Решение № 96 от 25.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Дупница, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20251510200504 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Г. Н. С. с ЕГН **********,с адрес гр.***,община ***,област ***,ул.“***“№ ..., обжалва Наказателно постановление № 25-0332-000305 от 20.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила,с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание, -“ глоба" в размер на 100.00лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление по съображения подробно изложени в жалбата, като моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Д. поддържа жалбата по съображения изложени в същата и допълнително изложени на съдебните прения. Сочи, че нарушението не е доказано от събраните по делото доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2025г., е съставен акт за установяване на административно нарушение № Серия GA № 3348802 от С. А. Р.– мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, в присъствието на свидетелите-Л. Н. К. и С. Н. К. и нарушителя Р.Д.С.,за това, че на 31.01.2025 г. около 13: 30 часа.,в област Кюстендил,община ***,град Кочериново,в землището на гр.Кочериново,местността Чалтиците,на черен път с посока на движение към 1 землището на с.Пороминово,по черен път управлява лек автомобил марка „Опел Монтарей“с рег.№*******,собственост на С.И.Г. от град ***,като при извършена справка с ОД на РУ Рила е било установено,че водача е със отнето СУМПС.Акта е бил съставен на нарушителя по свидетелски показания на посочените по-горе свидетели.

Актът е предявен на нарушителя, подписан от него с възражения, след което получил екземпляр от същия. В срока по чл. 44 от ЗАНН е подал възражения срещу съставения му акт.

По делото са разпитани актосъставителя и свидететите по установяване на нарушението, които при разпита си заявили,че са видели жалбоподателя да управлява МПС.Разпитан е бил в качеството на свидетел и бащата на жалбоподателя.При разпита си същия е заявил,че цял ден синът му е поправял трактор и не е управлявал МПС.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор при ОДМВР-Кюстендил,РУ Рила, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

От внимателния прочит, както на АУАН, така и на НП, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП.

В този смисъл, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който възпрепятства съда, а и жалбоподателят да разбере фактическите параметри на вмененото му нарушение.

Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на 2 доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат). В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий:

АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва. Точно такъв е и процесния случай.В АУАН часа на извършване на нарушението е поправен с химикал на 13.30 часа.

В аспект на гореизложеното следва да се отбележи и, че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния 3 процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично ТР № 57 от 4.12.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, ТР № 61 от 13.12.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.150А,ал.1 от ЗДвП,който гласи: Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)

За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящият случай е налице противоречие и неяснота в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление.

Видно е от съдържанието на двата акта на административнонаказващия орган – АУАН и НП, че той е допуснал неяснота в съдържанието на актовете, като в словесното описание на соченото нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП е възприел описание, което не съдържа минимум от данни относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено административното нарушение.

Така при неяснота касателно възприети обстоятелства – доколкото такива в АУАН и последвалото го наказателно постановление по отношение на нтачина на управление на МПС, без СУМПС, липсват.

Посоченият порок в съдържанието на НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи тези обстоятелства,към момента на извършване на проверката.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При 4 липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче,единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е неприложим.

Предвид гореизложените съображения, съдът ще отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0332-000305 от 20.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила,с което на Г. Н. С. с ЕГН **********,с адрес гр.***,община ***,област ***,ул.“***“№ ..., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание, -“ глоба" в размер на 100.00лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Осъжда ОДМВР Кюстендил да заплати на Г. Н. С. с ЕГН **********,с адрес гр.***,община ***,област ***,ул.“***“№ ...,сторените по делото разноски в размер 178.95 евро/сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента/, представляващи равностойността на триста и петдесет лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -Кюстендил по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5