Присъда № 19 от 24.04.2025, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 19 от 24.04.2025 г. по ВНОХД № 43/2025 г. по описа на БОС.

Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест от прокурор при БРП, против Присъда № 184/07.11.2024 г., постановена по НОХД № 4005/2024 г., Районен съд - гр. Бургас, с която подсъдимият М. И. Й., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 19.07.2024 г., в гр.

Бургас, по ул. „Янко Комитов“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „**“, с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,56 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта – Протокол № 375 от 19.07.2024 г. на Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР – Бургас и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК.

Във въззивният протест се съдържат оплаквания за неправилност на постановената присъда, като се твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани доказателства, позволяващи да се направи несъмнен и обоснован извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В допълнение към въззивния протест прокурорът излага съображение, че неизвършването на повторен химичен анализ на контролната проба не е довело до грубо нарушение на правото на защита на обвиняемия, като в хода на съдебно следствие е следвало да бъде установено дали пробите се съхраняват все още и при необходимост да бъде извършено повторно изследване, в случай че съдът счете, че е необходимо. На следващо място намира, че изложените съображения от БРС относно прилагането на чл. 27, ал.

3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, след изменението му, влязло в сила на 26.09.2023 г., са необосновани.

Според прокурора, в случая не следва да се прави аналогия, както е сторил БРС, с административно-наказателното производство относно повторно извършване на химичен анализ на контролната проба, което законодателят изрично е искал да разграничи с наказателното, чрез промяната в разпоредбата на чл. 27 от Наредбата. Същата разпоредба не би следвало да се тълкува разширително, както е сторил първоинстанционния съд. Отделно от това намира, че съобразно практиката на ВКС деянието може да бъде прието за несъставомерно по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК, само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до невъзможност безсъмнено да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача, е превишавала определените в закона стойности, което в случая не е налице. Неизвършването на повторен анализ не би могло да се възприеме като обстоятелство, опорочаващо надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача. Според държавното обвинение, неоснователно е и изложеното от първоинстанционния съд 1 относно нарушение на чл. 17, ал. 3 от Наредбата, тъй като дори и да се приеме, че имената на подсъдимия не са били изписани на въпросните епруветки, то същото не поставя под съмнение резултатите от изследването за концентрация на алкохол в кръвта му. Намира, че по делото по безспорен начин е установено, че от подсъдимия е взета кръв, която е поставена в две епруветки, на които са били поставени стикери, което е достатъчно, за да се приеме че е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Също така номерата на стикерите са били посочени в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и същите съответстват на посочените в Протокол № 375/19.07.2024 г. на сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – Бургас. В заключение прокурорът намира, че не са допуснати съществени нарушения при вземане, съхраняване и изпращане на анализ на кръвната проба, които да поставят под съмнение резултатите на изследването за концентрация на алкохол в същата. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъдат наложени предвидените в чл. 343б, ал. 1 от НК наказания. На основание чл.

343б, ал. 5, вр. ал. 1 от НК се прави искане в тежест на подс. Й. да се възложи сумата от 4790,00 лева, представляваща паричната равностойност на моторното превозно средство – лек автомобил марка „**“, с рег. № **, послужило за извършване на престъплението, както и да му бъдат възложени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият М. И. Й., редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. П. Н. от АК – Бургас моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Намира, че действително чл. 27, ал. 3 от Наредбата е променен, но не може лицето, на което е повдигнато обвинение, да е в по-лошо процесуално поведение от лицето, което е сочено като нарушител в един административно – наказателен процес.

Също така счита, че към случая е относима така наречената „празнота“ в правото, която съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА следва да се запълни, като позовавайки се на съдебната практика, сочи, че прилагането на правото и закона по аналогия в наказателната материя е недопустимо, когато е във вреда на дееца. Относно допусната и изготвена на съдебно следствие пред въззивния съд химическа експертиза, с оглед изминалия период на съхранение, счита че не се доказва по безспорен начин дали има или няма ферментация, дали не са настъпили други физико – химични процеси, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста на РП – Бургас, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който подсъдимият Й. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК и му бъдат наложени наказания, посочени в протеста, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 2

