Присъда № 16 от 26.10.2022, Районен съд - Исперих

Мотиви към Присъда № 16/ 26.10.2022г.

Постановена по НОХД № 11/ 2022г.

По описа на РС – Исперих

Районна прокуратура – Разград е обвинила ЕР. С. П. от село Райнино, община Исперих, област Разградска в това че : през месец февруари 2021г. в село Райнино извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същият пол, ненавършилият 14-годишна възраст М.

В. СТ., ЕГН – **********, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.157, ал.4 в.в. чл.63, ал.1, т.3 от НК, както и в това, че : на 05.05.2021г. в село Райнино, област Разград е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, което не е разбирало свойството и значението на извършеното – ненавършилият 14-годишна възраст М. В. СТ., на 10 години, роден на 07.02.2011 година, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.149, ал.4, т.2 в.в. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвиненията от фактическа и правна страна и предлага на съда да наложи наказание Лишаване от свобода, като конкретизира размера по второто обвинение на Една година. Намира, че така определените наказания следва да се редуцират с 1/3 предвид протеклата процедура на предварително изслушване по чл.371, т.2 от НПК.Счита, че изпълнението на общото наказание за двете деяния следва да бъде отложено за минимален изпитателен срок. Намира предявеният граждански иск за обоснован и доказан и предлага същият да бъде уважен изцяло.

Повереникът на гражданският ищец адвокат Петков пледира съдът да уважи изцяло предяваният граждански иск поради множеството неимуществени вреди причинени на пострадалото дете.

Защитата на подсъдимият Е.П. адвокат Н. моли съда да наложи на подзащитният и наказание „Обществено порицание”, като се отчете факта, че подсъдимият изцяло е съдействал на разследващите органи.

Подсъдимият ЕР. С. П. в дадената последна дума моли, да му бъде наложено наказание „Обществено порицание”, чрез залепване на съдебният акт в Кметството.

По делото е протекла процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение е обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на крайният съдебен акт без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички 1 доказателства събрани по делото - обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство, снетите свидетелски показания на разпитаните в хода на досъдебното производство лица и прочетения и приобщен на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно производство № 26/2021 г. по описа на ОСлО-Разград към ОПРазград, намира за установено следното:

Подсъдимият ЕР. С. П. е роден на 12.06.2006 г. в град Исперих, област Разградска, живущ в село Райнино, община Исперих, област Разградска, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.

Пострадалото дете М. В. СТ. бил десет годишен, ученик в Трети клас на Основно училище „Никола Вапцаров” село Вазово, област Разград и живеел със своята майка В. АНК. СТ. в село Райнино, област Разград, на улица *** № 3.

Подсъдимият и пострадалото дете се познавали, живеели в една махала в село Райнино и често се събирали да играят заедно. Е.П. знаел, че М.С. няма достатъчно житейски опит, не знае как да противодейства на увреждащи го действия поради социалната незрялост и се поддавал на внушения, когато дадено лице му се представяло за „приятел”. На неустановена дата през месец фавруари 2021 година подсъдимият П. рашил да осъществи полово сношения и действия на полово удовлетворение с лице от същият пол, като за тази цел поканил М.С. една привечер в дома си да си играят. Детето отишло.

Подсъдимият го поканил в една от стаите на къщата, в която нямало възрастни хора в него момент и го попитал дали иска да правят секс. С. не знаел какво точно се разбира под думата секс според показанията му „това било глупост и си пъхили пишките в гъза”. Детето не е било в състояние да прецени последиците на поисканото от подсъдимия действие поради липсата на достатъчен житейски опит. М.С. се съгласил да прави поисканото от П..

Последният си събул гащите, възбудил се, члена му се втвърдил и го вкарал в ануса на детето С. няколко пъти. Детето се разплакало, тъй като изпитало болка.

По същото време майката на М.С., свидетелката В.С. отишла да търси синът си в дома на Е.П., тъй като се стъмвало. Подсъдимият излязъл и казал, че детето ще дойде след малко. М. излязъл от къщата разплакан и с майка си се прибрал в техния дом. Там разкала на майка си, че като отишъл в дома на Е.П., той го извикал в една стая, затворил вратата, събул гащите на М. и вкарал члена си в дупето му. Случилото се не било насила, но детето било изключително разстроено, плакало. Като излезли от стаята подсъдимият казал на приятелите си О. и Д., че е правил секс със С.. В.С. изпитала срам от случилото се и по тази причина не съобщила веднага на органите на полицията за инцидента.

На 05.05.2021 година подсъдимият решил отново да осъществява полов контакт с М.С.. Около 17.30 часа срещнал детето в центъра на селото и го попитал дали не иска да правят секс. Детето се съгласило, тъй като не разбирало какво точно е свойството и значението на тези действия определяни като думата „секс”. В същото време подсъдимият съзнавал, че не е правомерно осъществяване на такива действия с дете, тъй като по думите му при разпитите в досъдебното производство е виждал осъществяване на такива действия от мъж с жена, но не и между деца. Въпреки това, възползвайки се 2 от ниската социална зрялост на С. решил да осъществи полов контакт с него.

Завел детето в края на селото, до селското бунище, събул си панталона и накарал М.С. да му лапа, ближе и целува члена, като тези свои действия заснел с мобилен телефон. В един момент подсъдимият се възбудил, събул гащите на С., обърнал го с гръб към себе си , наплюнчил ануса му и си вкарал члена в ануса на детето. Вкарвал и изкарвал половия си орган няколко пъти така в ануса на С., докато получил ерекция и се изпразнил. И това действие на подсъдъмия било снимано от него с мобилен телефон. След половия контакт подсъдимият предупредил М.С. да не казва на майка си за случилото се и че са правили секс и двамата се разделили. Детето, обаче, разказало на свидетелката В.С. за преживяното и тя сезирала полицията в град Исперих.

В Досъдебното производство са назначени няколко експертизи, чиито заключения кореспондират със свидетелските показания и са в следната насока :

Заключението на Съдебно-медицинската експертиза е, че при прегледа на М.С. на 08.05.2021г. не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Установено е периферно на ануса цепковидно разкъсване на лигавицата разположено на един час по часовниковия циферблат с дължина 0.6 сантиметра.

Заключението на Съдебно-техническата експертиза обследвала мобилният телефон на подсъдимият е следното : Мобилният телефон функционира според предназначението си. Представеният за изследване талафон е марка Алкател модел 5028D с операционна система Андроид версия 10. Установени са два видео файла свързани с обстоятелствата по делото, записани на приложен в Досъдебното производство магнитен носител. Файловете не носели информация за своя създател.

Заключението на Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза направена на пострадалото дете М.С. е следното : Детето не се води на учет към ДПО – Разград. Същият не страда от психично заболяване.

Бил общителен и активен, предимно с екстроветна насоченост на характера.

Енергичен, любознателен, инициативен. Обичал срещите с хора, комуникацията и новите ситуации. Няма проблем с адаптацията. Не бил конфликтен. Не се наблюдавало абнормно поведение. М. бил емоционално дете, не обичал да играе сам, обичал вниманието на майка си и връстниците си. Предпочитал подвижни игри – с коли, топка, бягане, състезаване. Не бил склонен към продалжителни негативни преживявания. Бил с положително отношение към социалното си обкръжение. Личността била все още незряла, зависима и податлива на влияние от средата. Била установена леко занижена тревожност. Възрастовият период, в който се намирало детето, бил свързан с минимален житейски опит и все още неразвити аналитични качества на мисловния процес. Незрелият процес на мисленето и невъзможността за боравене с абстрактни понятия затруднявала процесите на осмисляне на случилото се. В психичната функция на детето, водеща роля имала играта, като в действията, желанията, подбудите преобладавали емоционално наситени, барзо преходни желания. Липсата на достатъчно познания за различни житейски ситуации, е попречило на детето да оцени контакта с поголямото момче като заплашителен и още по-малко да осъзнае , че действията са насочени към половата му неприкосновеност. Подсъдимият е познат за него – съсед, приятел, имал е предходни контакти с него. С присъщата си 3 наивност М. е създал емоционална връзка с подсъдимият. С оглед това същността на деянието оставала неразбрана за М.. Детето в случая се ориентирало интуитивно – че в действията на „баткото” има нещо нередно, няма необходимия ресурс да реагира адекватно на въздействието, както и да изгради и демонстрира защитно поведение. Степента на развитие на детето му позволявала да опише правилно една логична серия от събития, да възпроизведе случилото се хронологично т.е. да дава достоверни показания за фактите имащи значение за делото. Ниската възраст предопределяла висока менипулируемост от страна на близките и значими възрастни, поради което фактите разказвани от детето следвало да се интерпретират и съпоставят с други свидетелски показания. Фактите свързани с инцидента и делото предизвиквали неприятни усещания, детето реагирало с притеснение и нежелание да говори. Осъзнаването на случилото се предизвиквало у него объркване, срам, вина, чувство че е предаден от близък на когото се доверява.

Тези чувства, както и ситуациите на срещи с насилника били своеобразни стресови състояния, повишаващи тревожността. Основните прояви на реакция на стрес у детето били свързани с чувството на объркване и смущение, от което произтичали реакциите на лесна раздразнимост и повишена чувствителност. Не се идентифицирали признаци на психично разстройство. Емоционално-тревожните и поведенчески симптоми се повлиявали при наличие на подкрепяща среда, с каквато момчето било обградено. От значение била и работата със специалист – психолог. Било необходимо поведението на детето да се проследява във времето.

Злоупотребата от страна на лице, на което си се доверил водела до разочарование, генерализирано недоверие към другите, прояви на враждебност и гняв, които можело да се проявят и в по-късен възрастов етап.

С оглед установяване на неумуществените вреди на психолога и психиатъра е поставена допълнителна задача по експертизата от съда, която дава следното заключение : При вторичната енуреза, каквато се установява при детето М. В. СТ. се касае за регрес в поведението по емоционални причини, в случая пряко свързани с данните за упражнено сексуално насилие.

По данни на майката, потвърдени и от детето по време на прегледа и интервюто, неволното изпускане на урина се е случило през месеците юни и юли 2021г. – двукратно, което експертите интерпретират като вторична енуреза и форма на регрес на фона на преживения стрес, отключен от сексуалното посегателство и последващите емоционални реакции – тревожност, вина, срам.

Наред с тях се съобщават симптоми и за поведенчески промени със засилено проявлание в първите месеци след разкриване на събитието - нервност, лесна раздразнителност, прояви на опърничавост, социално отдръпване, които експертите отново интерпретират, като реакция на психотравмено събитие. При вторичната форма на енуреза по-чести били психогенните причини вкл. и сексуален тормоз. Вторичната форма можело да продължи и до късна възраст, но се повлиявала добре от специализирани терапевтични методи. Към момента на прегледа по данни на майката и на детето нямало прояви на енуреза с неволево изпускане на урина през деня или през нощта, поради което не се налагали специални грижи и лечение във връзка с това. Необходима била психологична подкрепа с оглед преработване на психотравмената ситуация.