Протокол № 556 от 12.04.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 556 гр. Пазарджик, 07.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220103602 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата В.К. се явява лично и с пълномощника си адв. М..

Явява се лично и ответникът К.В., заедно с пълномощника си адв. З..

Явява се свидетелят Х С.

АДВ. М.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: - Считам, че няма процесуална пречка и моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА разпитаме първо свидетеля Х С.

СТРАНИТЕ

(ПООТДЕЛНО):

-

Да

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Х С.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.

Х Б С: на 34 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, без родствени връзки със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. Х С: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Аз изготвих социалния доклад депозиран от Дирекция „Социално подпомагане“ 1

С. Във връзка с изготвянето на доклада, по време на анкетата проведох разговор с майката на К и детенцето беше в жилището. Този разговор се проведе в къщата – в дома, в който живее детето, беше на № 63, както съм го записала в доклада. Аз съм ходила в това жилище и по предишно дело да изготвям доклад и ми е познато жилището. Детето живее в този дом, който е описан в доклада. При това посещение не разговарях с бащата, защото отсъстваше. С него говорих по-късно, когато му предоставих доклада, който съм изготвила за да се запознае, и след като той се запозна с него нямаше възражения и изпратих доклада в съда. Сега си спомних, имаше въпроси касаещи трудовата заетост на бащата К, на които майка му, с която проведох беседата, не можеше да ми отговори. След това К – бащата посети Дирекцията за Социално подпомагане гр. С. Въпросите, на които майка му не можеше да отговори, които касаят доклада ми ги отговори той тогава. Аз допълних доклада след тази беседа с К, и след това той дойде още един път, за да се запознае с доклада. Сигурна съм, спомних си. Къщата е двуетажна, като първият етаж е приземен, той е полувкопан в земята и е пригоден за живеене. Този етаж не е мазе – жилищен е. В него има хол с кухненски бокс, и едната стая беше ремонтирана, като под ремонт говорим за това, че – стените са оправени, с осветление, само обзавеждане липсваше на едната стая – това е на приземния етаж. Вторият етаж представлява хол с кухненски бокс, коридор, спалня и баня с тоалетна. Вторият етаж е обзаведен изцяло. Да, сигурна съм, че това е жилището на бащата, за втори път ходя там.

АДВ. М.: - Нямам други въпроси.

АДВ. З.: - Нямам други въпроси.

Разпитът приключи.

Свидетелката Х С напусна съдебната зала.

Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпил социален доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ при Община Е ПЕ, както и изисканите данни от ЧСИ Г Тарльовски относно наличието на изпълнително дело срещу ищцата за събиране на дължимата от нея издръжка, както и писмо от Районна Прокуратура гр. Пазарджик за наличие на образувано наказателно производство по чл. 183, ал. 1 от НК. Освен това са постъпили данни от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик за трудовата заетост на ответника К.В.. Не са постъпили данни от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик за трудовата 2 заетост и доходите на ищцата. Видно от постъпилото писмо искането на съда е препратено по компетентност до ТД на НАП гр. София, в чиито район се намира адресната регистрация на ищцата.

АДВ. М.: - Да се приемат. Относно трудовата заетост и финансовите средства, които получава В.К., моля да възприемете констатациите в социалния доклад, където е констатирано от самите социални, че на нея й се изплащат 245 лева на месец, социална помощ, тъй като тя в момента отглежда осеммесечното си дете П К.

АДВ. З.: - Да се приемат.

Съдът счита, че ще следва да се приемат изброените писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ при Община Е ПЕ, писмо от Районна прокуратура гр. Пазарджик с вх. № 7135/05.04.2022 г., писмо от ЧСИ Г Тарльовски с вх.

6969/01.04.2022 г., писмо от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх. № 6543/28.03.2022 г. съдържащо писмо с изх. № 5551+2/25.03.2022 г. и писмо с изх. № 5551+1/25.03.2022 г.

АДВ. М.: - Твърдим, че доходите на ищцата са отразени в социалният доклад, който беше приет, и който е изготвен от Община Е ПЕ, поради което не държим на изисканата справка от НАП за трудовата заетост и доходите на ищцата.

АДВ. З.: - Ние също не държим на справка от НАП.

СЪДЪТ счита, че ще следва да се отмени определението с което е изискал данни от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик за трудовата заетост и за доходите на ищцата В.К., тъй като това искане не се поддържа от страните по делото и освен това за същото обстоятелство са събрани други доказателства. По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 10.03.2022 г., с което на осн. чл. 186 от ГПК, е изискал от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик справка за трудовата заетост и доходите на ищцата В.К..

