Решение № 582 от 01.12.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1441/2021
- Вид
- Решение № 582
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 01.12.2021
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1, изр.второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 582 гр. Бургас, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501441 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЯНУС“ ЕООД, ЕИК 102952895, ответник по гр.д.№ 775/2021 г. по описа на БРС, представлявано от управителя Яна Иванова, чрез адв.Детелина Потерова, АК-Бургас, против Решение № 260892 от 21.06.2021 г. по гр.д.775/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с което е уважен евентуалният иск и въззивното дружество е осъдено да заплати на В. А. П. от ***, сумата от 3 500 лв, с която въззивникът неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради получаването на неосъществено основание, с оглед неизпълнение на задълженията му да посредничи при покупко-продажбата на следния недвижим имот: къща в***, с двор ПИ № *** в кв.29, с обща площ от 550 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 63 кв.м., съгласно сключен между страните депозитен договор /за блокиране продажба на недвижим имот/ от 20.08.2020 г., ведно с мораторна лихва върху горната сума в размер на 103,06 лв за периода от 19.10.2020 г. до 01.02.2021 г., както и сумата от 430,70 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи от 154,32 британски лири - с левова равностойност 339,50 лв - стойността на закупените самолетни билети от Великобритания до България във връзка със сделката, 36 лв за съставянето на констативен протокол при нотариус М.Търново от 29.09.2020 г. и 55 лв - такса за изпратената нотариална покана за връщането на заплатените суми, поради недобросъвестността и неизпълнението на задълженията на ответното дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горните главници от 3 500 лв и 430,70 лв от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 740 лв за направените по делото разноски.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно и 1 необосновано - изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, както и, че при решаването на спора, законът е приложен неправилно. Твърди се, че са необосновани изводите на съда, че е налице неизпълнение на поетите от ответното дружество, в качеството му на посредник на продавача, задължения, като именно това негово поведение е станало причина да не бъде сключен желаният от купувача и продавач договор за покупко-продажба на процесния имот. Сочи се, че тези изводи на съда са в нарушение на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, на каквото основание съдът квалифицира спора, като те не съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е налице втората хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД, тъй като в случая при подписване на процесния договор продажната цена е договорена, ответното дружество не е поело ангажимент за намаляването й, нито е предвидено сбъдване на друго отлагателно условие. Твърди се, че съдът е трябвало при преценка на договорните отношения да вземе предвид чл.25 ЗЗД, съгласно който когато страната, която предварително е дала имотната облага, недобросъвестно е попречила на сбъдването на уговореното отлагателно условие, тя няма да има възможност да иска връщане на даденото, и да съобрази, че в случая по делото няма спор, че именно заради променените от ищцата условия в деня на сделката, последната се е провалила. Излагат се твърдения и, че съдът е извършил погрешна преценка и интерпретация на събраните по делото гласни доказателства, а крайните му изводи са основани единствено на показанията на св.Тодоров - един от продавачите по сделката, според когото продажната цена, която е договорил с управителя на ответното дружество е 10000 лв, и в деня на сделката е разбрал, че къщата е обявена за 13 000 лв. Сочи се, че съдът не е съобразил представените по делото доказателства, че впоследствие същият имот е продаден за 15 000 лв, от които 1000 лв капаро и 14 000 лв платени по банков път. Изложени са оплаквания и, че решението е незаконосъобразно и в частта за разноските, тъй като неоснователността на исковете, предполага отхвърляне и претенцията за разноски. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят и се присъждат разноски на ответника. Не са ангажирани нови доказателства, допустими с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК.
Въззиваемата-ищец В. А. П. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание - чрез процесуалния си представител - адв.Кабакчиева-Пеева. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и обосновано. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от съда за правно основание. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на всеки един от тримата свидетели и изводите му са обосновани.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС. Също няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба, уточнена с Искова молба-уточнение, на въззиваемата В. А. П. против „ЯНУС“ ЕООД с ЕИК 102952895, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата на сумата от 3 500 лв, с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради плащането й на отпаднало основание, при условията на евентуалност - като платена на неосъществено основание, ведно с мораторна лихва върху главницата от 3 500 лв, в размер на 103,06 лв за периода от 19.10.2020 г. до 01.02.2021 г. както и сумата от 430,70 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради неизпълнение на задължението на ответното дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху посочените главници от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г., до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност е заявена и искова 2 претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД за заплащане на главница от 3 500 лв, ведно с мораторна лихва в размер на 162,09 лв за периода от 17.08.2020 г. до 01.02.2021 г. Ищцата твърди, че по повод обява за продажбата на имот в ***, публикувана от ответното дружество, и след водени разговори с управителя на дружеството, на 17.08.2020 г. е заплатила по банковата сметка на дружеството сумата от 1500 лв, представляващи 1 000 лв капаро за имота и 500 лв - депозит за агенцията, съобразно заявеното от управителя на ответното дружество. Въпреки, че не е била съгласна с обявената цена и е искала обсъждането й, ищцата се е съгласила да подпише предоставения й от ответното дружество депозитен договор, което е сторила на 20.08.2020 г., а на 21.08.2020 г. по настояване на управителя на ответното дружество – Яна Иванова, че продавачите искат да им се плати поголямо капаро, за да са сигурни, че ще има сделка, ищцата превела по същата банкова сметка на ответника още 2 000 лв – капаро за имота. Ищцата твърди, че цялата кореспонденция между страните се осъществявала по електронен път, тъй като ищцата живеела във Великобритания и към този момент не била в България. Сочи се, че независимо от това, че след изпращането на документите за сделката ищцата установила, че при прилагането на уличната регулация достъпът до имота ще е само пеш, както и независимо от лошото състояние на сградата в имота, което, според ищцата би било основание за намаляване на цената, страните са се уговорили на 29.09.2020 г. в 11.00 часа да се осъществи покупко-продажбата. Твърди, че за първи път е направила оглед на имота след като пристигнала в България на 28.09.2020 г. ищцата успяла най-накрая на направи оглед на къщата, която се указала в лошо състояние, което не отговаряло на снимките в обявата, поради което и поискала намаляване на продажната цена от 13 000 лв с 1 000 лв, както и за пореден път поискала контакт с някой от собствениците, но отново била отказана възможността за осъществяването на такъв. На уговорените дата и част – 29.09.2020 г. в 11,00 ч. в кантората на посочения от ответника нотариус, ищцата се явила, но никой от продавачите не се явил, поради което и до сделка не се стигнало. Явила се управителката на ответното дружество, която заявила, че е говорила с продавачите по телефона и те отказали да продадат имота за по-малко от 13 000 лв. Бил съставен констативен протокол от нотариуса. На 30.09.2020 г. ищцата изпратила на ответното дружество банковата си сметка с искане да й бъдат върнати заплатените от нея пари, но управителката на ответното дружество категорично отказала. Твърди, че междувременно разбрала от трето лице, че собствениците на имота са искали да го продадат на цена 10 000 лв. Твърди, че с подписаният при нотариуса констативен договор де факто е бил развален сключения между страните договор, поради което и се иска връщане на заплатената по него сума, като платена на отпаднало основание, евентуално поради неосъществено основание, ведно със съответните лихви, а при условията на евентуалност - на основание чл.59 от ЗЗД. Сумата от 430,70 лв се претендира като представляваща стойността на закупените самолетни билети от Великобритания до България и обратно, които ищцата и семейството й били принудени да направят за пътуването си до България за сделката, 36 лв за съставянето на констативния протокол при нотариуса и 55.20 лв такса за изпратената нотариална покана за връщането на заплатените суми, за които ответното дружеството следвало да отговоря поради предоставената от последното невярна информация досежно имота и продажната му цена и неизпълнението на задълженията му по договора.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето, чл.86, ал.1 и чл.82 от ЗЗД, а при условията на евентуалност - чл.55, ал.1, предл.второ ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Ответното дружество е оспорило като неоснователни исковете с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си Не се оспорва наличието на договорни отношения между страните по повод покупко-продажба на описания в исковата молба недвижим имот, по който договор ответникът е действал в качеството си на професионален посредник. Твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като ответникът, в качеството си на професионален посредник при сделки с недвижими 3 имоти, е изпълнил добросъвестно задълженията си за съдействие за подписване на окончателен договор за покупко-продажба (изпращал е на купувача исканите документи, съдействал е при подготовката на документите, ангажирал е час при нотариус за изповядване на сделката), а ищцата сама се е отказала от покупката на имота, тъй като е поискала намаляване на продажната цена. Твърди се, че причината, за да не се сключи договорът не е свързана с поведението на ответното дружество и поетите от него задължения по договора.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил иска по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 500 лв, с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради получаването на отпаднало основание - поради развалянето на сключения между страните депозитен договор /за блокиране продажба на недвижим имот/ от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г. Със същото решение съдът е уважил първия предявен евентуален иск – по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на ищцата, сумата от 3 500 лв, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради получаването на неосъществено основание, с оглед неизпълнение на задълженията му да посредничи при покупко-продажбата на процесния недвижим имот, съгласно сключен между страните депозитен договор /за блокиране продажба на недвижим имот/ от 20.08.2020 г., ведно с мораторна лихва върху горната сума в размер на 103,06 лв за периода от 19.10.2020 г. до 01.02.2021 г., както и сумата от 430,70 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи от 154,32 британски лири - с левова равностойност 339,50 лв - стойността на закупените самолетни билети от Великобритания до България във връзка със сделката, 36 лв за съставянето на констативен протокол при нотариус М.Трошева от 29.09.2020 г. и 55 лв - такса за изпратената нотариална покана за връщането на заплатените суми, поради недобросъвестността и неизпълнението на задълженията на ответното дружество по сключения между страните договор от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците от 3 500 лв и 430,70 лв от датата на депозиране на исковата молба – 02.02.2021 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 740 лв разноски по делото.