Решение № 36 от 23.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №

20211800900235 по описа за 2021 година

Производството по т.д. № 235/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх.

№ 2781/18.11.2021 год. по описа на СОС, с която В. Б. С. с ЕГН ********** е предявила срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейната внучка К.Б.Г. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 18.05.2018 год. около 21.45 часа в гр. Б., на ул. „Зелинград“ № 62, по вина на Г. С. Г. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3191 ВР, със застрахователна полица № BG/22/118000265960 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 12.01.2018 год. до 12.01.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2019 год. до окончателното й заплащане.

Производството по т.д. № 6/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 289/17.01.2021 год. по описа на СОС, с която А. Г. С. с ЕГН ********** е предявила срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейната племенница К.Б.Г., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2020 год. до окончателното й заплащане.

Производството по т.д. № 7/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 1

290/17.01.2021 год. по описа на СОС, с която Г. П. С. с ЕГН ********** е предявил срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговата внучка К.Б.Г., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2020 год. до окончателното й заплащане.

Производството по т.д. № 11/2022 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 289/17.01.2021 год. по описа на СОС, с която К. С. Ц. с ЕГН ********** е предявил срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговата внучка К.Б.Г., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2022 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. В. О. от САК.

С определения от 20.01.2022 год. и от 21.01.2022 год. на осн. чл.213 от ГПК четирите дела са съединени служебно за общо разглеждане, като производството по делото е продължило като т.д. № 235/2021 год. на СОС.

В хода на производството по делото /на 02.02.2022 год./ е починал ищецът К. С. Ц. и като ищци с определение от 01.03.2022 год. на осн. чл.227 от ГПК са били конституирани неговите наследници Г. Ц. Ц. с ЕГН ********** /съпруга/ и К. К. С. с ЕГН ********** /син/.

По отношение на останалите конституирани наследници на починалия ищец К. С. Ц.

– Р. К. Ц., В. К. С., Ц. К. С. и В. К. С., производството по делото е било прекратено на осн. чл.233 от ГПК с определения от 18.03.2022 год. и 22.03.2023 год.

С молба от 03.10.2022 год. новоконституираните ищци Г. Ц. Ц. и К. К. С. са направили искане за намаляване размера на предявения от наследодателя им К. С. Ц. иск – от 100 000 лева на 50 000 лева, с оглед на което са направили искане за присъждане на всеки от тях на сумата от 25 000 лева – обезщетение за причинени на наследодателя им неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2022 год. до окончателното й заплащане.

Към настоящия момент ищци по делото /първоначални и новоконституирани са/ :

1. В. Б. С. с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева;

2. А. Г. С. с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева;

3. Г. П. С. с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева;

4. Г. Ц. Ц. /наследник на починалия ищец К. С. Ц./ с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева и

2

5. К. К. С. /наследник на починалия ищец К. С. Ц./ с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева.

С исковите молби се твърди, че на 18.05.2018 год. около 21.45 часа в гр. Б., по ул.

„Зелинград“, с посока на движение от ул. „Хан Аспарух“ към ул. „Патриарх Евтимий“ Г. С.

Г. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3191 ВР. Срещу № 62 на ул. „Зелинград“ Г. спрял автомобила си вдясно на пътното платно, след което слязъл от него. В този момент К.Б.Г., която към момента на произшествието е била на 4 години, застанала на около 5 метра пред автомобила. След като Г. се качил в автомобила и въпреки, че детето било пред него, той привел автомобила в движение и прегазил К.Б.Г.. Вследствие на получените травматични увреждания детето починало на място.

Сочи се, че във връзка с така описаното ПТП било образувано досъдебно производство № 253/2018 год. по описа на РУ – Ботевград, пр.пр. № 744/2018 год. по описа на РП – Ботевград, неприключило до момента на предявяване на исковете.

