Определение № 459 от 08.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Варна, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500350 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл.66, ал.2 и чл.248 ГПК.

Образувано е по частни жалби на Е. Д. Я., чрез адв.А., против определение № 333/30.04.2025г. и определение № 334/30.04.2025г. на ОС – Добрич, постановени по в.гр.д. № 85/2024г.

С първото от обжалваните определения окръжният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срок за отстраняване нередовности на подадена от него касационна жалба, на основание чл.64 ГПК, а с определение № 334/30.04.2025г. е оставено без уважение искането му за ревизиране на присъдените в полза на насрещната страна разноски за производството по чл.64 ГПК.

По изложени в жалбите доводи за неправилност, основани на твърдения за наличието на предпоставките на чл.64 ГПК и недължимост на присъдените в това производство разноски за ответника, се иска отмяна на обжалваните определения и възстановяване на пропуснатия срок, както и присъждане на разноски за осъществената от процесуалния му представител защита в хипотезата на чл.38 ЗАдв.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Електроразпределение Север“ АД само по подадената частна жалба срещу определение № 333/30.04.2025г., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Обжалваните определения са постановени от ОС – Добрич по в.гр.д. № 85/2024г. в хода на администриране на постъпилата от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № 98/08.04.2024г. Доколкото 1 обаче, същите имат за предмет произнасяне за първи път по искане с правно основание чл.64 ГПК, съставляващо самостоятелно производство съгласно разрешенията на ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС и свързан с него спор за разноски, на основание чл.274, ал.2, предл.второ ГПК компетентен да разгледа подадените срещу тях частни жалби е АпС – Варна. В този смисъл са и постановените изрични определения на ВКС по ч.гр.д. 4499/2024г. и ч.гр.д. № 4498/2024г.

Настоящият състав на АпС – Варна намира, че частните жалби като подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Видно от материалите на в.гр.д. № 85/2024г. е, че жалбоподателят Е. Я. е обжалвал постановеното по това дело решение, депозирайки касационна жалба с вх. № 3276/17.05.2024г. С разпореждане от 20.05.2024г. администриращият ОС е оставил същата без движение и му е указал в 1седмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности като представи изложение по чл.280 ГПК. С разпореждане № 392/03.06.2024г. съдът е приел, че в дадения срок указанията не са изпълнение, представянето на изложение след срока не следва да бъде зачетено, с оглед на което е разпоредил връщане на касационната жалба. Това разпореждане не е било обжалвано и е влязло в сила.

Следователно наличието на пропуснат срок е установено с влязъл в сила съдебен акт, което предпоставя и процесуалната допустимост на разглеждането на подадената от жалбоподателя молба по чл.64 ГПК /молба с вх. № 3820/10.06.2024г./. Същата е основана на твърдения, че процесуалният представител е бил с убеждението, че съобщението за отстраняване на нередовностите на касационната жалба е получено от него на 24.05 и съобразно това е предприел действия в срок, считано от тази дата.

Законосъобразно ОС – Добрич е приел, че така соченото не съставлява извинителна причина по см. на чл.64 ГПК - внезапно възникнали обективни обстоятелства, които са довели до невъзможност за извършване на следващото се процесуално действие. Погрешното субективно възприятие на получилия съобщението относно действителната дата на връчването не е такова непредвидимо обстоятелство. Не съставлява такова за страната и самият факт, че връчването не е извършено лично на нея, а на процесуалния й представител. По силата на изричната разпоредба на чл.39 ГПК при наличието на надлежно упълномощен адвокат връчването се извършва на него и същото е равнозначно на връчване на страната.

Изложените в частната жалба против определение № 333/30.04.2025г. доводи, че срокът, чието възстановяване е поискано всъщност не е бил изтекъл, са относими към законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба, а не към основателността на молбата по чл.64 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

2

С оглед на горното определението на ОС – Добрич, с което молбата на жалбоподателя Е. Я. за възстановяване на пропуснат срок е оставена без уважение следва да бъде потвърдено.

Законосъобразно е и определение № 334/30.04.2025г., с което окръжният съд е отказал да ревизира присъдените в полза на ответната страна /“Електроразпределение Север“ АД/ разноски за производството по чл.64 ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно изричната норма на чл.67 ГПК всички разноски, които са произлезли за насрещната страна в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя. Без значение е дали молбата за възстановяване на срока е уважена или не /а и соченото от жалбоподателя, че молбата му по чл.64 ГПК е била уважена не отговаря на действителното положение/.

Видно от материалите по делото е, че ответната страна е депозирала отговор по искането по чл.64 ГПК, подаден чрез упълномощен юрисконсулт. С оглед на това и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. изрично направено искане, тази страна има право на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева. Ирелевантно за отговорността на жалбоподателя за разноските в полза на ответната страна е обстоятелството, че е освободен от заплащането на държавни такси и разноски. Това важи само за следващите се такива в полза на съда.

Ето защо определение № 334/30.04.2025г. също следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 333/30.04.2025г. и определение № 334/30.04.2025г. на ОС – Добрич, постановени по в.гр.д. № 85/2024г.

Определението не подлежи на касационно обжалване /в т.см. ТР № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3