Решение № 6850 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6850 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110150492 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Д. Г. Д., ЕГН: ********** с установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ... сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори ... сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ .... в КЧСИ, а именно: сумата в размер на 671.22 лева, представляваща главница, сумата в размер на 135.30 лева - договорна лихва за периода 30.04.2008г. - 30.01.2009г., сумата в размер на 497.57 лева - лихва за периода 01.05.2008г. - 30.07.2015г., както и сумата от 326.08 лева - разноски по делото, поради погасяване на вземането по давност и респективно възможността за неговото принудително събиране.

В исковата молба са налице твърдения, че изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на Ч... в КЧСИ е образувано по молба на, взискателя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, по силата на който Д. Г. Д. е осъден да му следните суми, а именно:

671.22 лева, представляваща главница, сумата в размер на 135.30 лева договорна лихва за периода Я0.04.2008г. - 30.01.2009г., сумата в размер на 1

497.57 лева - лихва за периода 01.05.2008г. - 30.07.2015г., както и сумата от 326.08 лева - разноски по делото.

Ищецът твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело 20.10.2020 г. е изтекла давността, с която се погасяват вземанията по процесния изпълнителен лист, поради което и възможността на кредитора да предприема действия по принудително изпълнение е погасена. Позовава се на постановката на т. 14 от ТР № 2 по Т.Д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Заявява, че в конкретния случай ищецът е изпаднал в забава към кредитора на 30.07.2015 г., а изпълнителното производство и първото действие по изпълнението е извършено на 20.10.2020 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Заявява, че оспорва иска неоснователен, както по основание, така и по размер.

В отговора на исковата молба са налице твърдения, че по отношение на вземанията не е изтекла предвидената в закона давност, която в случая е петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед за изпълнение, а и по процесното изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на Ч... в КЧСИ са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно 20.10.2020 г. – молба за образуване на изпълнително дело с поискани конкретни изпълнителни действия и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ; 27.10.2020 г. – наложен запор на банкова сметка при ,...; 27.10.2020 г. – наложен запор на банкова сметка при ,,..‘‘ АД; 12.05.2021 г. – молба от взискателя с поискани изпълнителни действия 09.01.2023 г. – молба от взискателя с поискани изпълнителни действия 11.01.2023 г. – наложен запор на банкова сметка при ,,Кей Би Си Банк България‘‘ ЕАД 18.03.2024 г. – молба от взискателя с поискани изпълнителни действия. За начален момент на изтичане на давността приема 11.02.2016 г., т.е. момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Ответникът твърди и че поради обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени срокове. Един от тези законоустановени срокове е срокът на 2 погасителната давност. Намира, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено с изтичането на 5 (пет) годишната давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ .... в КЧСИ, както и приложеното ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, сред които изпълнителният лист издаден на 06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, ищеца Д. Г. Д. е осъден с влязла в сила на 05.03.2016 г., според действащата към 2016 г. редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, сума от 671.22 лева, представляваща главница, сумата в размер на 135.30 лева - договорна лихва за периода 30.04.2008г. - 30.01.2009г., сумата в размер на 497.57 лева - лихва за периода 01.05.2008г. - 30.07.2015г., както и сумата от 326.08 лева - разноски по делото, за което вземане е образувано цитираното изпълнително дело. В молбата от 20.10.2020 г. за образуване на изпълнителното дело е поискано предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по реда на чл.

18, ал. 1 от ЗЧСИ за извършването на такива действия. На същата дата е наложен запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки, като с писмо от ПИБ АД от 28.10.2020 г. наличностите по банковата сметка на длъжника в тази банка са били запорирани. Размера на запорираната сума е бил коригиран със запорно съобщение от 09.12.2020 г.

За периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. изтичането на давността за вземането е било спряно със ЗМДПВИП, изм. с ДВ бр. 34/09.04.2020 г.

Впоследствие с молба на кредитора от 12.05.2021 г. същия е поискал налагането на запор на банкови сметки на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На 09.01.2023 г. кредиторът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е поискал с молба извършването на конкретни изпълнителни действия, а със 3 запорно съобщение от 23.01.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на всички банкови сметки на ищеца до размера на процесните суми. На 18.03.2024 г. кредиторът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД също е поискал с молба извършването на конкретни изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Страните не спорят, че ищецът Д. Г. Д. е бил длъжник на ответното дружество за сума от 671.22 лева, представляваща главница, сумата в размер на 135.30 лева - договорна лихва за периода 30.04.2008г. - 30.01.2009г., сумата в размер на 497.57 лева - лихва за периода 01.05.2008г. - 30.07.2015г., както и сумата от 326.08 лева - разноски по делото, за което вземане е издаден изпълнителен лист на 06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ .... в КЧСИ, както и че не ги е заплатил, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист към момента на издаването му.

По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, поради изтекла погасителна давност, искът се явява допустим.

По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая давността е прекъсната с влизане в сила на 05.03.2016 г., според действащата към 2016 г. редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав. Следващите действия, които са от естество да прекъснат давността са молбата от 20.10.2020 г. з а предприемането на изпълнителни действия, 4 както и възлагането по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за извършването на такива действия, наложения на 20.10.2020 г. запор на вземанията и банковите сметки на длъжника. Преди това изтичането на давностният срок за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. е било спряно със ЗМДПВИП, изм. с ДВ бр.

34/09.04.2020 г.

Следващо изпълнително действие е молба на кредитора от 12.05.2021 г. същия е поискал налагането на запор на банкови сметки на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На следващо място на 09.01.2023 г. кредиторът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е поискал с молба извършването на конкретни изпълнителни действия, а със запорно съобщение от 23.01.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на всички банкови сметки на ищеца до размера на процесните суми. На 18.03.2024 г. е депозирана идентична молба от кредитора с конкретни изпълнителни действие. В тази насока следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Това означава и че според ВКС изпълнителните действия не са обвързани с осребряването на имуществото, както твърди ищецът в исковата си молба.

Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато 5 трае съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед за изпълнение, която не е изтекла, тъй като както беше посочено по – горе от страна на кредитора са предприети множество действия, които са от естество да прекъснат давността. Единствено за пълнота на изложението съдът намира, че следва да изложи съображения защо в случая давността е петгодишна. Това е така, защото заповедното производство е двустранно и влязлата в сила заповед по чл. 410 от ГПК се ползва със ползва със СПН. В тази насока следва да се има предвид, че заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, който има право на възражение по реда на чл. 414 от ГПК и ако депозира такова, съдът дава указание за предявяване на установителен иск. Липсата на възражение по чл. 414 от ГПК означава признание на длъжника на вземането на кредитора. Следва да се има предвид, че целта на заповедното производство е да облекчи и двете страни в процеса, т.е. както кредитора, така и длъжника и затова последния не може да черпи единствено позитиви от това производство. Именно затова може да се направи извод, че акта за безспорно вземане по заповедното производство се ползва със СПН. Аргумент в този насока е и разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от ГПК, според която длъжникът може да оспори вземането по искове ред, само при наличието на нови, респ. новооткрити обстоятелства или доказателства от съществено значение за спора. В тази насока е и съдебната практика на ВКС /напр. решение № 50295/23.01.2023 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV ГО а и множество други, които са цитирани в отговора на исковата молба, като в това решение е прието и че давност не тече в хода на производството по чл. 439 от ГПК. Следователно от момента, когато е поискано извършването на последното валидно изпълнително действие започва да тече давност в размер на 5 години, която не е изтекла към подаване на исковата молба на 30.10.2025 г. и предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.