Решение № 122 от 28.03.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Плевен, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20224400100298 по описа за 2022 година

В ИМ ищецът „Банка ДСК”АД гр.София твърди ,че съгласно сключен на 20.02.2013г.договор за кредит Експресо №331065,“Сосиете женерал Експресбанк“АД е предоставило на Д. М. Р. като кредитополучател,при поръчителството на И.Т. Р.а потребителски кредит в размер на 17 000лв.евро,с краен срок на издължаване 20.02.2023г. и падежна дата за плащане на погасителните вноски 20-то число на месеца,като при сключване на договора е приет и подписан погасителен план.Излагат се доводи,че за ползвания заем кредитополучателят дължи заплащане на договорна/възнаградителна лихва/на Банката,при условията на чл.8,част І и чл.4 част ІІ,а при неточно изпълнение дължи и наказателни добавкиобезщетение за забава,съгласно чл.9 от договора част І.Твърди се,че кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя ,че при вливането на „Експресбанк“АД в „Банка ДСК“ЕАД сметката е обозначена с №**********.

Посочено е,че при погасяване на кредита е налице забава в плащанията на вноските и са настъпили предпоставките на чл.10 ал.2 от договора за кредит , част ІІ за обявяването му за предсрочно изискуем.Твърди се,че последната погасителна вноска по кредита и то частична е направена на 20.09.2014г.,след което са преустановени плащанията и неиздължени са останали погасителните вноски,дължими за периода 20.09.2014г.-20.09.2019г.,като забавата до м.юни 2019г. е над 90 дни,като това неизпълнение е дало право на 1

Банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита.Излагат се доводи,че „Експресбанк“АД е предприела действия по прекратяване на сключения договор за кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост ,на 17.01.2019г.до длъжниците са изпратени покани-уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост, връчени чрез ЧСИ Ц.Н. по реда на чл.47 ГПК,като датата на предсрочната изискуемост е 01.03.2019г.Посочено е,че адресът на длъжника е посещаван 3 пъти на посочените дати,а връчителят е установил,че Р. е продал апартамента и живее на друг адрес.След датата на обявената предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението е начислено единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва ,съгласно ТР №3/32017г., като за периода на начисляване на обезщетението е приспаднат срока по време на извънредното положение през 2020г.,което е отразено в счетоводното извлечение на банката.Твърди се ,че към 17.02.2021г.-датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№1143/2021г.по описа на ПРС ,Д. Р. не е погасил следните задължения към Банката:

-15 417,03 евро главница;

-9737,24 евро-договорна/възнаградителна/лихва за периода 20.09. 2014г. до 28.02.2019г.;

-1387,07 евро- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 20.09.2014г.-28.02.2019г.;

-2 770,78 евро-обезщетение за забава ,след настъпване на изискуемостта , изключая периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.

Твърди се,че след издаване на заповедта за незабавно изпълнение е образувано изп.д.№138/2021г.по описа на ЧСИ Ц.Н. ,а заповедта по чл.417 ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК,че с разпореждане на ПРС по ч.гр.д. №1143/2021г. на „Банка ДСК“АД е указано ,че може да предяви иск за установяване на вземането си от Д. М.

Р.,което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да се признае за установено, че ответникът Д. М. Р. от гр.Плевен дължи на „Банка ДСК“АД гр.София следните суми:

-15 417,03 евро главница;

2

-9737,24 евро-договорна/възнаградителна/лихва за периода 20.09. 2014г. до 28.02.2019г.;

-1387,07 евро- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 20.09.2014г.-28.02.2019г.;

-2 770,78 евро-обезщетение за забава ,след настъпване на изискуемостта , изключая периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.

Законна лихва върху главницата,считано от 17.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението.Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство,както и разноските в заповедното производство.

При условията на евентуалност,в случай ,че бъдат отхвърлени установителните искове ,ишецът предявява осъдителни искове по чл.430 ал.1ТЗ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и л.86 ЗЗД за следните суми:

-15 417,03 евро главница;

-10

000 евро договорна/възнаградителна

20.09.2014г.до 20.04.2022г.; лихва/за периода

-2 500 евро обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.,заедно със законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното издължаване на задължението.

В съдебното заседание на 28.02.2023г.пред ПОС на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник юрисконсулт В. В. поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде уважен изцяло.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. М. Р. чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат Т. М. от ПАК.Взето е становище, че искът е допустим,но по същество неоснователен и недоказан. Описани са обстоятелствата в ИМ относно параметрите на договора за кредит. Оспорва се твърдението на ищеца,че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,като в тази насока особеният 3 представител се позовава на задължителното тълкуване в т.18 от ТР №4/2013гна ОСГТК,в което е прието,че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление,достигнало до длъжника да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени или предвидени в закона обективни предпоставки.Направено е възражение ,че длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочното прекратяване на договора от страна на „Експресбанк“АД и обявяване на изискуемостта ,с оглед твърдението в ИМ,че кредиторът се е уведомил за обстоятелството,че Д. Р. живее на друг адрес,като липсват данни да е направен опит на същия да му бъде връчена нотариална покана със съответните уведомления.Във връзка с предявените при условията на евентуалност осъдителни искове ,особеният представител на ответника се позовава на решение на ВКС №198/18.01.2019г.по т.д.

