Решение № 243 от 08.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – и щ е ц а “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 202597973, и ответника “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, против решение № 82/06.02.2024 г. по в.т.д. № 789/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частични потвърждаване и отмяна на решение от 24.04.2023 г. по т.д. № 676/2021 г. на Софийски градски съд, е осъден ответникът на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за сумата от 78 087,46 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства от разплащателна сметка с титуляр ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ”, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното й плащане, и сумата от 34 946,94 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г., като са отхвърлени исковете за горницата за главница до 156 174,93 лева и за лихва до 69 893,89 лева.

С касационната жалба на ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД се атакува въззивното решение в отхвърлителната част, като се въвеждат оплаквания за неговата недопустимост и съответно неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че с горницата над 50% от търсената сума ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на другия участник в гражданското дружество. Това съображение се счита за необосновано при липса на извършен анализ на подлежащата на разпределение стойност след приспадане на сторените разноски за водене на 1 общите дела на обединението. Същите доводи се релевират и във връзка с оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение.

Изразява се несъгласие и с мотивите на апелативния съд, че, ако на ищеца бъде възстановена пълната стойност на неразрешените трансакции, той би се обогатил за сметка на другия съдружник. Аргументира се тезата, че всеки от участниците в гражданското дружество е активно легитимиран да претендира в пълен размер вземане, произтичащо от договор, сключен от името на обединението, но за сметка на членовете му – в случая рамковия договор за разкриване и водене на банкова сметка, по който страни са съдружниците в ДЗЗД – “Сънидей” ЕООД и “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД. Изтъква се, че в тази хипотеза банката отговоря за цялата стойност на неразрешената платежна операция, независимо от вътрешните уговорки за дялово разпределение между лицата. Счита се, че сумите, възстановени от неразрешени трансакции на единия съдружник, нямат характер на новопридобито от обединението имущество и не подлежат на разпределение. Посочват се разноски за воденето на общите дела в гражданското дружество, постъпления от дейността му, както и неразрешени според касатора банкови операции, постъпили по сметката на съдружника “Сънидей” ЕООД. Не се споделя и мотивът на апелативния съд за невъзможност за възстановяване на неразрешената трансакция по сметката на титуляря поради закриването й. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и уважаване изцяло на предявените искове.

С касационната жалба на ответника “ОББ” АД и допълнението към нея се атакува въззивното решение в осъдителната част с оплаквания за неговата недопустимост и съответно неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.

Оспорва се изводът на решаващия състав на САС, че банката е допуснала извършването на неразрешени платежни операции, който, според касатора, е направен само въз основа на подписания спесимен. Изтъква се, че съдът не е обсъдил сключения договор за онлайн банкиране от 04.07.2016 г., договорените в него условия по отношение на промяна в ползването на услугата, както и наведените от банката възражения във връзка с представителството на ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ” по повод откритата банкова сметка, а обсъдените доказателства са превратно тълкувани. Като несъответстващо на нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗПУПС (отм.) се определя заключението на въззивната инстанция, че подписаният на 13.10.2016г. спесимен представлява изрично споразумение между платеца и доставчика на платежни услуги, както и че със същия е ограничена представителната власт на представляващия гражданското дружество. Подчертава се, че по този начин на спесимена е придадено значение, каквото не е предвидено нито в закона, нито в Наредба № 3 на БНБ. Изразява се несъгласие и с мотивите на апелативния съд, че този документ е задължавал банката служебно да предприеме действия във връзка с ограничаване правата на избрания 2 представител на гражданското дружество, доколкото такова задължение банката няма. Акцентира се, че в случая съгласно сключеният договор за онлайн банкиране, избраният управител на ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ” - Х. К.

Х., е оправомощен ползвател на услугата, като не се твърди от ищеца и не се доказва да са предприети действия за промяна на тази договореност. Това лице представлява обединението съгласно договора за създаване на ДЗЗД и вписаните в регистър Булстат обстоятелства. По тези доводи се поддържа, че процесните платежни операции, извършени посредством онлайн банкирането и от оправомощения ползвател на тази услуга, са разрешени такива по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.). Претендира се отмяна на обжалваното уважително решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.

Всяка от насрещните страни оспорва касационната жалба на другата като неоснователна.

В дадения срок не са постъпили отговори от третите лица помагачи на ответника – “Сънидей” ЕООД и Х. К. Х..

С определение № 3373/13.12.2024 г. настоящият състав е допуснал въззивното решение до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1. Питане относно “материалноправната легитимация на съдружник в гражданско дружество да претендира в пълен обем вземане на обединението, произтичащо от договор с трето лице”; 2.