3 години, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Излага съображения, че от събрания по делото доказателствен материал, включително и назначената допълнителна химическа експертиза, по категоричен начин се установява обективната и субективната съставомерност на деянието, в извършването на което е обвинен Й.. Според прокурора първоинстанционният съд е направил неверен извод относно реализирани предпоставки на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, т.е., че подсъдимият още при проверката с дрегер не е приел показанията на същия, оспорил ги е. Тези констатации на БРС се опровергават от отразеното в Протокола за медицинско изследване, в който след изявление на проверяваното лице – подсъдимият, е записано, че е пил алкохол, че количеството е 500 (като не е уточнено грама или милилитра) и времето, през което е бил изпит този алкохол, преди да се качи да управлява МПС. Също така счита, че резултатите от проведеното първо химическо изследване са изцяло съответни на резултата от изследването с дрегер, на фактическите констатации, които се правят в протокола за медицинско изследване, както и данните, съдържащи се в свидетелските показания, поради което не е имало причина да се назначава повторно химическо изследване. По делото по безспорен начин е установено и, че кръвната проба е на подсъдимия, като дали на епруветката е записано името на лицето или номерът, на който е присвоено това лице, е едно и също нещо, и не води нито до опорочаване на резултата, нито до съмнения относно въпроса чия е кръвта. Идентификационните номера са записани в протокола за медицинско изследване, точно както е записано и името на проверяваното лице. На последно място прокурорът намира, че неправилно БРС не се е съобразил с действащата към момента на деянието редакция на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, в сила от месец юли 2023 г., и се позовава на старата редакция.

Окръжен съд – Бургас, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Пред Районен съд – Бургас е било проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и защитникът му са заявили, че не желаят по делото да бъдат разпитани свидетелите и вещите лица. Така заявеното от страните е било уважено от съда, като на основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разяснил правата на подсъдимия, като го уведомил, че ще се ползва от съответните доказателства, изготвени в хода на ДП - протоколите за разпит на посочените свидетели и експертни заключения.

Подсъдимият М. И. Й. е ***

На 19.07.2024 г., около 02:20 часа, подсъдимият Й. управлявал лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № ** (собственост на ** – свидетеля И. Б. Й.), като се движил по ул. „Янко Комитов“. При извършване на ляв завой в посока ул. „Лазар Маджаров“ той изгубил контрол над управлявания от него 3 автомобил, в следствие на което настъпил удар между него и намиращия се на кръстовището на бул. „Даме Груев“ и ул. „Лазар Маджаров“ светофар. По същото време, от там преминали полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите С. Х. К. и Т. П. Б. – служители на ** при ОД на МВР – Бургас, които били изпълнявали служебните си задължения за времето от 19:00 часа на 18.07.2024 г. до 07:00 часа на 19.07.2024 г. Двамата се приближили към автомобила и поискали документ за самоличност на подс. Й.. След като установили самоличността му, полицейските служители поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“, за извършване на тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества, той като Й. им заявил, че управлявайки автомобила по ул. „Янко Комитов“ и при извършване на ляв завой по посока ул. „Лазар Маджаров“ е изгубил контрол над автомобил, вследствие на което се е ударил в уличен светофар.

Малко след това на място пристигнал св. В. Н. С. – ** при сектор „**“ при ОД на МВР – Бургас, който извършил проверка за употреба на алкохол на подс. Й. с техническо средство „Алкотест Дрегер“, фабр. № ARNA0187.

Устройството отчело 1,58 промила на хиляда, измерени в издишания въздух.

На подсъдимия бил съставен АУАН серия АД № 763338 за виновно нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения. На Й. бил издаден и талон за медицинско изследване № 0153177 и бил откаран до УМБАЛ – Бургас, където дал кръв за анализ. Във връзка с горното, подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа със заповед по ЗМВР.

Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство химическа експертиза, обективирано в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 375/19.05.2024 г., в изследваната проба кръв от подс. Й. чрез газхроматографски метод се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 1,56 промила.

Видно от допуснатата и изготвена на съдебно следствие пред въззивната инстанция химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 160/10.04.2025 г., в изследваната контролна проба кръв от подс. Й. чрез газхроматографски метод се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 1,31 промила.

Така установената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните на съдебно и досъдебно производство доказателства, включително и прочетените по реда на чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите В. С., И. Й., С. К. и Т. Б.; частично от обясненията на подсъдимия Й. дадени на съдебно следствие; от заключенията на изготвените на досъдебното производство и приетите по делото химическа и комплексна съдебно – техническа и оценъчна експертизи, както и изготвената и приета пред въззивния съд химическа експертиза; от писмените доказателства – АУАН серия АД № 763338, талон за медицинско изследване № 0153177, протокол за медицинско изследване, амб. № 266, протокол за оглед на местопроизшествие, 4 ведно с фотоалбум към него, справка за съдимост и др.

Правилно и законосъобразно БРС при изграждане на фактическите си изводи се позовал на приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетелите – ** служители С. К., Т. Б. и В. С., от които се установява, че на инкриминираните дата, място и време подсъдимият Й. е управлявал лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, като изгубвайки контрол над същия, вследствие на което се блъснал в уличен светофар, както и че при извършената му проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. № ARNA 0187 е бил отчетен положителен резултат от 1,58 промила. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства – АУАН, серия АД № 763338 от 19.07.2024г., заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, както и показанията на свидетеля И. Й. – ** на подсъдимия и собственик на процесния автомобил.