Решение № 568 от 19.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201065 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59, ал.2 ЗАНН

Образувано е по жалба на „Г“ ЕООД, с ЕИК ****, с посочен адрес за призоваване ****** чрез управителя Г.Ф. против Наказателно постановление № 872876-F867647/04.02.2026 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Г“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.

В жалбата срещу процесното НП са заявени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения с липса на валидно посочване на нарушената правна норма. Развита е и пространна аргументация за издаване на НП в разрез с обвързващите постановъчни разяснения на Решение на СЕС по дело С-733/03.07.2023г., тъй като на жалбоподателя било връчени 2 бр.НП и заповед за прилагане на ПАМ.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява законен или процесуален представител.

В съдебно заседание за наказващия орган се явява юрк.Карабелева, която настоява за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на упълномощено лице от дружеството-жалбоподател на 25.02.2026 г.,а жалбата е депозирана чрез АНО по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, на 10.03.26г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

1

Не е спорно обстоятелството, че „Г“ ЕООД, стопанисва търговски обект по см. на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- кафе-аперитив „Г.“, находящо се в ************.

На 30.12.2025 г., в 12: 32 часа, актосъставителят при извършена проверка на посочения търговски обект установил, че „Г“ ЕООД като задължено лице по чл.3 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.на МФ е допуснало нарушение на чл.33,ал.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.на МФ вр. чл.118,ал.4 ЗДДС, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“, положителна промяна на касовата наличност в размер на 186, 80 лв. След легитимация на орган по приходите, била извършена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта ФУ и при извършена проверка между разчетната касова наличност по ФУ и фактическа такава в обекта, било устновено следното:

Разчетена е касова наличност от ФУ в обекта 18,20 лв.

-фактическа наличност е в размер на 205 лв.. /по опис/.

Сумата била преброена и описът бил изготвен от присъствалата на проверката Д.Ф.служител по трудово правоотношение. В обобщение контролните органи констатирали положителна разлика на паричните средства в размер на 186,80 лв.,представляваща промяна на касовата наличност, която не е отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени“ суми. Видно от разпита на актосъставителя при проверката се изяснило,че ФУ притежава и са активни функциите „служебно въведени“ суми и „служебно изведени“ суми, което се потвърждава и от отпечатания дневен отчет 30.12.25г. На база тези констатации актосъставителят приел,че „Г“ ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Направените констатации в хода на проверката, контролните органи материализирали в съставени Протокол за извършена проверка № 0169751/30.12.2025 г.

При еднакво пресъздаване на описаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят извършили идентичен подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че описаното деяние осъществява състава на нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство от факти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни правни въпроси - дали в конкретния случай приложимост намира Решение на СЕС по дело С-733/03.07.2023г. поради прекомерност на наложената имуществена санкция спрямо тежестта и характера на нарушението.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г.

Спазен е задължителният съдържателен минимум от критерии по чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по време, място, начин на извършване, доказателствата, на които почива административно-наказателното обвинение, съдържа фактическа детайлизация до степен, позволяваща му да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да организира ефективно упражняване на правото на защита. Деянието 2 и неговите основни съставомерни признаци са описани пълноценно, с необходимата изчерпателност, максимална яснота, точност и достъпност, като същото е субсумирано под относимата материалноправна норма.

Фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава въззивникът, изрично сочат, че се касае за разлика между разчетената касова наличност по междинния отчет от фискалното устройство и фактическата наличност - деяние на което е дадена и съответната квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г . вр.чл.118,ал.4 ЗДДС, поради което правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено.