Питане “за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка при постановяване на решението си по чл.

235, ал. 2 ГПК”. В същото определение са обсъдени доводите на обжалващите за вероятната недопустимост на решението, като същите са намерени за неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от насрещните страни поддържа подадената от нея касационна жалба и оспорва тази на другата страна. По първия въпрос, послужил за допускане на касационен контрол, касаторът ищец счита, че съгласно еднозначната практика на ВКС ищцовото дружество като съдружник в консорциума е материалноправно легитимирано да претендира в пълен обем вземането на обединението, произтичащо от договора - в случая с община Монтана. Изтъква, че въззивното решение в обжалваната от него част е постановено в противоречие на така формираната практика. По поставения от банката въпрос възразява, че няма допуснати процесуални нарушения, тъй като съставът на САС е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Излага доводи, че към 13.10.2016 г. Х. Х., който е бил упълномощен да открие банковата сметка при ответната банка, не разполага със самостоятелна представителна власт, поради което банката е следвало да ограничи онлайн банкирането. Оспорва като неправилни изводите на апелативния съд за възстановяване само на част от процесната сума, без да се подложени на обсъждане разходите и изготвения след изпълнението на поръчката финансов отчет на гражданското дружество. Иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и уважаване изцяло на 3 предявените искове, както и присъждане на направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Касаторът ответник изразява позиция, че при отговора на въпроса за легитимацията на ищцовото дружество като съдружник в гражданското дружество да претендира присъждане на вземането в пълен размер следва да се съобразят противоречивите отношения между двамата съдружници в консорциума, както и обстоятелството, че обсъжданите действия са извършени от другия съдружник, който е и избраният представител по общата воля на участниците в обединението. По отношение на процесуалноправния въпрос поддържа доводите си, че въззивният съд е обсъдил само отчасти доказателствата по делото и е придал правно значение на спесимена, каквото същият не притежава нито по закон, нито по договор. В тази връзка счита, че следва да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства, за да се стигне до извода, че процесните платежни операции са разрешени извършени по начина, уговорен с банката, и от оправомощения представител, избран от съдружниците в гражданското дружество да ги представлява, съответно вписан в регистър Булстат. Подчертава, че банката не е страна в отношенията между гражданското дружество и общината и няма задължение да контролира изпълнението им. По тези аргументи иска отмяна на обжалваното въззивно решение в уважителната част и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД против първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените срещу банката осъдителни искове по чл. 57, ал.1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е приел следната фактическа обстановка: не се спори по делото, че на 20.04.2016 г. между ищеца и третото лице-помагач на ответника “Сънидей” ЕООД е сключен договор за създаване на консорциум с наименование ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ”, по силата на чл. 3.1. от който съдружниците са упълномощили физическото лице - Х. К. Х., да представлява обединението при осъществяване на дейността му, както и да го задължава и да получава указания за и от името на всеки член на обединението; на 04.07.2016 г. между ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ”, представлявано от Х. Х., и “Сибанк” ЕАД (чийто правоприемник е ответникът “Обединена българска банка” АД) е сключен договор за разплащателна сметка, с титуляр гражданското дружество, като е даден и спесимен от подписа на лицето, което има право да се разпорежда със средства от сметката и да нарежда извършването на платежни операции - Х. К. Х.. На същата дата е сключен и договор за ползване на услугата “Сибанк онлайн”, с който дружеството е 4 приело възможността да ползва предоставяните от банката услуги по електронен път, като в него упълномощен потребител на електронния канал, разкрит за интернет банкирането на титуляря ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ”, е физическото лице - Х. К. Х., на когото са предадени устройство за генериране на еднократна парола и ПИН-код. Безспорно е между страните и обстоятелството, че на 13.10.2016 г. пред служител на банката в офис в гр.

Карлово е подписан нов спесимен на лицата, имащи право да се разпореждат със средствата от процесната банкова сметка - Х. К. Х. и Георги Любомиров Тончев, като е указан начин на разпореждане и извършване на платежните операции – винаги заедно от двамата. Не е спорно и се установява от представеното към клиентското досие извлечение от сметка, че на 15.11.2016 г. - след съставянето и представянето на банката на спесимена за съвместно представителство, Х. Х. е наредил от банковата сметка чрез интернет банкиране следните платежни операции: четири превода с получател “Сънидей” ЕООД (на стойност от 25 855,92 лева, от 29 900 лева, от 29 900 лева и от 29 568,07 лева) и три с получател НАП (на стойност от 29 794,46 лева, от 118,38 лева и от 11 033,10 лева).