Решение № 211 от 16.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Шумен, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20243600500270 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №85 от 22.03.2024г. по гр.д.№545/2023г., НПРС е отхвърлил предявения от И.

С. М., М. Б. М. – М. и Б. Л. М.,, срещу С. К. Х., иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор №....... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1974/19.12.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се с. Л. в., мeст.„С. л.“, с площ 3185 кв. м., при съседни имоти с №№ ........... и ПИ с идентификатор №..... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 1974/19.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се с. Л. в., мест.„С. л.“, с площ 7516 кв. м., при съседни имоти с №№ ......... и ......., и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху тях. Присъдени са и следващите се деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците С. И. М., К. И.

М./конституирани като правоприемници на първоначалния ищец И. С. М., починал в хода на производството/, М. Б. М. - М. и Б. Л. М., които го обжалват изцяло, чрез процесуалния си представител адв. К. К. при САК. Сочат, че решението се явявало неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. Налице били предпоставките на чл.108 от ЗС за уважаване на заявените претенции. Правните изводи на съда досежно установяване на добросъвестното владение и начина по който било манифестирано от Ю., били в разрез със събраните по делото доказателства, а също и лишени от правна логика. Първоинстанционният съд не извършил и анализ на цялата 1 доказателствена маса. Неправилно били игнорирани показания на свидетели на ищцовата страна, а кредитирани изцяло тези на ответната страна. Съдът не се произнесъл и по въведени още с исковата молба възражения/за начина на придобиване на владението от ответника, за неговото манифестиране пред ищците, за периода, в който това се е случило.

Сочи също, че ответникът и не доказал, че неговият праводател е придобил процесните земи на твърдяното придобивно основание. Не доказал в условията на пълно и главно доказване, съществуването на основание да владее имота. Молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат уважени.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

Въззиваемият С. К. Х., чрез процесуалния си представител адв.В.Т. при ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който взема становище по неоснователността на жалбата.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Ведно от удостоверение за наследници от 21.03.2021г.,И. Г. С. е починал на 29.01.1965г., като е оставил за наследници по закон-съпруга Р. В. С.а/поч. през 1966г./ и дъщеря- Г. И. М.. Последната е починала през 1991г. и е оставила за свои наследници двама сина– И. С. М./първоначален ищец/и Л. С. М., като последният е починал през 1998г. и е наследен от съпругата си М. Б. М. – М. и дъщеря си Б. Л. М. /двете ищци по делото/.

В хода на производството, на 24.03.2024г., след постановяване на първоинстанционното решение е починал И. С. М., като е остал за свои наследници децата си С. И. М. и К. И. М., конституирани като ищци и жалбоподатели в настоящото производство.

С решение № ............. г. на ПК гр. К., издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол №..../01.02.1993 г. за определяне категориите на земеделските земи, на наследниците на И. Г. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху земеделски земи в с.Л. в., Шуменска обл., сред които и нива от 10.700 дка, ІV кат., находяща се в местност „С. л.“, имот №..... по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№.....

С протокол за въвод във владение от 22.06.1999 г. наследниците на И. Г. С. са въведени във владение на имотите, описани в решение на ПК гр. К. № ............. г., включително и процесните.

Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №............ г., И. А. Ю. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор .........., с площ 10701 кв. м., трайно предназначени на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, ІV кат., находащ се в с. Л. в., общ. К., обл.

Шумен, местност „С. л.“, номер по предходен план ....., при граници: имот №№..... ..........

2

На 31.05.2021г., видно от нотариален акт за покупко-продажба № ..........г., И. А. Ю. е прехвърлил на ответника С. К. Х. правото на собственост върху гореописания имот.

От справка в регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, ОС Земеделие, гр. К. изх.№РД 12-02-11-1/08.01.2024г., се установява, че ПИ с идентификатор .........., с площ 10701 кв. м., на 22.06.2021г. бил разделен на ПИ с идентификатор № ......., с площ от 3185 кв. м. и ПИ с идентификатор № ....., с площ от 7516 кв. м от собственика към този момент-С. К. Х..

Декларации по чл.37б от ЗСПЗЗ и по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2009/2010г. до 2019/2020г. за имота не били подавани, съответно договори за ползване на имота не били регистрирани.

Разпитан в хода на първонистанционното производство, свидетелят П.П. сочи, че И. Г.

С. бил чичо на майка му и бил собственик на земеделска земя в землището на с. Л. в., местност „Б.“, с площ не по-малко от 5 дка, с формата на триъгълник. Не бил виждал в имота нито И. Ю., нито наследниците на И. С.. В имота влизали чужди животни да пасат, нищо не било направено с него. Сега видял, че е изоран. Бил сят с нещо преди 10г., но не може да каже с какво.

Свид.З..П./втори братовчед на ищеца И. М./ излага, че имотът се намирал в началото на с. Л. в., в дясно, след реката, до трафопоста и бил около 10 дка, в близост до бившето ТКЗС.

Не познавал нито И., нито С. и е категоричен, че след възстановяването на имота на наследниците на И., никой не го е обработвал. Имотът бил пустеещ, разградено място и който имал животни го ползвал за пасище. В момента имотът бил заграден със стълбчета и се обработвал отпреди пет години, но не знаел от кого.

Ответната страна е ангажирала свид.Р.Е./ съсед на И. Ю. в с.Д./ сочи, че през 2001г. Ю. го извикал да сеят люцерна в имота в с.Л. в.., като два пъти сяли, но там било треволяк и първо го изчистил. След това не знаел дали Ю. е косил люцерната. Мястото било оградено с телена ограда от И. и сега пак И. обработвал мястото според свидетеля. Свидетелят сочи, че последно ходил в мястото през 2001г. и според него мястотото било около 6 дка, било като фуния, 50 на 30м.. Имотът се намирал, като минеш с.Л. в. от реката, отсреща. Не знаел И. да има друга нива там.

Свид.Ю.Ю./съсед на И. Ю. в с.Д./ сочи, че през 1999-2000г. Ю. купил процесния имот от кмета на с. Л. в.. Имотът бил се намирал в с.Л. в., зад кантара, 6 дка, триъгълно място.

Бил на около 100м. от площадката пред кантара и помежду им имало дървета и треви. След придобиването на имота помогнал да го закрадят с бодлива тел, като били общо шестима души Първата година И. сял овес, а после видял люцерна, но не знаел кой я коси. Свидетеят сочи, че не знаел след това кой косял и прибирал реколтата. За последно бил в имота през 2013г. и сега не знаел кой го работел.

Свидетелят И. А. Ю./праводател на ответника/ сочи, че имотът се е намирал на 50 м. от кантара, с площ от 10 дка и въобще не бил работен навремето. През 1998-1999г. бащата на съпругата му им дал крава, но те нямали място за люцерна. Тогава кметът на селото им казал да вземат това място/процесното/ и да го работят. Тогава изчистил мястото и го заградил с бодлива тел/през 2000г./, но му откраднали телта, а колове имало от страната на 3 шосето. След това започнал да работи мястото, като кметът му дал една скица и го посъветвал да си извади нотариален акт за мястото по давностно владение. През това време никой нямал претенции за мястото, само пускали животни там нарочно, за да му ядят люцерната. ,. Излага, че през 2019г. си изкарал нотариален акт за собственост по давностно владение на описаното място, а след това с нотариален акт за покупко – продажба го продал на ответника. Пояснява, че С. Х. бил сменил оградата и изорал мястото.. През 2013г. свидетелят закупил стопанския двор. Сочи също, че обработваемата земя на имота била около 10 дка, но работели само 6-7дка. Само обработваемата част изчистили- до реката и до пътя. Обработваемата площ била с триъгълна форма, малко остра.

Свид.Хр.С. излага, че с И. са от едно село и го познавал от много години. И. имал имота от 1999г. или 2000г. и го извикал да го почистят. След това го засял с люцерна и го заградил от предната страна.Било 6-7дка и повече това място, намирало се в с.Л. в., до кантара.

Между кантара и имота нямало нищо, от горната страна имало път. И. лично работел мястото, като С. не знаел дали е ходил някой да му помага. С. не бил ходил в мястото след като е помогнал при почистването му.

По реда на чл..176 от ГПК, ответникът се явява в съдебно заседание и излага, че през 2020г. И. му предложил да закупи процесната нива. Отишъл при нотариус, проверил че нямало тежести върху й и я закупил. От преди 2018г. със сигурност бил виждал И. в мястото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предмет на първоинстанционното производство са ревандикационни претенции предявени от С. И. М., К. И. М./конституирани като правоприемници на първоначалния ищец С. И. М./, М. Б. М. - М. и Б. Л. М. срещу С. К. Х. за признаване за установено правото им на собственост и предаване владението на два имота - ПИ с идентификатор №....... по КККР и ПИ с идентификатор №..... по КККР на с. Л. в., Шуменска обл., които до 2021г. съставлявали един имот- ПИ с идентификатор .........., с площ 10701 кв. м..

За уважаването на ревандикационни искове, каквито са настоящите, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищците следва да докажат наличието на положителните предпоставки, а ответникът-че владеет на правно основание.

По отношение владението на имота: Не се спори между страните, че ответникът осъществява владението върху процесните имоти.

Досежно първата предпоставка: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз основа на които се легитимират като собственици на процесните имоти – реституция и наследствено правоприемство от общия наследодател И. Г. С..

Действително, от събраните по делото доказателства/ удостоверения за наследници/, се установява, че ищците М. Б. М. – М. и Б. Л. М. са съпруга, съответно дъщеря на Л. С.

4

М./поч. на 25.07.1998г./, внук на наследодателя И. Г. С./поч. през 1965г./, а ищците С. И. М. и К. И. М. са деца на другия внук на наследодателя С.- И. С. М./поч. на 24.03.2024г./.

Съпругата на наследодателя Р. В. С.а е починала година по-късно от него през 1966г. и е оставила същите наследници.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗН, ищците се явяват собственици по наследство на по ¼ ид.ч. от процесните имоти.

Ответникът отрича правото на собственост на ищците върху претендираните от тях имоти, позовавайки се на изтекла в полза на праводателя му-И. А. Ю. придобивна давност десет години преди снабдяването на последния с нотариален акт за собственост през 2019г..

Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота . Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор се легитимират правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.