С исковите молби се твърди, че починалата К.Б.Г. е била внучка на ищците В. Б. С., Г. П. С. и К. С. Ц. и племенница на ищцата А. Г. С.. Твърди се, че емоционалната връзка между ищците и починалата била изключително силна, нейната неочаквана и ненавременна смърт е довела до продължителни морални страдания на ищците от загубата й, която продължава и към момента на предявяване на исковете. В резултат на смъртта й ищците търпели нестихващи морални болки и страдания, същите са имали с тяхната внучка и племенница изключително близки отношения, взаимна обич и уважение, изключително силна емоционална връзка. Помежду им съществувала изключителна близост и привързаност, надминаваща обичайната такава между роднини. Твърди се, че всички ищци полагали грижи за отглеждането и възпитанието на детето, отглеждали са го като собствено дете. До трагичния инцидент били ежедневно заедно, а с трагичната гибел на Крисия ищците загубили един от най-ценните хора в своя живот. В резултат на безвъзвратната загуба изпаднали в изключително тежко емоционално и психологично състояние, обзела ги апатия към заобикалящия я свят, силен психически стрес, който продължава да преживяват и към момента на предявяване на исковете.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3191 ВР, управляван при ПТП от деликвента Г. С. Г. , била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/118000265960, валидна от 12.01.2018 год. до 12.01.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 18.05.2018 год.

Твърди се, че ищците депозирали писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – вх. № 16774/17.12.2019 год. /на В. Б. С. и К. С. Ц./, вх. № 9394/28.07.20290 год. /на А. Г. С./, вх. № 9395/28.07.2020 год. /на Г. П. С./, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не им е заплатил или определил по заведените щети застрахователни обезщетения.

3

Преписи от исковите молби и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че преди предявяване на исковите молби пред застрахователя е била образувана застрахователна преписка по щета № 0000-1000-61-18-7483, като са сключени споразумения с родителите на починалата /Биляна Г. С. и К. К. С. – новоконституиран по настоящото дело ищец, наследник на починалия ищец К. С. Ц. – дядо на починалата/, с което претенцията на родителите е била уредена по доброволен ред чрез изплащането им на застрахователни обезщетения. Сочи се, че при наличие на семейство, състоящо се от майка и баща, полагащи грижи за малолетната, всички останали претенции от далечни роднини са лишени от основание, защото не могат да се позоват на заместващи отношения в качеството им на най-близки лица на малолетната.

С отговора се прави възражение за изтекла 5-годишна давност по чл.378, ал.2 от КЗ по отношение на претенциите на всички ищци, изтекла на 18.05.2023 год. – с изтичане на 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Оспорва се твърдението, наведено с всички искови молби, че ищците са сред кръга от правоимащите лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение за смъртта на К.Б.Г.. Сочи се, че представените с и.м. писмени доказателства не установяват наличието на родствена връзка между ищците и починалата.

Оспорват се всички твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди. Оспорва се причинно-следствената връзка между претендираните вреди и леталния изход на К.Б.Г..

Сочи се, че връзката между ищците и малолетната не е по права линия от първа степен, а обезщетение при такава връзка се дължи само при особени случаи – когато има заместваща функция на родител, който не се е грижил на детето си. Материално легитимни да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 год. № 5 от 24.11.1969 год. Сочи се, че от твърденията по исковите молби, заявени чрез използване на общи оценъчни понятия, без тези понятия да са дефинирани чрез посочване на конкретни житейски факти, не се установява, че ищците следва да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата и вместо най-близките й роднини, доколкото не се твърди най-близките родственици на пострадалата и лица, които съгласно ППВС № 4/1961 год. са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, да са били дезинтересирани от нея или да са налице особени обстоятелства, които да изключват правото им на обезвреда. Сочи се, че претенциите на ищците са взаимно изключващи се поради липсата на обективна възможност за изключителност в отношенията при широк кръг от далечни и близки роднини.

Оспорват се и твърденията по исковите молби, че в причинна връзка със събитието при ищците са настъпили психологически проблеми, характеризиращи се със забавена физическа и умствена дейност, загуба на концентрация и паметови способности, които твърдения в исковата молба не са подкрепени нито от посочване на конкретни житейски 4 факти, нито от доказателства за поставена диагноза за наличие на медицинско състояние, настъпило в причинна връзка с ПТП.

С отговора се твърди, че процесният транспортен инцидент е настъпил по причина от поведението на починалата Крисия Г. и поради неосъществен правилен родителски контрол върху нейното придвижване като участник в движението-пешеходец. Поддържа се, че на посочената дата в тъмната част на денонощието пострадалата е навлязла внезапно на пътното платно сама и е застанала пред автомобил, непридружена от пълнолетно лице.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действие на трети лица – нейните законни представители, които в нарушение на императивната разпоредба на чл.125, ал.3 от СК не са осигурили постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.

Отделно от изложеното се сочи, че в случая пешеходката сама е нарушила разпоредбите на чл.108, чл.113 и чл.114 на ЗДвП, като със собствените си действия сама е допринесла за така възникналото ПТП.