Решение № 1356 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000501543 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№1900/30.03.2022 г., подадена от С. О. Б., чрез адв. Н. Д., срещу Решение №8/28.02.2022 г. по т.д.№116/2021 г. на ОС – Враца, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Гаранционен фонд, кумулативно съединени искове – главен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние - настъпил ексцес в пряка причинноследствена връзка с получени увреждания при ПТП на 06.01.2017 г., в претендирания размер от 30 000 лв., както и акцесорни претенции – за присъждане на законна лихва на осн. чл.429, ал.3 от КЗ върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 19.01.2021 г., до окончателното погасяване на вземането, КАКТО И законна лихва на осн. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение /главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ/, считано от 10.02.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, и противоречие с практиката на съдилищата. Настоява се за отмяна на решението, и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените претенции да бъдат изцяло уважени. Съдът е приел за установено, че на ищцата е било определено и изплатено извънсъдебно на 16.08.2018 г. от ГФ застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от травматично увреждане - счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, причинено при ПТП на 06.01.2017 г., настъпило по вина на С. С., като водач на л.а.

„Форд Кугър“ с ДК№ ***, без валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП. По делото е установено от 1 събраните експертизи, че впоследствие при ищцата е установена „радикулопатия, увреждане на лумбо-сакралните коренчета“, което увреждане е в пряка причинноследствена връзка с претърпяното ПТП, което не е било налично първоначално, а се е проявило значително по-късно. Вещото лице от приетата по делото съдебномедицинска експертиза заявява, че не притежава необходимите специални знания в областта на неврологията, за да отговори в пълнота на поставените въпроси, поради което заключението е необосновано, и не следва да бъде кредитирано от съда.

Поисканата повторна съдебно медицинска експертиза в вещо лице – невролог, не е допусната от съда. Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е оспорена от ищцата, тъй като фактическите изводи на вещото лице не са били основани на проведено същинско събеседване, и не са били проведени психологически тестове, поради което заключението е необосновано, същото е оспорено своевременно, и е направено искане за допускане на повторна СПЕ по същата задача, което искане също е отхвърлено. Поради допуснатите от съда процесуални нарушения, и като е кредитирал оспорените експертизи, съдът е изградил неправилен извод за липса на ексцес, поради което е отхвърлил предявените искове. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции. Релевира се евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за процесуално представителство за въззивната инстанция, в случай, че са по-високи от минималните.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника Гаранционен фонд и на третото лице – помагач С. П. С..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№2231/12.04.2022 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез адв. Е. Г., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Не е проведено пълно главно доказване, че е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата (ексцес) във връзка с настъпилото ПТП на 06.01.2017 г. Хоспитализацията на ищцата в периода 17.05.2021 г. – 25.05.2021 г. е настъпила четири години след първоначалното увреждане от ПТП на 06.01.2017 г., като междувременно са налице само два прегледа – на 12.08.2020 г. и на 26.08.2020 г., с поставена диагноза:“Увреждане на лумбосакрални коренчета“. Същевременно, получената при ПТП на 06.01.2017 г. „Контузия в лумбосакралната област“ е отзвучала още по време на стационарния прием непосредствено след произшествието. Не се установява диагнозата „Радикулопатия“ да има връзка с бързопреходната контузия на поясната област, с настъпила консолидация в рамките на 7-10 дни след увреждането. В представената епикриза не са описани увреждания на гръбначномозъчните нерви и няма обективни данни за неврологичен проблем. Експертизата, изготвена от ортопедтравматолог, установява, че към момента състоянието на опорно-двигателния апарат на ищцата е добро. Съдебнопсихиатричната експертиза установява, че ищцата е психически здрава, няма промяна на психологическото й състояние, няма травми, няма нужда от медикаментозно лечение, няма психично заболяване. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач 2

С. П. С..

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентeн съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна претенция към ответника, по която е бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради което съдебният акт е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 06.01.2017 г. ищцата е претърпяла ПТП като пешеходец, по вина на С. П. С., като водач на л.а.“Форд Кугър“ с рег.№***, който не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП. В резултат от това ПТП ищцата е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, както и други травматични увреждания – рана на главата, комоцио със загуба на съзнание, рана на лявата лакетна става, главоболие, болки в кръста. По извънсъдебна претенция, предявена пред Гаранционен фонд, с Протокол №16 на УС на ГФ от 14.08.2018 г. на С. О. Б. е било определено и впоследствие изплатено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди общо в размер на 20 000 лв., от които 3000 лв. за контузия на главата с мозъчно сътресение, с очаквано трайно възстановяване за период от 1 месец, 16 000 лв. за счупване на горното рамо на лява срамна кост, лекувано консервативно, с очаквано възстановяване на движенията на лявата тазобедрена става за период от 4-5 месеца, и 1000 лв. за останалите увреди – кръвонасядане на челото, ВЛК на ляв лакът и контузия на поясно кръстната област.

