Решение № 1865 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1865 гр. С., 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110115742 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. В. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и "Кредит Гаранция" ЕООД, с която са предявени следните искове:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит от 15.04.2022 г., сключен между Д. К. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради противоречие на закона;

- в условията на евентуланост иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит от 15.04.2022 г., сключен между Д. К. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради накърняване на добрите нрави, евентуално противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона;

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване за нищожен на договор за възлагане на поръчителство от 15.04.2022 г., сключен между Д. К.

В. и "Кредит Гаранция" ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 15.04.2022 г. сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в размер на 2000 лв., при годишен лихвен процент от 36,00% и годишен процент на разходите от 42,58%. Поддържа, че на основание чл. 1, ал. 2 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с дружеството "Кредит Гаранция" ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в общ 1 размер на 4077,84 лв., платимо на 24 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 169,91 лв.

Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 1, ал. 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с "Кредит Гаранция" ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, евентуално заобикаля закона. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за кредит, евентуално клаузата на чл. 1, ал. 2 са нищожни на посочените основания, като прогласи за нищожен и договора за поръчителство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Признава, че на 15.04.2022 г. между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-на момента“ № ******* с ГПР в размер на 42,42%. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесният договор за кредит, евентуално клаузата на чл. 1, ал. 2, са нищожни на посочените основания.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Кредит Гаранция" ЕООД, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения срещу него иск и моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез юрк. Г., предявява срещу Д. К. В. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата в размер на 2597,98 лв., представляваща разлика между усвоената главница и сбора от заплатеното до момента по Договор за потребителски кредит от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Д. К. В., чрез адв. З., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск като недопустим, евентуално - неоснователен. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на момента“ № ************ от 15.04.2022 г. се установява, че между Д.

К. В., в качеството му на кредитополучател, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД предоставило на Д. К. В. потребителски кредит тип „Кредитна линия - на момента“, а кредитополучателят го усвоил при предвидените в договора срок и условия, в съответствие с общите условия на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно договора, минималната сума, която може да бъде усвоена по договора е в размер на 100 лв., а кредитният лимит е 2000 лв., при посочен лихвен процент от 36,00% и ГПР от 42,58%.

2

В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се задължава в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.

На следващо място, установява се по делото, че на 15.04.2022 г. между Д. К. В., в качеството му на клиент/кредитополучател, и "Кредит Гаранция" ЕООД, в качеството му на поръчител, е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на момента“ № ************ от 15.04.2022г., сключен между Д. К. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 4077,84 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на части, съгласно погасителния план – 24 вноски по 169,91 лв. всяка. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.

По делото е представено споразумение за разсрочване на парично задължение от 17.07.2023 г., сключено между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и Д. К. В., в качеството му на титуляр по договор от 15.04.2022 г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД, съгласно което длъжникът Д. В. признал вземането на кредитора и страните по споразумението се съгласили доброволно да уредят отношенията си във връзка с това задължение. Съгласно чл.

3, ал. 1 от споразумението, задължението на длъжника произтича от договор за кредит от 15.04.2022 г., цедирано от цедента „Кредит Гаранция“ ЕООД на цесионера „ЕОС 3

МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия, влязъл в сила на 07.04.2023 г.

Представено е по делото и уведомление за извършено прехвърляне на вземания до Д.

К. В. от „Кредит Гаранция“ ЕООД, чрез пълномощника си „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с което длъжникът В. бил уведомен, че всички негови задължения, заедно с обезпеченията и привилегиите, произтичащи от договор за кредит от 15.04.2022 г. са били прехвърлени от „Кредит Гаранция“ ЕООД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 07.04.2023 г. С цитираното уведомление длъжникът бил уведомен, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заменил напълно „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на кредитор и от датата на получаване на уведомлението всички плащания по договора следвало да бъдат насочвани по сметка на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по договора за кредит са извършени две плащания в общ размер на 236,18 лв. (на 29.06.2022 г. – 118,09 лв. и на 25.07.2022 г. – 118,09 лв.), които са част от две плащания в общ размер на 576,00 лв.; с платените суми в общ размер на 576,00 лв. са погасени изцяло главница и договорна лихва от 1-ва вноска с падеж 15.05.2022 г. и 2-ра вноска с падеж 15.06.2022 г. по договора за потребителски кредит и 1-ва вноска с падеж 15.05.2022 г. и 2-ра вноска с падеж 15.06.2022 г. по договора за възлагане на поръчителство, като по договора за кредит била останала непогасена главница в размер на 1882,18 лв. и непогасена договорна лихва в размер на 715,80 лв. за периода от 15.07.2022 г. до 15.04.2024 г.; вземайки предвид размера на всички дължими суми по процесния договор за кредит, с включено възнаграждение по договора за поръчителство, годишният процент на разходите е в размер на 122,80%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит, респ. клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит, както и договора за предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания.

Сключените между ищеца и ответниците договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност, преценката относно действителността на процесните договори за 4 потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.