Решение № 769 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330110413 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от К. М. К., с ЕГН:

********** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК: 131576434, с ко я т о е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, като частичен иск от 530 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника без основание сума за периода * г. , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че има множество сключени договори за парични заеми с ответника. На * г. му заплатил сумата 180 лева, а на * г. заплатил още 350 лева, за което му била издадена квитанция. Към датата на двете плащания ищецът е нямал правоотношение с ответника, като ответникът претендирал извънсъдебно заплащане на посочените суми.

Твърди се, че същите са платени без правно основание, а в условията на евентуалност се възразява, че в случай, че ответника представи договор за паричен заем то същият е недействителен на основанията, предвидени в ЗПК.

Моли се за уважаване на иска. Претендира разноски, включително и по редна на чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в който се излага, че исковата молба е нередовна. Моли се производството по настоящото дело да бъде съединено за общо разглеждане с гр. д. № 10413/2023 г., гр.д. № 10416/2023 1 г., гр.д. № 10228/2023 г., гр.д. № 10409/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с който се възразява за недопустимост, алтернативно и за неоснователност на предявените искове. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По правните аспекти на спора:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва ищецът да установи факта на плащане на процесните суми в полза на ответника, а ответникът от своя страна да установи наличие на валидно правно основание за това имуществено разместване.

По делото са представени 2 броя разписки от „Изи Пей“ АД /на л. 31-35 от делото/ от страна на ищеца К. К.. В първата разписка /л. 27 от делото/ е отразено плащане от страна на ищеца в полза на ответника на сумата в размер на 350 лева /доколкото квитанцията носи печат на дружеството – ответник/.

Във втората разписка е отразено плащане от страна на ищеца на неустановено по делото лице - * на сумата от 183, 55 лева, като в представените разписки липсва посочено основание за заплащане на сумите. Съдът приема, първото извършено от страна на ищеца плащане на сумата от 350 лева в полза на ответника за валидно, доколкото документът носи печат на отвветното дружество.

В тежест на ответника по иска беше да докаже наличие на валидно правно основание за имуществено разместване в отношенията между страните, което не бе направено от същия, поради което предявеният частичен иск за сумата от 50 лева, като частичен от 530 лева се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 42, 50 лв. – държавна такса.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. * се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. *, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от 2 присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. * следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв., което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434 да заплати на К. М. К., с ЕГН: ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, предявена като частичен иск иск от 530 лева, представляваща недължимо платена от ищеца без правно основание на ответното дружество сума за периода *г. – *г. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.07.2023 г. до окончателното плащане на същата.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434 да заплати на К. М. К., с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 42, 50 лева /четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

3

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434 да заплати на адв. * * от * в качеството и на пълномощник на ищеца К. М. К., с ЕГН: **********, сумата в размер от 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4