Решение № 924 от 22.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000503811 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260309 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 661/2020 г. от Софийски окръжен съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а“, пр. 2 от НК, за които е оправдан с присъда от 05.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 310/2015 г. от Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 12.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лв.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адвокат К. М. М. от САК, като процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 529.50 лв.

1

- деловодни разноски на Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 54 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Г. М. Г., ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /15 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за двете престъпления, за които е оправдан.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск от 100 000 лева.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото, че наказателното производство е водено срещу множество подсъдими, а предметът му се характеризира с фактическа и правна сложност.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе 2 предвид следното:

Ищецът – Г. М. Г., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 08.04.2009 г. с постановление на прокурор от Софийска окръжна прокуратура е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Ищецът твръди още, че:

- на 01.06.2010 г. в 22:30 часа е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като е било извършено претърсване и изземване в къщата, находяща се в е. ***, която е обитавал със семейството си;

- на 02.06.2010 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал.

2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 93, т. 20 от НК.

- с постановление от 02.06.2010 г. е бил задържан за срок до 72 часа и в рамките на този срок с определение от 05.06.2010 г., постановено по ч.н.д. № 447/2010 г. от Софийски окръжен съд му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лв.;

- по отношение на него е била взета мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на страната без разрешение на прокурора или на съда“ за срок от две години, считано от 02.08.2010 г. до 02.08.2012 г.;

- с постановление от 22.06.2011 г. е привлечен като обвиняем по преобразуваното от дознание в следствено дело № 11/2010 г. на ОСлО при СОП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т.

20 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК;

- с постановление от 02.08.2012 г. е отменена мярката за неотклонение „парична гаранциа” в размер на 10 000 лв.;

- на 05.03.2012 г. по внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от 14.03.2012 г. и изпратено по опдсъдност на Софийски окръжен съд;

- на 11.04.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 482/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от 25.04.2012 г. и делото е върнато за отстраняване на допуснати процесуални нарушения;

- на 16.11.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 1750/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 21.02.2013 г. и 3 делото е върнато на Специализираната прокуратура /СП/;

- на 18.05.2013 г. е образувано н.о.х.д. № 779/2013 г. по описа на СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 20.01.2014 г. и делото е върнато на СП;

- на 06.03.2015 г. е образувано н.о.х.д. № 310/2015 г. по описа на СпНС, по което дело на 05.06.2018 г. е постановена присъда, с която е признат за невиновен и оправдан по двете обвинения - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК и по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК;

- присъдата е била протестирана и потвърдена в частта, в която е бил оправдан с присъда от 27.03.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 490/2018 г. от АСпНС;

- присъдата по отношение на него е влязла в сила на 12.04.2019 г.

- претърпял е неимуществени вреди /негативни психически емоции, притеснения и стрес/, вследствие на незаконното обвинение;

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г.

Поикал ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор /л. 26/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.

При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на неговия размер.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че и щецът на 01.06.2010 г. в 22:30 часа е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.

На 02.06.2010 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 93, т. 20 от НК, т.е. за участие в 4 организирана престъпна група, ръководена от Й. И. Й., ЕГН **********; И.

Й. С., ЕГН **********; П. М. С., ЕГН **********; И. Й. Й., ЕГН **********;

Й. И. Й., ЕГН **********; К. В. Т., ЕГН **********; Н. Р. Р., ЕГН

**********.

С постановление от 02.06.2010 г. е бил задържан за срок до 72 часа и в рамките на този срок с определение от 05.06.2010 г., постановено по ч.н.д. № 447/2010 г. от Софийски окръжен съд му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лв.

С постановление от 22.06.2011 г. е привлечен като обвиняем по преобразуваното дознание в следствено дело № 11/2010 г. на ОСлО при СОП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т. 20 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК.

С постановление от 02.08.2012 г. е отменена мярката за неотклонение „парична гаранциа” в размер на 10 000 лв.

Приложената на л. 43 от първоинстанционното производство справка от СпНС за движението на наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза установяват, че друга мярка за неотколенние не е била взета по отношение на ищеца.

Няма доказателства, че по отношение на ищеца, като обвиняем или подсъдим е била взета твърдяната от него мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на страната без разрешение на прокурора или на съда“.

На 05.03.2012 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от 14.03.2012 г. и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд.