Решение № 105 от 24.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500209 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от С. Г. К. от гр. Н. против решение № 1357 от 21.12.2022 г. по гр.д.1390/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което въззивницата К. е осъдена да заплати на Б. К. Я. от гр. П. сумата от 25 761,26 лв, представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и съдействие, сключен между тях през 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 589,60 лв, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изложени са подробни твърдения по фактите, от които може да се приеме, че въззивницата твърди на първо място, че не е подписвала договор за правна защита и съдействие с ищеца Б. К. Я., нито пълномощно, с което да го упълномощава да я представлява по наказателното дело против убиеца на съпруга й. В тази връзка въззивницата твърди, че подписът й върху договора е прекопиран, а синовете й са измамени. На второ място се твърди, че в наказателното производство адв. Я. не е извършил никакви действия за защита на правата на въззивницата и синовете й, поради което и не му се полага адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че въззивницата не е упълномощавала адв.Я. да я представлява и по образуваните впоследствие изпълнителни дела, нито е подписвала договор за цесия. По така изложените твърдения въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, както и необосновано, тъй като съдът не е съобразил представените по делото доказателства.

1

Не са ангажирани нови доказателства във въззивното производство, тъй като заявените с въззивната жалба доказателствени искания, като преклудирани, са оставени от съда без уважение.

Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Изложено е оплакване и за неправилно присъждане от първоинстанционния съд на разноски на ищеца, което оплакване първоинстанционният съд е оставил с определение № 1075 от 19.04.2023 г., постановено на основание чл.248 ГПК.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. Я., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са подробни съображения за това, че обжалваното решение валидно, допустимо, правилно и обосновано.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е спазил процесуалните правила и е положил максимални усилия за изясняване на спора. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което съдът я е приел за допустима.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Б. К. Я., за осъждане на въззивницата С. Г. К. да му заплати сумата от 25 761,26 лв, представляваща дължим хонорар по договор за правна защита и съдействие, сключен между тях през 2018 г., ведно със законната лихва върху претендиралия размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

Твърди се, че страните са сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който за времето от август 2016 г. ищецът е предоставил правна помощ на ответницата по НОХД № 170/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас, ВНОХД № 182/2018 г. по описа на Апелативен съд Бургас и н.дело № 149/2019 г. по описа на ВКС, III н.о. Твърди се, че в резултат на осъщественото от него процесуално представителство по посочените наказателни дела, в полза на ответницата е било присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 140 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Излагат се твърдения, че след влизането в сила на присъдата, с който посочената сума й била присъдена, ищецът продължил да я представлява в производството по принудително събиране на същата до септември 2020 г. по изп.дело № 184/2020 г. по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева, и по изп.дело № 786/2020 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. Твърди се, че в резултат от предприетите от ищеца действия за защита интересите на ответницата като взискател по посочените изпълнителни дела, и поисканите от ищеца и наложени в изп.производство обезпечения, към момента на предявяван на иска е била събрана и изплатена на ответницата цялата сума по нейното вземане, възлизаща на 214 677,17 лв.

Сочи се, че със сключения между страните „договор за правна помощ, както и за успех при осъществяването на правната помощ“, ответницата се е задължила да заплати 12 % от полученото обезщетение (лихва и главница). Твърди се, че към момента на предявяване на иска, предвид изплатените й суми за обезщетение (от извършени разпределения и плащанията към нея по изпълнителните дела), задължението й към ищеца възлизали на 25 761,26 лв, която сума ответницата не е заплатила на ищеца, независимо от това, че 2 съгласно договора уговореното възнаграждение се дължало веднага, а и ищецът е отправил нотариална покана, връчена надлежно на ответницата да заплати сумите по първите три разпределения, дължими към момента на поканата.

Предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.286 от ЗЗД, вр.чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.86 ЗЗД.

В законовия срок ответницата е представила писмен отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер. Изложила е твърдения по фактите, именно: не оспорва, че ищецът бил адвокат по наказателното дело за убийството на съпруга й Н. В. К., извършено от К. Х. Г., но твърди че: самата тя не е имала договор с него, а той е бил нает от синовете й.

Твърди, че не му дължи адвокатски хонорар и поради това, че не само не е извършил необходимото за постановяване на по-тежка присъда спрямо подсъдимия, но и накрая се оказало, че той защитавал подсъдимия, „съсипал умишлено такова голямо дело с много експерти, експертизи, лекари, психолози, свидетели“. Твърди, че постановената осъдителна присъда е с нейните лични усилия, вкл.в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че ищецът не е искал да идва от София за получаване на изпълнителните листи, а след като изп.листи са били получени от сина на ответницата - Г. Н.

К., бащата на ищеца взел изпълнителните листи - нейния и на другия й син В. Н. К. от ръцете на сина й и ги предал на ищеца.

