Решение № 121 от 24.01.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5349/2017
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 24.01.2018
- В сила
- 24.01.2018
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА, ИВАН ДИМИТРОВ КОЕВ, СТЕФАН ЕМИЛОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.София,
……... 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри въззивен състав, в публично заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: С. МИЛЕВ мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря Снежана Апостолова и прокурора Йорданка Чанкова, разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова внохд № 5349 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.03.2017 г. по нохд № 21152/2015 г., СРС, НО, 12-ти състав, е признал подсъдимия П.О.Г. за невиновен в това, че за времето от 20.00 часа на 29.03.2015 г. до около 11.00 часа на 30.03.2015 г. в гр. София от ресторант „Край реката“, находящ се на бул. „********, чрез използването на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – 1 бр. картина с размери 18, 5 х 24 см, изобразяваща „Мелници от Холандия“ от неизвестен автор, на стойност 320 лв. и 1 бр. картина с размери 41 х 32 см, изобразяваща „Майка с дете“ с автор Б.О., на стойност 850 лв., или всичко на обща стойност 1170 лв.
(хиляда сто и седемдесет лева), от владението на М.В.В.– управител на ресторанта, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП. В протеста се поддържа, че по делото е било установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието, но първоинстанционният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите М.В., В.В.и В.Х., които са били последователни, логични и кореспондиращи на останалия доказателствен материал. Според представителя на държавното обвинение посочените свидетели са дали показания, които напълно подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В закрито заседание на 11.12.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста, но не го оттегля и не сочи доказателства. Моли въззивния съд да се произнесе по протеста съгласно изложените в него съображения и да направи пълна проверка на законността и правилността на първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимия адв. С. твърди, че протестът е неоснователен и че изводът на районния съд за невиновност е правилен. Моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда.
Подсъдимият П.Г. не дава обяснения. В последната си дума моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред. Присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът е обсъдил пълно, всестранно и обективно целия събран доказателствен материал. От фактическа страна въззивният съд споделя изводите на районния съд и прие за установено следното.
Към 2015 г. свидетелката М.В. била управител на ресторант „Край реката“ в гр. София, жк „******“, бул. „********. По стените на ресторанта имало закачени различни картини, сред които и 1 бр. картина с размери 18, 5 х 24 см, изобразяваща мелници от Холандия от неизвестен автор и 1 бр. картина с размери 41 х 32 см, изобразяваща майка с дете с автор Б.О.. Свидетелят О.Г., баща на подсъдимия П.Г., от време на време ходел в ресторанта да извършва технически дейности по поддръжката.
В периода 29.03.2015 г. – 30.03.2015 г. свидетелката В.а забелязала, че от стените в ресторанта липсват няколко картини и уведомила за това съпруга си свидетеля В.В.. Неустановено по делото лице, познат на В., му се обадил, че случайно е видял картините в антиквариат, собственост на свидетеля В.Х., в гр.
София, бул. „*****. В. посетил антиквариата лично и се уверил, че това са същите картини, които са били поставени на стените в ресторанта. Едната картина, изобразяваща майка с дете с автор Б.О., била донесена в антиквариата на 30.03.2015 г. от неустановено по делото младо момче, което представило лична карта. Х.закупил картината за сумата от 100 лв. В тефтера си за продавач на тази картина отразил следните данни: П.О.Г., ЕГН **********. Другата картина, изобразяваща мелници от Холандия, била донесена в антиквариата от неустановено по делото лице четири или пет дни по-рано, като Х.не е отбелязал личните данни на продавача. На 30.03.2015 г. свидетелката В.а подала заявление в 03 РУ-СДВР за липсата на двете картини.
Междувременно на 24.02.2015 г. подсъдимият П.Г. подал заявление за издаване на нова лична карта, която му била издадена на 17.03.2015 г. и му била връчена на 21.03.2015 г. На 31.03.2015 г. подсъдимият заминал със самолет в Испания, за да лекува наркотичната си зависимост.
От изготвената и приета по делото съдебно-оценителна и изкуствоведска експертиза се установява, че общата пазарна стойност на двете процесни картини е 1170 лв. при минимална работна заплата към датата на оценката 360 лв.
От заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при подсъдимия Г. е налице зависимост от опиев тип (хероинова зависимост) в клинична ремисия, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките. Според вещото лице психичното му състояние позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и ако желае, да дава достоверни обяснения относно обстоятелства и факти от значение за делото.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, както следва. Показанията на свидетелите М.В., В.В., В.Х.
(дадените непосредствено пред първоинстанционния съд и прочетените от досъдебното производство на л. 5), В.С., О.Г., В.Г., М.Г., писмените доказателства – писмо от 09 РУ-СДВР с информация относно издаване лична карта на П.Г. с приложени към него документи – заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани от 24.02.2015 г., декларация, справка от СРП на л. 78 ведно с приложени към нея документи, протокол за доброволно предаване на л. 6 от досъдебното производство, онлайн резервация за самолетен полет на 31.03.2015 г. на л. 9 от досъдебното производство, заключение на съдебно-оценителна и изкуствоведска експертиза, заключение на съдебно-психиатрична експертиза.
От показанията на свидетелите В.а и В. се установява, че в периода 29.03.2015 г. – 30.03.2015 г. В.а е установила липсата на процесните картини от заведението, за което уведомила В.. Точната дата, на която В.а е подала сигнал до органите на реда за липсата им, се установява от заявлението до началника на 03 РУ-СДВР на л. 2 от досъдебното производство – 30.03.2015 г. въпреки твърдението на свидетелката, че е подала жалбата на 29.03.2015 г. За липсата на картините информация, макар и оскъдна, се съдържа и в показанията на свидетелката Стоичкова, която е отключила вратата на ресторанта и не е забелязала следи от разбиване по ключалката. Самата тя не е видяла, че липсват картини, но разбрала за изчезването им от В.а и В..
От показанията на свидетелите В. и Х., както и от протокол за доброволно предаване на л. 6 от досъдебното производство, се установява, че картините – едната, изобразяваща мелници от Холандия от неизвестен автор и другата, изобразяваща майка с дете с автор Б.О., са се намирали в антиквариата на свидетеля Х..
Единственото доказателствено средство за това как са попаднали двете картини в антиквариата, са показанията на Х., дадени непосредствено пред първоинстанционния съд и прочетените от досъдебното производство на л. 5. От тях се установява, че картината, изобразяваща майка с дете, е била донесена в антиквариата на 30.03.2015 г. от младо момче на видима възраст около 25-30 години, като Х.я е купил за 100 лв. В тефтера си свидетелят записал данни на момчето от предоставена лична карта: П.О.Г., ЕГН **********. По отношение на втората картина, изобразяваща мелници от Холандия, Х.твърди, че я е купил около четири или пет дни по-рано, но не помни от кого и не е записал данни за лицето.
По делото не е приобщен записът от тефтера на Х., тъй като той вече е водел нова тетрадка и не е знаел къде е старата.
Правилно районният съд е отбелязал, че свидетелката В.а в показанията си твърди, че още на 28.03.2015 г. забелязала, че от стената липсва една картина, а на следващия ден – 29.03.2015 г. забелязала, че липсват още две картини като не посочва индивидуализиращи белези на тези три картини и остава неясно на коя дата/дати е забелязала липсата точно на процесните две картини. В същото време свидетелят Х.е категоричен, че е закупил картината, изобразяваща мелници от Холандия, четири или пет дни преди 30.03.2015 г., т.е. на 25.03. или 26.03., няколко дни преди В.а да констатира липсата на картини от ресторанта. В тази връзка въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че няма как тази картина да е била продадена и физически предадена в антиквариата на 25.03. или 26.03.2015 г., а да е била отнета от ресторанта на 29.03. или 30.03.2015 г.
Въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля О.Г., баща на подсъдимия, в частта, в която твърди, че свидетелят В. му се обадил и заявил, че подсъдимият е откраднал картините. Това твърдение съвпада с показанията на В. в същия смисъл за проведен телефонен разговор, в който О.Г. е заявил, че подсъдимият е в Испания. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на Г. в частта им относно точната дата, на която подсъдимият е заминал на лечение в Испания. От показанията на В.Г., М.Г., както и от онлайн резервация за самолетен полет на името на подсъдимия на л. 9 от досъдебното производство се установява, че П.Г. е заминал в Испания на 31.03.2015 г., а не на 29.03.-30.03.2015 г. В тази част показанията на бащата на Г. не кореспондират с останалите доказателствени източници за датата на заминаване.
Правилно районният съд е посочил, че показанията на свидетелките В.Г. и М.Г. следва да бъдат подложени на внимателна преценка, тъй като те са близки роднини на подсъдимия, съответно негови леля и сестра. Също както и първостепенния съд, и въззивният съд намира, че няма основания показанията им да не бъдат кредитирани. Твърдяната от тях наркотична зависимост на подсъдимия се потвърждава и от показанията на свидетеля В., както и от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Датата на заминаване на подсъдимия за Испания се потвърждава, както вече беше посочено, от резервацията за самолетен билет на негово име за 31.03.2015 г.
Въззивният съд прецени и че следва да кредитира показанията на В.Г. и М.Г., че в периода месец февруари – средата на месец март 2015 г. подсъдимият е бил с изгубена/открадната лична карта. Те се потвърждават от писмо от 09 РУ-СДВР с информация относно издаване лична карта на П.Г. и приложено към него заявление от подсъдимия от 24.02.2015 г. Както много точно е отбелязал районният съд, обстоятелството, че личната карта на подсъдимия е била открадната или изгубена малко преди инкриминирания период, създава защитна версия и съмнение, че е възможно трето лице, което е разполагало с изгубената/откраднатата лична карта, да е предало едната картина в антиквариата и да е предоставило на свидетеля Х.данните от личната карта, но не изключва автоматично възможността и самият подсъдим да е направил това. В тази връзка и твърденията на неговите леля и сестра, че в периода 27.03.2015 г. до заминаването му на 31.03.2015 г., същите са се редували да пазят подсъдимия и са били неотлъчно до него, не изключват възможността той да е напуснал дома си без тяхното знание.
Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e19371b9-54a8-4ea4-8af5-7ceaea634b6e