Относно това, има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По законова делегация на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. На свой ред, специалната норма на чл.33, ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. предвижда,че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Разпоредбата на чл. 118 ЗДДС определя общия нормативен мащаб за регламентиране регистрирането и отчитането на доставките/продажбите в търговските обекти, което е с оглед обезпечаване начисляването и внасянето на ДДС, който данък е предмет на регламентация от Правото на Европейския съюз. Задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), извън случаите на продажби/сторно операции, е самостоятелно изискване към процеса по данъчно-правна отчетност, подпомагащо преценката за законосъобразно начисляване, отчитане и внасяне на ДДС. Контролът, осъществяван от органите по приходите по посочената наредба е по своята същност за правилното отразяване на доставките/продажбите на ФУ, с оглед начисляването и внасянето на платения от крайните потребители ДДС и с оглед надлежно отчитане на приходите, което е от значение и за облагането на търговеца с други данъци. Проверката на съответствието на регистрираната на ФУ касова наличност с фактическата касова наличност не следва да се възприема като проявление на субективизъм и самоцелност извън концептуално заложените цели на ЗДДС. Пристъпването към ангажиране отговорността за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е предпоставено от изясняване и обосноваване на факта, че установената положителна разлика като фактическа касова наличност не се дължи на нерегистрирани на ФУ продажби или сторно операции, респ. на неотчетени продажби и съответно неотчитане на ДДС. В случая актосъставителят, разпитана като свидетел в съдебното следствие изрично заявява, че при контролна покупка 3 преди легитимация не й е била издадена ФКБ, че проверката е осъществена във вр. сигнал за масова неправомерна практика , свързана с неиздаване на ФКБ, както и че предположението й е, че много по-малкия размер на маркираната на ФУ сума в съпоставка с установената касова наличност,се дължи на системно неиздаване на касови бележки. Актосъставителят заяви, че във вр. с неиздаване на касова бележка при контролната покупка на наказаното лице е издаден АУАН и съставено НП № 872858-F867644/04.02.2026г. ,с което била наложена и имуществена санкция 550 евро на осн. чл.185.ал.1 ЗДДС.

При тези доказани фактически положения съдът намира следното: За съставомерността на процесното в случая нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ е от значение безспорното установяване, че установената положителна разлика като фактическа касова наличност спрямо разчетената касова наличност на ФУ, не се дължи на нерегистрирани на ФУ продажби или сторно операции. В подкрепа на така посоченото е и буквалното езиково тълкуване на санкционния текст на чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1 ЗДДС, според който само и единствено в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходи,

/според второто изречение на административнонаказателната разпоредба – чл. 185, ал. 2 ЗДДС/, се налагат санкциите по ал. 1. Фактът на неотразяването на приходи е въздигнат от законодателя като конститутивен елемент на обективната съставомерност на деянието, който именно налага изясняване и обосноваване в НП, както и категорично доказателствено установяване, че нерегистрираните във ФУ чрез операциите "служебно изведени" или "служебно въведени" суми при всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, не се дължи на нерегистрирани във ФУ продажби. / в т.см. касационната практика в Решение № 5709 от 7.05.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 333/2026 г./

От констатациите и изводите , почерпени при разпита на актосъставителя и Протокола за извършена проверка, се установява, че релевантни факти относно това дали нарушението е довело или не до неотразяването на приходи нито са изследвани, нито са изложени, а и не са събирани и доказателства. Следва да се има предвид и,че по арг. на чл.102 НПК, конкретизацията на предмета на доказване е двустепенна. От една страна, той се идентифицира със съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото, а от друга се извършва на базата на материално-правната норма, квалифицираща нарушението – в случая чл.185,ал.2,изр.2 ЗДДС. Ето защо, и необходимостта от такова едно изследване /на факта,дали положителната разлика във фактическата касова наличност не се дължи на неотразяване на приходи/ се преценява като задължителна и фундаментална с цел подпомагане процеса по формиране на извод на правоприлагащия наказващ орган относно изпълнението на съвкупността обективни белези на нарушението –чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В случая анализът на резултатите от проверката, приключила със съставяне на АУАН за нарушения, включително свързани с неиздаване на ФКБ и издаване на бележка от нефискален принтер, наред с установеното поведение на проверявания субект при контролна покупка, генерират логическа последователност от факти, способна да разкрие логически връзки и закономерности, които са съществени и изключващи приложението на чл.33,ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. Единствено събирането на конкретни доказателства в полза на извода, че именно положителната разлика във фактическата наличност 186,80 лв. е вследствие формално неизползване функцията „служебно въведени“ извън случаите на продажби и не резултира в неотразяване на приходи, би дало категоричен съдържателен аспект, респ. би променило перспективата към приложимото право, в насока обосновка на предпоставките на чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1 ЗДДС. Обратното, твърдението на актосъставителя, че въпросната сума 4