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Водим

3 допуснатите ни свидетели.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ,

КОИТО СА ДОВЕДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОПУСНАТ

ПО МОЛБА НА ИЩЦАТА.

В П К: - на 28 години, български гражданин, женен, неосъждан, съпруг съм на ищцата.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. В К: - Желая да бъда свидетел по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. В К: - Разбрах отговорността. Разбира се, че обещавам да казвам истината. Бракът ми с ищцата – на 26-27 март ще стане една година. От две години живея с В, а бракът ни е от преди една година. Знаех, че тя има дете от предишен брак. Отношението ми към него е както към всяко едно детенце, това е детенце, което не знае какво се случва и отношението ми към него е било като към всяко едно детенце. В момента детето се отглежда от бащата.

Правим опити да взимаме детето за свиждане, понякога успяваме да вземем детето, но повечето пъти ни се отказва. Когато ни дават детето ходим до гр.

С, взимаме го, като го вземем понякога стои при нас в с. Д, понякога за тези три дни оставаме тука в с. М К. В М К живеят на жена ми майка й, баща й и дядо й също – там оставаме при тях. Ние детето не го взимаме редовно, защото майката на бившия мъж на В не го дава. Ставал съм свидетел на разговор по телефона, че ни се отказва да дадат А. Не обясняват защо отказва да даде детето – не изтъква причини, просто отказва. Последно детето го взимахме преди няколко месеца. В началото В редовно звънеше според режима по съдебното решение, за свиждане с детето. После, след като започнаха да отказват да дават детето, ние се обръщахме към адв. В.а, и многократно се опитвахме искахме да си пускаме жалба в прокуратурата, но тя все ни спираше: „Недейте, аз ще оправя работата“, и това ни спираше. И откакто заведохме дело, нали, то се проточи доста дълго. Откакто върви делото един или два пъти сме взимали детето. Когато идва у нас детето в Д, то стои с майка си и с мен. В нашето домакинство сме си само аз и В, и вече имаме малко дете, което е с нас. Къщата в Д е двуетажна. Първият етаж е наш 4

– на него живеем ние с В и детето самостоятелно. Отгоре са моите родители.

Първият етаж има условия – има хол, санитарен възел. Етажът е обзаведен, има и кухня. Има всичко необходимо. Аз работя в една Р фирма, тя е в нашето село Д, с дърводобив се занимала - произвежда палети, евро палета и фармацевтични палета. Детето си има къде да бъде в нашата къща, защото то нали сега мъничкото бебе си има креватче, детска стая където е. Сега в момента А спи при нас, защото той докато свикне, той не е идвал дълго време при нас. При нас в една стая спи, да, защото той все още няма да иска да спи в отделна стая от при майка си. А много добре ме възприема мен, говориме си общуваме си съвсем нормално. Споделял ми е, че е иМ някакви разправии между баща му там и сегашната съпруга на господина (свидетелят сочи ответника), че иМ е караници, искали са там нещо от прозореца са го заплашвали, че ще го пуснат това детенце. А ми сподели, че баща му го е изкарал през прозореца и го е заплашил, че ще го пусне. Каза, че имали саморазправии между баща му и съпругата му на господина, защото тя детето не го възприема доста добре, не го възприема, и заради детето имат постоянни кавги, и нещо господинът е казал: „Ти какво искаш, тогава моето дете да го изхвърля ли, да го махам ли?“

Не си спомням кога последно взимахме детето, но не е през тази година.

Последно когато го взимахме аз бях там. Детето го взехме от един ресторант, който е близо до къщата на бащата. Този ресторант се намира в гр. С се намира този ресторант. Взехме го от ресторанта, защото ние като посещаваме адресите получаваме заплахи - ще ни бият, ще ни плюят, ще ни трепят, и нас ни е страх, ние сме селяни. Моята баба – на В майка й, комуникира с майката на ответника. Комуникират те двете, защото, при нас ромите, ние сме така да Ви кажа, ние сме по-ревниви и затова не даваме така да – защото при всяко едно обаждане господинът заплашва дамата (свидетелят сочи ищцата) – „Ще Ви паля, ще Ви гърмя, ще Ви трепя“, такива работи и ние се плашим.

Последното взимане на детето беше през миналата 2021 година, зимата беше, студено беше времето. Не е януарската зима, а декемврийската на 2021 г., в края на годината беше. Последния път с детето ходихме в с. М К. Гостувахме при родителите на жена ми.

АДВ. М.: Нямаме други въпроси.