Решение № 321 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500064 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК, образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР(ГДГП-МВР), чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Н., с адрес за кореспонденция по делото:гр. С**, подадена срещу Решение №2674 от 23.11.2022 г., по гр. д. 4758 по описа на Районен съд- Бургас за 2022 година, с което Дирекцията е осъдена да заплати на ищцата С. И. М. ЕГН********** следните суми: 765,53 лв. представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.04.2019г.- 09.07.20г. от 92,66 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба 26.07.22 г., до окончателното изплащане; 194,29 лв. представляваща сборна лихва за забава върху главниците за периода 01.08.2019 г. до 25.07.2022 г. и 400 лв., представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като Дирекцията е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Бургас и сумата 260 лв. за държавни такси и възнаграждения за вещо лице.

Във въззивната жалба решението се сочи за неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, с оглед което се моли за постановяване на решение, отменящо първоинстанционното такова и произнасящо се по същество при отхвърляне на предявените срещу ответника искове с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр.чл. 187 ал.5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗДКонкретните съображения са следните : ищцата изпълнява служебните си задължения в процесния период на 12-часови дневни и нощни работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Така е формиран резултат, при който, 1 надвишаването на нормата работни часове, й е заплащано на основание чл. 178 ал. 1, т.3 ЗМВР като извънреден труд. Според страната в настоящия спор приложение намира нормативната уредба по специалния закон за МВР, в чийто чл.187 ал.9 редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето, почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В случая, в процесния период действие са имали: Наредба № 8121з-776 от 29.07. 2016 г. и Наредба №8121з908 от 02. 08. 2018 г.. Следвало да се има предвид, че Наредба № 8121з- 407 от 11.08.2014 г. е имала действие само до 02.08.16г.

Според страната Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), действала едновременно с горните наредби, не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като тя представлява част от общото трудово законодателство, превес спрямо което има специалната нормативна уредба за отчитането и заплащането на нощния труд на работещите в системата на МВР и по-специално на лицата, чийто статут е уреден в чл.142, ал.1, т.1 от закона(полицейски служители), каквато е ищцата.

На следващо място се твърди, че не е налице положен извънреден труд, който да не е заплатен на ищцата.Извънредният труд, който е отработила, е своевременно вече заплатен, за което са представени доказателства. Акцентира се върху това, че в системата на МВР е разрешено полагането на осем часа нощен труд, за разлика от ограниченията, касаещи другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд.

Разликата в продължителността на работното време за останалите държавни служители при съотношение на двете величини, води до коефициент от 1,143, какъвто в системата на МВР не се генерира, тъй като съотношението между еднаквата продължителност на работното време през деня и нощта там е равно на единица.

Обосновава се допълнително становището, че статутът на служителите по чл. 142 ал. 1,т.1 от ЗМВР (с полицейски правомощия), обосновава различни методи на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и пр., съответно на спецификата и естеството на полагания от тях като полицейски органи труд.В тази връзка законодателството е предвидило редица компенсации и привилегии, изброени в жалбата, за тази категория служители.Правилността на горното становище се обосновава и с мотивите, изнесени в решението на Съда на Европейския съюз от 24.02.22г., постановено по дело С- 262/2020 г.,произнесено по повод отправено преюдициално запитване от Районен съд- Луковит.

Тъй като обжалваното решение се сочи за несподелящо изводите на решението на Европейския съд, се твърди, че е постановено в нарушение на чл.633 от ГПК, изрично определящ решенията на СЕС за задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. В подкрепа на становището си страната цитира и съдебна практика.

Дирят се съдебно- деловодни разноски за две инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. При условие на евентуалност, ако жалбата не бъде уважена, се моли за редуциране на възнаграждението на противната страна за адвокатско представителство, до минимално определение размер, според НМРАВ, защото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Не са ангажирани нови доказателства.

В предвидения от закона срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваема С. И. М., чрез пълномощник адвокат Г. С. от Адвокатска колегия-Бургас, със съдебен 2 адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Б****.

В него се излага становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на процесното решение, като законосъобразно и правилно.

