, който я настанил в жилището на майка си в града за няколко дни. Св. З. и неговата съпруга – св. О.Б., възприели физическото и емоционалното състояние на Г. след инцидента, като видели, че по лицето й има синини, които свидетелката се опитвала да прикрие със силен грим и разбрали от нея, че нараняванията са й причинени от нейния съпруг.

Няколко дни след инцидента св. Г. се върнала в семейното жилище и отново заживяла със съпруга и децата си. Отношенията между съпрузите не се подобрили, като останали силно влошени и често между тях възниквали скандали, по време на които се случвало обв.

Г. да удари шамар на Г..

На 09.07.2020 г. Г. била на гости при своя позната в гр. София, кв. „Иван Вазов“. Около 20:00 часа на същата дата свидетелката си тръгнала, като придвижвайки се пеша в кв. „Иван Вазов“ срещнала съпруга си, който я нападнал, като й нанесъл удар с юмрук в лицето в областта на носа и брадичката, при което Г. паднала на земята, а обвиняемият я ударил с крак в лявото коляно, след което си тръгнал. Св. Г. останала сама и след като се съвзела се прибрала в дома си, където заварила съпруга и децата си. По-късно същата вечер свидетелката посетила УМБАЛСМ „Пирогов“, където получила медицински грижи, били извършени рентгенографии на лявото коляно и главата, поставена била диагноза счупване на носни кости. Пред лекуващите лекари св. Г. заявила, че пострадала при падане в шахта. По повод получените травматични увреждания се налагало провеждането на оперативно лечение с цел наместване на разместените от счупването носни кости. В тази връзка на 10.07.2020г. св. З. закарал Г. до клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „А.ска“ 2

ЕАД, където свидетелката била тествана за алергии към различни медикаменти. След това св. Г. била хоспитализирана за болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ за периода 13.07.2020 г. до 15.07.2020 г., с поставена диагноза – счупване на носни кости с изместване на носната пирамида на дясно и затруднено носно дишане, проведена била оперативна намеса № 711/14.07.2020 г. с мануално и инструментално наместване на счупените носни кости.

На 18.10.2020 г. всички членове на семейство Г.и били в жилището, което обитавали.

Обвиняемият сглобявал легло със сина си Н. в неговата стая, големият му син Г. работил онлайн в неговата стая, която се намирала на същия етаж на къщата. Св. Г. влязла в стаята, където били съпруга й и малкия й син и поискала пари от обвиняемия, за да купи дрехи за семейството. Обв. Г. отказал да й даде пари, при което между съпрузите възникнал спор на висок глас, придружен с размяна на обидни реплики. И двамата свидетели Н. и Г. Г.и се опитали да се намесят в спора, при което били отпратени от майка им, в резултат на което св. Г. Г. се прибрал в стаята си и продължил да работи, а Н. Г. няколко пъти слизал до първия етаж на къщата. Конфликтът между съпрузите продължил като прераснал във физически сблъсък, при който обв. Г. хванал с едната си ръка косата на св. Г., а с другата й нанесъл удар в носа, в резултат на което Г. изпитала силна болка и получила ново счупване на носните кости. След това обв. Г. стиснал с едната си ръка носа на съпругата си, а с другата си ръка я хванал за шията и я блъснал в стената, в резултат на което свидетелката получила оток в тилната област на главата, охлузвания по шията и гърба. След като пуснал съпругата си обв.

Г. се обадил по телефона на баща си – св. П.Т. и го помолил да дойде на адреса. Св. Т. тръгнал към дома на сина си и по пътя подал сигнал на тел. 112 за семеен скандал на адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ****. Когато пристигнал в дома на семейството, св. Т. се засякъл с внука си Г. Г., който бил излязъл да си вземе храна и се прибирал обратно в дома си, откъдето продължил да работи.

Свидетелката Г. като разбрала, че в къщата е дошъл свидетеля Т. поискала да излезе навън, но той й казал да изчака полицията и не й позволил. Между Г. и Т. възникнал словесен спор, след което св. Т. излязъл на двора, за да изчака да дойде полицията.

На място пристигнали свидетелите П.С. и Г. П. - полицейски служители при 06 РУСДВР. Те провели разговори с обв. Д. Г., св. Т. Г. и св. Т. Г., констатирали, че по време на престоя им на адреса лицата се държали спокойно без видими следи от насилие по тях.

След доклад до ОДЧ органите на реда съставили на всеки един от тримата – свидетеля Т., обвиняемият Г. и свидетелката Г. протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР да се въздържат от саморазправа един спрямо друг.

След като полицейските служители си отишли обвиняемият изпратил баща си с автомобила си, а св. Т. Г. потърсила лекарска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“. След това св.

Т. Г. подала сигнал за случилото се в сградата на 06 РУ-СДВР. В същия ден Г. била разпитана в качеството на свидетел, като протоколът от разпита й, се явява и акта, с който досъдебното производство по настоящето дело е започнало на основание чл. 212, ал. 2 НПК По повод на подадения сигнал на 18.10.2020 г. около 21:30 часа полицейските служители – свидетелите А. и Т. били изпратени на адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул.

**** за довеждане до сградата на 06 РУ-СДВР на обвиняемия Д. Г.. След като обвиняемият се прибрал в жилището си, същият бил задържан от органите на реда за срок от 24 часа.

Установява се от амбулаторния журнал на кабинет 111 по неврохирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“, че на 18.10.2020 г. в 18:50 ч. е вписана като пациент Т. Г., с диагноза: фрактура на носа, насочена за хоспитализация на 20.10.2020 г. от д-р Б.. Проведено е било рентгеново изследване на череп, фас и на носни кости от 18.10.2020 г., от което се установяват данни за фрактура на носни кости при Т. Г..

На 19.10.2020 г. свидетелката Т. Г. била освидетелствана от съдебен лекар в Клиника по 3 съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, като й било издадено съдебномедицинско удостоверение №257/2020 г., в което са описани следните травматични увреждания при освидетелстваното лице: оток в тилната област на главата, кръвонасядане и оток на лявата скула, рентгенови данни за счупване на носни кости, охлузване на шията, охлузвания на гърба, които се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната, които в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.