№193/2018г.,ТК , в което е прието ,че уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в ИМ изявление,т.е.с връчване на ответника на препис от ИМ,с която е предявен и осъдителен иск за вземанията.Направено е възражение,че в случая уведомлението,приложено към ИМ е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител ,а на назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител и не се е стигнало до фактическо връчване на книжата на длъжника.Изложени са доводи,че връчването на особен представител не може да се приравни с връчване на длъжника,тъй като представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване процесуално представителство по конкретно гражданско дело ,по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления,адресирани до представлявания от особения представител и отсъстващ ответник.На това основание счита,че не следва да се приема,че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането .С отговора се оспорват претендираните суми по размер,главница

,договорна/възнаградителна/лихва ,както и обезщетението за забава.В заключение моли съда да отхвърли предявения иск по чл.422 ГПК, както и иска при условията на евентуалност по чл.430 ал.1 ТЗ,вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като неоснователен и недоказан.В съдебното заседание на 28.02.2023г.особеният представител на ответника адвокат Т. М. от ПАК 4 поддържа възраженията в писмения отговор и моли съда да отхвърли предявения иск изцяло.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната писмена защита.

Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

П

Безспорно

Р от приложеното ч.гр.д.№1143/2021г.по описа на

С установява,че същото е образувано на основание подадено от „“Банка ДСК“ АД като правоприемник ,поради вливане на „Експресбанк“АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документизвлечение от счетоводни книги срещу Д. М. Р. от гр.Плевен . Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение №736 от 18.02.2021г.по чл.417 и чл.418 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Д. М. Р. о т гр.Плевен да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“АД гр.София,представляван от изп.директори

Д.Н.И. и

Ю.Г. с л е д н и т е суми:15 417,03 евро главница,дължима по договор за кредит Експресо №331065/20.02.2013г.; 9 737,24 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.09.2014г. до настъпване на изискуемостта 28.02.2019г.; 1 387,07 евро санкционираща лихва за забава с надбавка за периода 20.09.2014г. до 28.02.2019г.;2 770,78 евро обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост,за периода 01.03.2019г.до 16.02.2021г.,изключая периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 17 .02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1

164лв.разноски по делото за държавна такса и 50лв.за юрисконсулстко възнаграждение.

Заповедта по чл.417 ГПК полежи на незабавно изпълнение,в полза на банката е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми,въз основа на който е образувано изп.дело №138 /2021г. по описа на Ц.Н..

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр.с чл.415 ГПК за установяване съществуване на вземането на банката ищец за горепосочените суми-главница,договорна лихва, лихва за забава при кредит ,обявен за предсрочно изискуем, за които е 5 издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1143/2021г.по описа на ПРС.

При условията на евентуалност ,в случай,че не настъпила предсрочна изискуемост на кредита,е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 във вр.чл.432 ТЗ,вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за следните суми:

-15 417,03 евро главница;

-10

000 евро договорна/възнаградителна

20.09.2014г.до 20.04.2022г.; лихва/за периода

-2 500 евро обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.,заедно със законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното издължаване на задължението.

Така предявеният иск е допустим.Заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ на длъжника Д. Р. при условията на чл.47 ал.5 ГПК,чрез залепване на уведомление.На основание чл.415ал.1,т.1 и т.2 ГПК ПРС е указал на банкатакредитор да предяви иск за установяване на вземането си.Банката- заявител е получила съобщението на съда на 24.03.2022г.Исковата молба е подадена на 21.04.2022г., като е спазен едномесечния срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №1590/18.11.2022г., приет за окончателен в съд. заседание на 10.01.2023г.,по който страните не са направили възражения.

От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява,че на 20.02.2013г.между „Сосиете Женерал Експерсбанк“ АД като кредитор,Д. М. Р. като кредитополучател и И.Т. Р.а-поръчител е сключен потребителски договор за кредит Експресо №331065,по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 17 000 евро.Договорът е сключен за срок от 10 години,за периода 20.02. 2013г. до 20.02.2023г.,като в чл.7 е договорено,че кредитът ще бъде издължен на 120 месечни вноски,всяка от които в размер на 227,21 евро,с падеж на всяка погасителна вноска 20-то число на съответния месец.Съгласно чл.8 от договора към момента на сключването му лихвеният процент е 9,65 % ,формиран от БЛП на банката за евро,увеличен с надбавка от 5,5% на година,като към датата на сключване на договора БЛП за евро е 4,15 % .В чл.9.1 е уговорено,че върху просрочени 6 погасителни вноски се дължи 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 ,т.е.наказателната лихва е 15,65 %.Съгласно част І,чл.11от договора годишният процент на разходите по кредита/ГПР/ начислен при сключването му е 11,50 % .В част ІІ,чл.10,ал.2 е уговорено,че вземането на банката става предсрочно изискуемо при просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни.Неразделна част от договора,съгласно част І,чл.7 е погасителен план от 20.02.2013г.