Конкретно са изнесени съображения по приложимостта на материалното право, напълно съобразени с мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Страната счита, че поради липсата на изрични разпоредби в приложимите за служителите на МВР при изчисляване размера на положения от тях труд нормативни актове- ЗМВР и Наредбите от 29.07.2016 г. и от 11.08.2014 г., е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ, защото обратното разсъждение би довело до поставянето на категорията служители, към които спада и ищцата, в по-неблагоприятно положение от работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Изложените изводи според страната не се променят и от постановеното решение на СЕС от 24.02.22г.по дело С- 262/ 20г., образувано по преюдициалното запитване на РС-Луковит, тъй като то сочи, че чл.8 и чл.12 б.“а“ от Директива 2003/ 88/ЕО не налагат да се приема национално правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор трябва да е по кратка от нормалната продължителност на труда през деня.До изменението от 10.07.20 г.(включително и в процесния период) в националното ни законодателство не е съществувала норма, която да определи каква е нормалната продължителност на работното време на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд.Обаче в решението се поддържа, че във всички случаи националното законодателство следва да предвиди мерки за защита на работниците в тази сфера под формата на продължителност на работното време, на плащане, на обезщетение или заплащан допълнително труд или сходни придобивки, които да компенсират особено тежкия нощен труд, полаган от тях през нощта.В нашето законодателство такива мерки не са предвидени, което налагало извършването на процесното преизчисляване на полагания от служителите в МВР нощен труд с горепосочения коефициент и заплащането на възнаграждение за получената разлика. Поддържа се приложимостта на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ в конкретния случай. Сочи се, че изчислението на разликата между нощния и дневен труд е сторено със съдебна експертиза, поради което и претендираните по делото суми са доказани по своя размер. Поради забавеното плащане, за основателна се сочи и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение, на основание чл.86 от ЗЗД- като мораторна лихва и от образуването на настоящото дело, до окончателното изплащане на вземанията.За правилно изчислени се сочат и определените с първоинстанционното решение съдебно- деловодни разноски. Не се ангажират нови доказателства.

Служебната проверка по чл.267 от ГПК , сочи въззивната жалба за редовна и допустима, а проверката по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на първата инстанция.

По съществото на спора, предвид въведените във въззивната жалба оплаквания, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано първоначално по искова молба на С. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б**** – чрез адвокат Г. С., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” КЪМ МВР , с адрес гр.София, бул. „Мария Луиза” № 46, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 600 лева, представляваща 3 допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 82 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд за периода от 01.04.2019 г. до 09.07.2020 г., и сумата от 60 лева – сборна лихва за забава върху главниците за периода от 01.08.2019 г. до 25.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.07.2022 г., до окончателното плащане.

Претенциите се извличат от твърденията, че по силата на служебно правоотношение между страните, ищцата е полагала в полза на ответника труд на смени, предварително определени с график за всеки месец, като за процесния период е положила определен брой часове нощен труд, които след преизчисляването им с коефициент 1, 143 представляват извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочва се, че ответникът е изпадал в забава, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане за допълнително трудово възнаграждение за съответното тримесечие.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника юрисконсулт Н., която моли за отхвърляне на предявените искове. Признава, че за процесния период по силата на служебно правоотношение между страните ищцата е полагала в полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график, включително през нощта. Твърди се, че положеният от ищцата нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен. Излагат се съображения, че не е налице основание за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143.

В съдебно заседание, на основание чл. 214 ГПК, е прието от съда направеното от ищцата изменение на исковете чрез увеличение на размера им, като същите се считат предявени: за сумата от 765, 53 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени в периода 01.04.2019 г. – 09.07.2020 г. 92, 66 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1, 143 и за сумата от 194, 29 лева, представляваща сборна лихва за забава върху главниците за периода от 01.08.2019 г. до 25.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба – 26.07.2022 г., до окончателното изплащане.

Бургаски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, е уважил заявените по делото претенции, съобразно направеното в хода на делото изменение, като е оставил без уважение, като неоснователни, възраженията на противната страна. Присъдил е и държавна такса за първоинстанционното производство и съдебно-деловодни разноски.

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:

Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция, съобразно със събраните в производството доказателства в следния смисъл: