Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 225 от 11.02.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 93/2025
Вид
Определение № 225
Подписан
11.02.2025
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал.1, изр. 3, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Плевен, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500093 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 121 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна въззивна жалба от Районен съд – гр. Кнежа, представляван от и. ф. председателя П. Т. срещу определения по протокол рег. № 32/ 09. 01. 2025 г. по гр. д. № 5977/ 2024 г. по описа на РС- Плевен, с които е допуснато изменение размера на предявения иск и производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Плевенския окръжен съд. Твърди се, че обжалваните определения са постановени в нарушение на процесуалните правила и е отправено искане за отмяна на определенията и за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на РС- Плевен.

Ответникът по частната жалба К. Г. Т. с ЕГН********** не е изразил становище .

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА срещу определението за изпращане на делото по подсъдност на Плевенския окръжен съд е подадена в законовия срок по чл.

275, ал.1 ГПК от надлежна активно легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване.

1

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Видно от представените по делото доказателства пред районния съд е предявен иск от К. Г. Т. с ЕГН********** срещу РС- Кнежа с правно основание чл.2б, ал. 3 вр. чл. 4, ал.1 ЗОДОВ, като първоначално искът е с цена 6000 лв.

По делото на 08. 01. 2025 г. е постъпила молба от ищеца К. Г. Т. с изявления за увеличение размера на иска от 6000 лв. на 26 000 лв., което представлява изменение размера на иска по чл. 214, ал.1, изр. 3, пр. 1 ГПК съгласно който ищецът може до приключване на съденото дирене в първата инстанция са измени само размера на предявения иск.

В съдебно заседание на 09. 01. 2025 г. , видно от протокол рег. № 32 от същата дата районният съд е допуснал изменение размера на предявения иск , като същият е увеличен на 26 000 лв. С оглед разпоредбата на чл. 104, т.

4 ГПК районният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – гр. Плевен.

Въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като с оглед промяната цената на иска районният съд правилно и законосъобразно е изпратил делото по подсъдност на окръжния съд с оглед разпоредбата на чл. 104, т.4 ГПК, съгласно която на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. с изключение на исковете за издръжка, трудови спорове и за вземания по актове за начет. В случая е предявен иск по ЗОДОВ, този иск не попада в изрично посочените от законодателя изключения за делата подсъдни на окръжния съд, поради което правилно районният съд е изпратил делото по подсъдност на окръжния съд.

Въззивният съд счита, че ЧАСТНАТА ЖАЛБА срещу определението на районния съд, с което е допуснато изменение цената на иска е НЕДОПУСТИМА и следва да бъде ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.

Определението по чл. 214 ГПК не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК, които подлежат на обжалване пред по - горна инстанция, тъй като не прегражда пътя на по- нататъшното развитие на делото и не е 2 определение, чието обжалване е изрично определено със закон.

Заканосъобразността на това определение се проверява при обжалване на съдебния акт по съществото на спора, но не подлежи на самостоятелно обжалване. По тези причини съдът счита, че частната въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Независимо от изложеното въззивният съд счита, че следва допълнително за правна прецизност да бъде посочено във връзка с изложените доводи, че определението на районния съд по чл. 214, ал.1, изр. 3, пр.1 ГПК е законосъобразно. Цитираната разпоредба не предвижда изрично при промяна на размера на предявения иск да се изслушва становище на ответника. Законодателят е предвидил съобразяване със защитата на ответника при промяна на основанието на иска и то по преценка на съда. В останалите хипотези на чл. 214 ГПК не е предвидено задължение съдът да уведомява ответника за направеното изменение на иска по чл. 214 ГПК и неизпълнението на това задължение да е основание за отмяна на определението. В този смисъл е Решение № 106 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И., съгласно което законът не предвижда възможност за автоматично изменение на основанието на претенцията по изявление на ищеца. Такова изменение е допустимо само ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника ( чл. 214, ал. 1 от ГПК), като по този въпрос съдът се произнася с нарочно определение. Следва да се потърси и мнението на ответника дали е готов да продължи с разглеждането на делото в същото съдебно заседание. Ако ответникът поиска това, съдът трябва да му даде нова възможност да подготви защитата си, включително чрез депозиране на отговор по новото основание и ангажиране на нови доказателства.

В случая не е налице изменение чрез въвеждане на ново основание, а само е увеличен размерът на исковата претенция от 6000 лв. на 26 000 лв., искането е направено своевременно в срок по чл. 214, ал.1, изр. 3 ГПК, поради което като допустимо съдът го е приел и е допуснал направеното изменение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение по протокол рег. № 32// 09. 01. 2025 г. по гр. д. № 5977/ 2024 г. по описа на РС- Плевен, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на основание чл. 104, т.4 ГПК на Окръжен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната въззивна жалба от Районен съд – гр. Кнежа, представляван от и. ф. председателя П. Т. срещу определение по протокол рег. № 32/ 09. 01. 2025 г. по гр. д. № 5977/ 2024 г. по описа на РС- Плевен, с които е допуснато изменение размера на предявения иск по реда на чл. 214, ал.1, изр.3, пр. 1 ГПК от 6000 лв. на 26 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4