С Искова молба, подадена на 10.08.2021 г., ищцата претендира, че вследствие на получените травматични увреждания при посоченото ПТП са настъпили допълнителни усложнения и ищцата не се е възстановила напълно, а през годините, следващи произшествието, тя е продължила да търпи постоянни болки в областта на кръста и десния крак, които не могат да се купират. На 12.08.2020 г. било диагностицирано увреждане на лумбосакралните коренчета с радикулопатия, което състояние ищцата твърди да е пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП на 06.01.2017 г. В резултат на това допълнително увреждане ищцата търпи постоянна болка, стягане, скованост, слабост и изтръпване в десния крак и в лумбалната област. Болката в десния крак се усещала по задната повърхност на бедрото, като понякога обхваща целия крак и стига до глезена, като не се влияе от лечение с аналгетици. Поради постоянната болка била хоспитализирана в периода от 17.05.2021 г. до 25.05.2021 г. в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Козлодуй, но е изписана с продължаващи болки и ограничения в движенията. На 19.01.2021 г. е депозирала пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение за настъпил ексцес на уврежданията, претърпени от нея при ПТП на 06.01.2017 г., по която претенция Гаранционен фонд е постановил изричен отказ за изплащане на обезщетение. Претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществените вреди от настъпилия ексцес на травматичното увреждане, получено при ПТП на 06.01.2017 г., в размер на 30 000 лв., законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от предявяването на претенцията по реда на чл.558, ал.3 от КЗ – 19.01.2021 г., до окончателното плащане, както и законна лихва върху тези две суми /главницата, плюс законна лихва върху нея за периода от 19.01.2021 г. до 3 окончателното плащане/, претендирана на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, за периода от изтичането на срока от 15 дни след уведомяването – т.е. от 10.02.2021 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд е оспорил изцяло предявените искови претенции, поради липса на причинна връзка на актуалното увреждане на здравето, търпяно от ищцата, изразяващо се в увреждане на лумбосакралните коренчета с радикулопатия, с травматичното увреждане, претърпяно от ищцата при ПТП от 06.01.2017 г. При условията на евентуалност се поддържа прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение. Оспорва се дължимостта на законна лихва, като се поддържа, че същата се дължи за забава на ГФ да се произнесе по предявена претенция в законоустановения срок за произнасяне. В случая ГФ се е произнесъл в законния 3-месечен срок от предявяването на претенцията, поради което лихва за забава не се дължи.

За установяване на твърдяното от ищцата увреждане на лумбосакралните коренчета с радикулопатия, и спорната между страните причинна връзка между тези страдания на ищцата и претърпяното от нея ПТП на 06.01.2017 г., по делото е назначена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност ортопедия и травматология, депозирана на 04.01.2022 г. /на л. 128-130 от делото на ОС – Враца/. След извършен преглед на ищцата, и запознаване с медицинската документация, експертизата установява, че ищцата при процесното ПТП на 06.01.2017 г. е получила счупване на горното рамо на лявата срамна кост с леко приплъзване на лонното съчленение на таза, разкъсно-контузна рана на десния лакът и кръвонасядане на челото в дясно. Няма медицински данни за установени нарушения на целостта на поясните прешлени и кръстцовата кост, които да водят до засягане на коренчета на гръбначно-мозъчните нерви с последваща радикулопатия. При процесното ПТП е настъпило счупване на горното рамо на лявата срамна кост, което е довело до затруднение на движението на долния ляв крайник, но няма медицински данни за засягане на функцията на долния десен крайник. Лечението е проведено медикаментозно с обезболяващи и противооточни медикаменти, и хирургична обработка на раната. По време на престоя в болницата, който е бил 3 дни, възстановителния процес е протекъл гладко. За последващия период след дехоспитализацията на ищцата не е представена медицинска документация относно възстановителния процес. Обичайният възстановителен процес при подобно увреждане е от порядъка на 2-3 месеца, като уврежданията подлежат на пълно възстановяване. В конкретния случай лечението е било консервативно, и не се е налагало оперативно такова. Липсват медицински данни за настъпили усложнения от първоначалното увреждане, в това число липсват прегледи и консултации при специалист невролог за увреждания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб за периода от ПТП до изготвяне на заключението. В представената по делото епикриза от хоспитализация в периода от 17.05.2021 г. до 25.05.2021 г. в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Козлодуй, липсват описани увреждания на гръбначно-мозъчните нерви, като няма и обективни данни за такива. Актуалното здравословно състояние на ищцата към момента е добро по отношение на опорно-двигателната функция – настъпило е пълно възстановяване по отношение на двигателната активност на двата долни крайника, като не са налице и данни за нарушаване на тяхната функция, както и няма данни за неврологичен проблем, водещ до нарушаване на тази функция. При прегледа е установен посттравматичен хигром на дясното бедро, чиято давност не може да бъде преценена, 4 но в медицинската документация за лечението на първоначалното увреждане няма данни да е било налице такова увреждане при претърпяното ПТП. В обобщение експертизата обосновава извод, че не може да се приеме наличие на причинноследствена връзка между оплакванията, за които ищцата е била хоспитализирана в периода от 17.05.2021 г. до 25.05.2021 г. в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Козлодуй, с процесното ПТП на 06.01.2017 г. – както поради изминалия продължителен период от време между двете събития, така и поради липсата на медицинска документация за периода от изписването на ищцата на 09.01.2017 г. до 08.02.2021 г., когато тя е посетила личния си лекар. При изслушване на експертизата в о.с.з. на 13.01.2022 г. вещото лице уточнява, че по делото има данни, че ищцата е посещавала личния си лекар, но не и данни да са правени консултации със специалист невролог, който може да констатира уврежданията /като радикулопатия/. Личният лекар е могъл да насочи ищцата към консултация с невролог, съобразно нейните оплаквания, но той не е направил това, от което може да се направи извод, че той не е намерил това за необходимо. Ищцата е била прегледана от невролог при хоспитализацията й, но той не е диагностицирал тези оплаквания. Заболяването в кръста следва да бъде установено от специалист невролог, какъвто ищцата не е посещавала, тъй като за болката в областта на кръста може да има много причини. От направената за нуждите на експертизата рентгенография не са налице данни за промени в костния скелет в поясния раздел на гръбначния стълб – всичко е нормално за възрастта, без данни за стари или пресни счупвания.