Решение № 725 от 03.08.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Горна Оряховица, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20244120102728 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О., чрез адвокат Е. Г. И. М. от АК Пловдив против „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от управителя И.Н.С., със съдебен адрес, чрез юрк.Давидия Давидова и “Кредит Гарант Бг“ ООД, с ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от управителя К.В.В., чрез юрк. Петко Палазов.

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗЗД от А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О., чрез адвокат Е. Г. И. М. от АК Пловдив срещу „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от управителя И.Н.С., със съдебен адрес, чрез юрк.Давидия Давидова и срещу “Кредит Гарант Бг“ ООД, с ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от управителя К.В.В., чрез юрк. Петко Палазов с искове да се приеме за установено, че сключени между ищеца и ответниците са нищожни – договор за предоставяне на потребителски кредит – поради противоречие със закона, съответно договор за предоставяне на гаранция – поради противоречие с добрите нрави.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от адв И., представляваща ответника „Неткредит“ ООД , като заедно с него е предявен и насрещен иск на основание чл. 211 ГПК във вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД. В срока по чл.131, ал.1 ГПК „Неткредит“ ООД е направило искане за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за присъждане на 2 917,20 лв., за която е посочено, че съставлява част от неплатената сума по кредита – 4 235,76 лв. – главница и възнаградителна лихва.

Постъпил е писмен отговор и от ответника “Кредит Гарант Бг“ ООД, с която същият заявява, че искът е допустим, но разгледан по същество същият се явява неоснователен, тъй като твърди, че между „Кредит Гарант БГ" ООД и ищецът не е сключван договор за гаранция.

1

Ищецът излага твърдения, че на 30.09.2024 г. е сключил с ответника „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит № 202409300928340102 и с ответника “Кредит Гарант Бг“ ООД Договор за предоставяне на гаранция, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3000 лв. Ищцовата страна заема становище, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.

22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 33Дпоради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. В исковата молба се твърди, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 202409300928340102 лихвеният процент по кредита в размер на 40.88 %, а годишният процент на разходите е 49,49%.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,49 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, а.п.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя",съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на тьрговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГГ1Р от 40,88 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирма та- гарант. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, ищецът твърди, че последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищцовата страна сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от 3311. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49,49 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49,49 % ГПР.

11а доверителят ми пе е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване па изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Ищецът излага твърдението, че кредиторът не е 2 изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредигоиска гелка та стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3000лв. с посочен ГПР 49,49 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Предвид това, че кредиторът не е представил вярна информация, ищецът налага изводът, че потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, сьобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. В исковата молба се излага претенцията, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/1 З/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал.

1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Ищецът сочи, че според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи. Твърдейки, че посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 49,49 %, поради което и съобразно изведените критерии в дело С-453/10, ищецът налага изводът, че кредиторът е внесъл и равновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. Ищцовата страна заема становище, че кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита. Според ищеца уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, както и договорът за гаранция е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Твърди се, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, както и че в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условия та на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедиpa по този начин. В исковата молба се излага тезата, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действа добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 33П и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. С оглед изложено ищецът прави искане съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 202409300928340102, както и на договор за предоставяме на гаранция oт 30.09.2024г., сключен с „Кредит Гарант БГ" ООД. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: По отношение на допустимостта на исковите претенции, ответникът „Неткредит“ 3

ООД счита, че исковата молба не отговоря на правилото, обективирано в чл.

127, ал. I, т. 2 ГПК, тъй като не е посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефон номер на ищеца и неговия процесуален представител. На основание чл. 175 ГПК ответното дружество признава фактите, че сключването между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на 30.09.2024 г. е предоставена сумата в размер на 3 000.00 лева; че в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва;че кредиторът не е включил разход за възнаграждение за поръчител към размера на ГПР, което не се спори между страните.

Ответното дружество„Неткредит“ ООД оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договор за потребителски кредит № 202409300928340102 от 30.09.2024 г. получаване на обезпечение от фирмата „Кредит Гарант БГ" ООД по процесния договор за кредит. „Неткредит" ООД възразява срещу приобщаването към доказателствения материал по делото на представения като приложение към исковата молба Договор за предоставяне на гаранция № 1449349254 от 30.09.2024 г., доколкото се твърди, че дружеството не е получавало обезпечение по процесния договор за кредит. По отношение основателността на исковата претенция, ответникът признава, че при изчисляване на ГПР е заложил единствено разход за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на възраженията на ответника за изпълнение на императивното правило, заложено в разпоредбата на чл. 11, ал. I, т. 10 ЗПК моли да бъде взето предвид, че в приложението към договора за кредит е посочено, че годишния процент на разходите е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. Предвид това, че методиката за изчисляване на лихвения процент, ответникът моли да бъде съобразено, че методиката по чл. 11, ал. 1, т. 9а във връзка с 33а ЗПК, видно от цитираните разпоредби, намира приложение когато е налице договорен между страните по договора за кредит променлив лихвен процент, който съответно е формиран от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка (§5 ДР към ЗПК).