По отношение на представителството в изпълнителното производство се излагат оплаквания, че ищецът е поискал вместо една такса, такава да бъде заплатена както от нея, така и от всеки синовете й, както и че при прехвърлянето на изпълнителното дело от ЧСИ Сийка Анадолиева при ЧСИ Ивелина Божилова в Бургас, ответницата казала на ЧСИ Ив.Божилова да не разпределя пари за адв.Я., но той изнудвал синовете й и от всеки бил взел над 30 000 лв, а при всяко разпределение на преводите от длъжника, ищецът я изнудвал по телефона. Твърди още, че освен по над 30 000 лв от синовете й, той взел от разпределението от ЧСИ Ив. Божилова, което трябвало да бъде изплащано на големия й син В. И. К. Твърди още, че адв. Я. намерил съдебен изпълнител, който при извършване на разпределение му разпределил големи суми за делата му от тримата - от нея и синовете й, както и 15 000 лв на НАП. Твърди се, че някаква фирма изплатила дължимото обезщетение на синовете й, но си удържали 30 000 лв, по 10 000 лв от всеки от тримата. Тя върнала на децата си по 5 000 лв. Когато длъжникът изпълнил задълженията си към нея, ищецът ги изнудил да му ги дадат.

В хода на производството пред първата инстанция, с последващо писмено изявление ответницата заявява, че не е подписвала договор за заплащане от нея на хонорар на адвокат Я. за сумата от 25 761,26 лв, поради което нямала никакви задължения към него.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковете изцяло.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидна облигационна връзка между страните, точно, добросъвестно и в пълен обем изпълнение от страна на ищеца на поетите от него задължения по договора за осъществяване и оказване на правна помощ на ответницата, както и неизпълнение от страна на ответницата на поетото от нея задължение за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. По отношение на размера на възнаграждение съдът е приел, че съобразно постигнатите договорености, същото е определено в сключения и валиден по горните съображения договор на 12% от полученото обезщетение, а от представеното по делото удостоверение от ЧСИ Ив.Божилова е установено, че в периода от 26.08.2020 г. до 17.08.2021 г. на ответницата са били разпределени общо 214 677,17 лв, съотв.дължимото на ищеца съгласно процесния договор между страните възнаграждение е в размер на исковата сума от 25 761,26 лв. Върху този 3 размер е присъдена и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Според уредените в чл.269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място съдът споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на облигационно правоотношение между страните, във връзка с възлагане от ответницата на ищеца да й оказва правна защита и съдействие в наказателния процес срещу извършителя на деяние от К. Х. на 17.04.2016 г., при което е загинал съпругът на ответницата – Н. К. Тези изводи на съда се подкрепят от представените по делото писмен договор от 25.04.2018 г. (л.4 от първоинстанционното дело), неоспореното в преклузивния срок по чл.200, ал.3, изр.последно ГПК заключение по приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписите върху договора от 25.04.2018 г., пълномощното в полза на адв.Я.

(л.143) и касационната жалба до ВКС срещу решение № 138/30.11.2018 г.по ВНОХД 182/2018 г. на БАС, подадена „чрез повереника адв.Б. Я.“ (л.260), са положени от ответницата К.. Изводите на съда се подкрепят и от представените по делото протоколи от съдебни заседания по НОХД 170/1018 г. на БОС, ВНОХД 182/2018 г. на БАС и наказателно дело 149/2019 г. на ВКС, III н.о., във всяко от които лично са се явявали и ответницата, и ищецът адв.Я., последният – в качеството си на повереник на частните обвинители и граждански ищци по делото, една от които – и ответницата К..

На второ място, с оглед представените писмени доказателства (протоколи от съдебни заседания от 12.04.2018 г., 26.04.2018 г. и 16.06.2018 г. по НОХД 170/1018 г. на БОС; от 02.10.2018 г. по ВНОХД 182/2018 г. на БАС и от 14.03.2019 г. по наказателно дело 149/2019 г. на ВКС, III н.о.; молба за обезпечение на бъдещ иск по НОХД 170/1018 г. на БОС и определение № 43 от 23.03.2018 г. по НОХД 170/1018 г. на БОС; присъда № 145 от 12.06.2018 г. по НОХД 170/1018 г. на БОС; решение № 138 от 30.11.2018 г. по ВНОХД 182/2018 г. на БАС и решение № 63 от 25.02.2020 г. по наказателно дело 149/2019 г. на ВКС, III н.о.), съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е изпълнил точно, добросъвестно и в пълен обем поетите от него задължения по осъществяване и оказване на правна защита и съдействие на ответницата, както и, че в рамките на дадените му пълномощия и в изпълнение на възложеното, той е предприел всички необходими, съответстващи на закона и морала действия, които са навременни и адекватни с цел пълна и всестранна, защита на нейните интереси и в резултат на които подсъдимият Христов е бил осъден по двете повдигнати му обвинения и му е било наложно наказание лишаване от свобода за срок от 7 години; а на ответницата като граждански ищец е било присъдено 4 обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 140 000 лв, като искът й е бил отхвърлен да предявения размер от 150 лв. Също в резултат на предприетите от адв.Я. действия в наказателното производство с определение № 43 от 23.03.2018 г. по НОХД 170/2018 г. е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на ответницата К. и на синовете й, чрез възбрана върху недвижим имот на подсъдимия и запор върху негови банкови сметки.

Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1907479-25db-4b6d-a4c3-8c81ef370a31