Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 677 от 05.08.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4028/2023
Вид
Решение № 677
Подписан
05.08.2025
Състав
Минчо Стоянов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Сливен, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230104028 по описа за 2023 година

В исковата си молба М. Л. Д. твърди, че по силата на сключен на 09.05.2023г., в писмена форма, договор с А. К. С., двамата от гр.Сливен, му предоставил в заем сумата 5 000лв. Също, че въпреки изтичане на срока, в който втория трябвало да му я върнеедномесечен, това не било сторено; ответника останал пасивен и след няколкото на брой покани за изпълнение. Поради това Д. депозирал на 28.07.2023г. заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което в Сливенски районен съд било образувано ч.гр.д.№ 3051/2023г. По него получил указание, че трябва да установи вземането си в исков процес. Поради това предявява настоящия иск, по който претендира да бъде прието за установено, че С. му дължи цитираната сума, при това заедно със законната лихва, считано от датата, на която е депозирал споменатото заявление и до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В този процес ответника бе представляван от назначен му от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител- адвокат. Именно последния депозира писмен отговор, с който оспорва иска- намира го неоснователен, а конкретно- недоказан, защото според него не е представено доказателство- разписка, за предаването и приемането на сумата.

Ищцът не се яви на проведеното съдебно заседание. С писмено изявлениеэподдържа иска, както и претенцията си да му бъдат присъдени разноски, които посочва конкретнодържавни такси в общ размер 300лв. и възнаграждение за особен процесуален представител на ответника- 580лв.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От документът, представляващ лист № 3 от материалите по настоящото дело се установява, че на 09.05.2023г. в гр.Сливен, между М. Д. и А. С. е бил сключен договор, по силата на който първия предоставя в заем на втория 5 000лв., а тя трябва да бъде върната до 1

09.06. същата година. С подписването му С. потвърждава получаването на средствата- чл.1, част втора. Договорът е с нотариална заверка на подписите на съконтрахентите.

Видно от материалите по приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 3051/2023г. на СлРС, то е образувано по заявление на М. Л. Д. по чл.410 от ГПК, депозирано на 28.07.2023г. В него е издадена заповед за изпълнение - № 1674/ 31.07.2023г., с която на А. К.

С. е разпоредено да му заплати сумата 5000лв., по договор за заем от 09.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от цитираната дата, както и направените по делото разноски 100лв.

Той обаче не е бил открит от призовкар при съда, за да му я връчи и поради това на заявителя са дадени указания, че трябва /а не може, каквито са буквално указанията/ да предяви иск, с който да установи вземането си. Сторено е, в срок, видно от датата, на която е подадена исковата молба, въз основа на която е образуваното настоящото гр.дело.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е установителен, оценяем иск, за парично вземане. То е за сума, дадена, по твърдение на ищеца, в заем на ответника. Според съда иска е основателен, като доказан- по основание и размер. Така е, защото ищцовите твърдения са подкрепени с писмено доказателство, установяващ ги по несъмнен, безпротиворечив начин. Това е писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните по него- а те са страните и по настоящото дело. Той съдържа клаузи, от които се установяват всички значими уговорки между съконтрахентите. Документът е частен, диспозитивен, но в една част и официален и свидетелстващ- подписите на заемателя и заемодателя са с нотариална заверка. Това задължава съда да приеме, че лицата, сочени за негови автори, са такива. Разбира се, съдържането не е заверено от нотариус. Съдът ще изкаже/изложи почти еретичната теза, че нотариалната заверка на подписите разрешава да се изведе становище и че е заверено съдържанието на документа- предвид установената процедура на нотариалното производство и личното явяване на страните пред нотариуса. Дори и това мнение „да не подлежи на храносмилане“ от останалите юристи, които биха имали контакт с това дело, то съвсем „в реда на нещата“ е да се отбележи, че договора не бе оспорен като документ. Ето защо спокойно може и трябва съда да зачете клаузите му, още повече, че съгласно чл.20а ал.1 от Закона за задълженията и договорите, договора е закон за страните по него.

Процесуалният представител на ответника навежда в писмения си отговор възражение, че иска е неоснователен, защото липсва доказателство, което според него трябва да е разписка, за предаването и получаването на заетата сума. То има смисъл, тъй като договора за заем е реален, т.е. счита се сключен с предаване на сумата. В случая обаче самия договор представлява и разписка за извършеното даване /която възможност е безпротиворечиво възприета в съдебната практика, докато обратната – разписка за извършено плащане да доказва наличието на договор да е твърде съмнителна, меко казано/.

Така е, защото във втората част от чл.1 на същия е записано, че с подписа си С. потвърждава получаването на сумата.

От друга страна, ответника не оспорва този, а и останалите, факти, изложени в исковата молба.

Ето защо иска е доказан и основателен и съда ще го уважи.

Този изход на делото предопределя и разрешаването на въпроса за разноските. Такива се следват на ищеца, в пълен размер, при това направените не само в настоящото исково 2 производство, но и в предхождащото го заповедно - арг. ал.1 на чл.78 от ГПК. Те се претендират така: 300лв. заплатени държавни такси и 580лв.- възнаграждение за особения процесуален представител в настоящото дело на ответника- адвокат от АК Сливен. В заповедното производство разноските на Д. са толкова, колкото са вписани в заповедта за изпълнение- 100лв. В настоящото дело той заплати/доплати за държавна такса за образуването му 100лв. и представи доказателство, че е внесъл за изплащане на възнаграждение за особения проц.представител, който съда назначи на С., 580лв. Ето защо тези именно суми ще му бъдат присъдени.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. С. с ЕГН: **********, представляван по делото от назначения му от съда, в усл. на чл.47 отг ГПК особен процесуален представителадвокат-адв.К. Б. от СлАК дължи на М. Л. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.Сливен, ..... сумата /5000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2023г. до окончателното й изплащане/, за която на последния е издадена, от Сливенски районен съд, заповед за изпълнение - №1674/ 31.07.2023г.

ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на М. Л.

Д. с ЕГН: **********, направените от последния разноски в заповедното производствоч.гр.д.№ 3051/2023г. на СлРС- 100лв./сто лева/.

ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на М. Л.

Д. с ЕГН: ********** направените от последния разноски в настоящото дело680лв./шестстотин и осемдесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването му на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3