Протокол № 1479 от 05.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1305/2023
- Вид
- Протокол № 1479
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Христо Руменов Митев, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1479 гр. Варна, 05.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Д. Дрингова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501305 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:35 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК Въззивникът С. Л. М., чрез настойник К. Л. М. – Матеус, редовно призован, явява се настойникът. Представлява се от адв. Г. Т. , редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивницата С. Л. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г.
Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивницата Н. Л. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г.
Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата Н. Т. П., редовно уведомена по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от закрито заседание № 3301/25.08.2023г.
Адв. Т.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.
Дадено ни е указание да уточним претенцията ни по период. Твърдим, че С. е упражнявал владение над имота от 1990г. до настоящия момент. Твърдим, че сделката, която е извършена от негово име и от името на майка му е нищожна, защото той доказано със 1
СМЕ, не е разбирал свойството на това, което извършва.
Водим допуснатите ни свидетели, моля да разпитате лицата - И.П.И. и В.Г.К..
СЪДЪТ предвид дадената възможност на въззивната страна да води свидетели в днешно съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание водените от въззивната страна свидетели - И.П.И. и В.Г.К..
ВПИСВА същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля В.Г.К. и СНЕМА самоличността на същия:
В.Г.К.: 51г., женен, неосъждан, български гражданин. Предупреден съм за наказателната отговорност по чл.290 НК за лъжесвидетелстване.
Син съм на К. и племенник на въззивниците. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Т.:
Свид. К.: Имотът на ул. ,,В.“ № 18 беше поделен след смъртта на дядо Л., като поголямата част я дадоха на баба ми и на С., а по-малката част на майка ми и на мен. Всичко си беше нормално, когато беше направена подялбата. Когато разделяха имота след смъртта на дядо ми, разделянето беше направено от съда. Аз познавам имота много добре, там съм пораснал. С. или Л., както всички му казваме, не е добре и всички се радваха, че ще има кой да го гледа и къде да живее, даже баба ми черпеше цялата махала. След като почина баба ми останаха тримата там – С., Н. и Л. /С./, той все още живее там, цял живот живее там, както и всички останали. В един момент не знам как стана вуйчо ми – С. М., уж щеше да оправя на С. пенсията, която е по болест и е много малка, уж щеше да я оправя, не знам какво стана и след това той почина. С. не може да пише и да чете, така се е родил, не може да се разписва на документи, на училище не е ходил никога.
Имотът се поддържа от мен, като мога да Ви кажа, че Л. се грижи за имота много, дори нарежда камъни на улицата, за да не спира никой отпред, мъчи се да прави нещо.
Всички му помагат. Той живее в тази къща, която е от баба ми и от дядо ми. Къщата се състои от две стаи и коридор, и там живеят двете ми лели и Л.. С. направи пристройка към къщата около 2000г., тя си е част от тази къща и представлява една допълнителна стая.
След смъртта на баба Н. и С. никой не е идвал в имота. Н., дъщерята на леля С., не е живяла никога там, тя знам, че живее на ул. ,,К.“ № 34. Като малка идваше на гости при баба ми като вземе пенсията, която даваше на всяко внуче по 5лв. Н. по-често идваше на края, когато вуйчо ми беше болен и С. го гледаше. С. гледаше вуйчо ми, а Н. идваше с майка си.
Н. не е живяла в имота никога, цялата махала можете да питате всеки това ще Ви каже. Не е имало случай, в който Н. да е идвала в къщата, а ние да сме я гонили или бием. Идвала е като умря вуйчо ми. След като вуйчо ми почина Н. дойде да вземе каквото има в къщата – хладилници, печки, за късмет аз си бях вкъщи, защото ако не бях те сега нямаше да имат 2 нищо. Тогава извикахме полиция, написаха протокол и тя взема само одеяла и дрехи.
Майка ми и леля ми плащат данъци на къщата. Майка ми се грижи за всички, тя ги гледа.
Аз живея на същата улица на около 20м. по-надолу в апартамент, който си закупих, но все още не съм си сменил адресната регистрация, защото имам много оръжия, и за да не сменям касите. Отскоро не живея в имота, от около 2-3г., иначе всеки ден съм там по цял ден.
Адв. Т.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля В.Г.К..
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля И.П.И. и СНЕМА самоличността на същия:
И.П.И.: 52г., женен, осъждан на пробация за съхранение на документи с невярно съдържание, български гражданин, без родство и дела със страните по делото. Предупреден съм за наказателната отговорност по чл.290 НК за лъжесвидетелстване.
На въпросите на адв. Т.:
Свид. К.: Познавам Н., С. и С., съседи сме, аз живея на ул. ,,В.“ № 20, дели ни една ограда. С В. сме расли заедно.
С. го познавам добре, мога да кажа за него, че той е един болен човек, за мен е психично болен, трудно говори, той не може да различи 20лв. и 2лв., не знам как да Ви го обясня, болен човек е. С. живее на ул. ,,В.“ № 18. На времето беше една постройка, която беше четири стаи, като едната за мен си е чист коридор, има и още един коридор, който свързва двете стаи, няма как да се обходи цялата от един вход, но стаите са под един покрив.
Къщата беше на В. на баба му и дядо му, който аз го знам като бай Л., той почина аз като бях на около 10г. След като бай Л. почина, доколкото знам, имотът беше разделен на две части. Къщата е една, но стана на двама собственика. Къщата като дете я помня, т.к. В. беше там с майка си К. /свидетеля посочва К. М./, а в другата стая живееше С.. Сега К. живее в стаите, които бяха на майка и на брат
– Л., те си ги размениха след подялбата. Тоест майката на К. и брат
Л. се преместиха в другите стаи, размениха си стаите, които обитаваха преди това.
СЪДЪТ предявява на свидетелят И.И. скица, находяща се на л. 278 от гр.д. № 179/2021г. по описа на РС-Варна.
На въпроси на съда:
Свид. И.: Това тук е моят имот /свидетелят посочва постройка в син контур, означена с буква ,,Б“ от скицата/, постройка тук преди това нямаше /посочва постройката в зелен цвят/. С. искаше разрешение от мен и от чичо ми, за да я построи, т.к. ни дели една ограда.
Искаше разрешение от мен и от чичо ми, който след това почина и сега аз съм негов наследник. На времето В. и К. живееха в къщата, очертана в червен контур, в стаята, разположена на северозапад. Зад стаята, където живееха К. и В. има коридор и стая към нея, 3 в която живееше брата на К. Л. и майка Н.. Говоря за годините може би около преди 5г. преди да почине баба Н., баба Н. почина около 2000г. С. живееше в другите две стаи и коридор, които са в черен контур. С. построи пристройките, които са в син цвят около 20012002г., както казах вече ми искаше разрешение. Зелената постройка на скицата беше тоалет и баня.
На въпросите на адв. Т.:
Свид. К.: След като почина бай Л., леля Н. и Л. се преместиха в стаята на северозапад, а В. и майка му се преместиха в тяхната стая, т.е. размениха си ги. След смъртта на С. там остана да живее Л., но не знам в коя стая спи. Зелената постройка е в частта, която се ползва от К.. Имотът в червено и пристройката на С., доколкото знам са на баба Н. и Л.. С. ми искаше разрешение, като съсед от съседен имот, да се построи стаята в синьо. С. почина и сега тези имоти се ползват от Л., дори той реди камъни на улицата и си пази мястото да не спират там. Сестрите му също живеят заедно с него. Не знам по документи на кого е имотът, така се говореше в махалата, че Л. е собственик на имота. Ако майка им евентуално е дала на сестрите му не мога да кажа, но знам, че Л. е собственик. Л. за мен е непригоден, доколкото знам той знам, че къщата е негова. С него не може да се води смислен разговор. Л. излиза на разходки и се прибира винаги в този имот, целия квартал го познава, всички го знаят, ходи и до Колхозния пазар. Сам се прибира в къщата си, може да се прибере, не губи ориентация, познава си района. Л. не може да поправя нищо, сестрите му едва вървят, той не може да вземе една тесла и да прави нещо по имот. Л. сам не може да живее. Сестрите му са възрастни жени, живеят в голяма немотия. Издържат се с неговата пенсия, живеят по някакъв начин, но в голяма немотия.
Н. – внучката на Н. я познавам. В имота е идвала като дете, но от години не съм я виждал, като дете идваше с майка си, но тя не живее там, преди около 5-6г. я бях видял в КАТ, но тя не ме позна. Н. никога не е живяла в имота на ул. ,,В.“ № 18, знам, че е някъде в Цветния квартал.
Имотът им в момента е съборетина, нямат финанси да я поддържат. Данъци за имота не знам кой плаща. Ако К. не им помага, не знам как ще се оправят, те нямат нищо. Аз понякога черпя Л. с някоя бира. С него аз мога да говоря, защото заедно сме израснали, но трудно му се разбра какво говори, аз го познавам от дете, заедно сме играли. За къщата с него не сме говорили, но знам, че е негов имотът. Ако реша да си говоря нещо с Л., дори и да го питам нищо не разбира, той си живее в негов си свят. Виждаме се, говорим си пред къщата. Не иска да паркира никой пред къщата му и затова нарежда камъни. На мен ми дава да паркирам там, защото все пак понякога го черпя по една бира.
Адв. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля И.П.И..
Адв. Т.: Нямам искания по доказателствата. Не претендираме разноски.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което 4
ОПРЕДЕЛИ
Разпечатката съдържа 60 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e194355f-6248-4bea-a937-3b9b1fddc7d7