Решение № 4175 от 10.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4175 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100103547 по описа за 2023 година

Проиводството е образувано по следните предявени от И. П. Ч.А. срещу Е. П. Ч. обективно съединени искове:

I. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 06.04.2004г., обективиран в нотариален акт с № 159, том I рег. № 4406, дело № 144/2004г. по описа на М.З. – помощник-нотариус по заместване при Ц.С. – нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната кантора под № 30, по силата на който ищцата е прехвърлила правото си на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, район Оборище, ул. „******* ******* II. Евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на апартамент № 19, находящ се в гр.

София, район Оборище, ул. „******* ******* на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.

Ищцата твърди, че общият на страните наследодател Н.М. Ч.а /майка на страните по делото/ е починала на 25.04.2010г. като същата е придобила по силата на сключен с ищцата договор за покупко-продажба от 06.04.2004г., обективиран в нотариален акт с № 159, том I рег. № 4406, дело № 144/2004г. по описа на М.З. – помощник-нотариус по заместване при Ц.С. – нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната кантора под № 30, правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, район Оборище, ул. „******* *******

Ищцата релевира, че процесният договор е нищожен, доколкото същият представлява привидна сделка, за което ищцата разполага с обратно писмо, изготвено от нейната майка.

1

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който признава предявения иск.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на съдебно решение по чл.237 ГПК.

Относно искането за отмяна на нотариален акт № 159, том I, д. № 144 от 06.04.2004г. на пом. нотариус М.З. на нотариус peг. № 030 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр. София: Съгласно ТР № 3 ОТ 29.11.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2012 Г., ОСГК НА ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.Следователно, макар продажбата на имота да е симулативна, нотариалният акт не подлежи на отмяна и исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК. Доколкото самото искане не представлява отделен иск, то на ответника не се дължат разноски във връзка с връщането на исковата молба в тази част.

Относно разноските:

Ищецът И. Ч.а претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.

Относно държавната такса от 585,18лв. следва да се посочи, че същата е била внесена по първоначалното дело между страните, поради което не е част от разноски на ищцата в настоящото производство.

Ответникът Е. Ч. претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Твърди, че не е дал повод за водене на делото и е признал иска, поради което на основание чл.78, ал.2 ГПК иска разноските да бъдат възложени на ищеца.

По делото се установява, че е предявен първоначален иск от Е. Ч. срещу И. Ч.а, по който е образувано гр.д. №9454/2022г. Предявен е насрещен иск от И. Ч.а срещу Е. Ч., който е отделен и по който е образувано настоящото производство по гр.д. № 3547/2023г.

Насрещният иск е предявен на 14.12.2022г., когато И. Ч.а е имала правен интерес от предявяването му, поради което Е. Ч. е дал повод за водене на делото. В последствие на 30.11.2023г. Е. Ч. се е отказал от първоначално предявения иск.

За да се породи отговорност за разноски, следва да има неоснователно предизвикан правен спор. В хипотезата, при която след предявяването на иска, възникнат нови факти, независещи от ищеца /в случая отказът от първоначалния иск от страна на ищеца по него Е.

Ч. / отговорността за разноски следва да се понесе от ответника по настоящия иск Е. Ч., тъй като с предявяване на пъровначалния иск той е дал повод да се предяви насрещен иск, като защитно средство. (вж. "Българско гражданско процесуално право", Ж. Сталев, 2001г., изд.

Сиела, стр. 379, в този смисъл е и определение №843 от 17.11.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014г., ГК). Обстоятелството, че в последствие Е. Ч. се е отказал от първоначалния иск не означава, че към момента на предявяване на насещния иск не е дал повод за водене на делото. Не е налице първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, поради което разноски се 2 дължат на ищцата И. Ч.а.

Относно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение:

Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая, изчислено по реда на чл.7, ал.2,т. 4 НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 5331,42лв. Освен цената на иска обаче, следва да се вземе предвид процесуалното поведение на ответника – а именно, че е признал иска, че не са събирани други доказателства, освен представените от страните документи, че при това процесуално развитие делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.

Ето защо, съдът намира, че възражението е основателно и възнаграждението следва да бъде намалено до 2000лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА искова молба, предявена от И. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, бул. ******* № *******, срещу Е. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ******* в частта в която е направено искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 159, том I, д. № 144 от 06.04.2004г. на пом. нотариус М.З. на нотариус peг. № 030 на Нотариалната камара с район на действие - Районен съд гр. София .

Горното разпореждане подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от И. П. Ч. с ЕГН **********, гр.

София, бул. ******* № ******* срещу Е. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ******* договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 159, том I, д. № 144 от 06.04.2004г. на пом. нотариус М.З. на нотариус peг. № 030 на Нотариалната камара с район на действие - Районен съд гр. София, сключен между И. П. Ч. с ЕГН ********** и 3

Н.М. Ч.а **********, с предмет: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 19 с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 45 / 09.07.20 Юг. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.София, област София / столица /, Столична община, район Оборище, ул. „******* *******, а съгласно схема обектът се намира в сграда № 1 / едно /,разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния боект : жилище, апартамент , брой нива на обекта 1 , с площ от 65,00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгасно схема на АГКК - на същия етаж - обект с идентификатор № *** и обект с идентификатор № ***, под обекта - обект с идентификатор № ***, над обекта - няма, който самостоятелен обект, съгласно документ за собственост съставлява АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в град София, в жилищната сграда на ул. „******* № ******* етаж, с изложение към югозападния двор на сградата, състоящ се от / две стаи, вестибюл, кухня и клозет - баня, със застроена площ от 65,00 кв.м., при съседи : стълбище, З.Д., двор, Ф.З., отдолу - В.Б., отгоре тавански помещения, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ без посочени номер и площ по доказателствен акт, при съседи : общ вестибюл, П.П., двор и В. В., заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ , без посочени номер и площ по доказателствен акт, при съседи : общ вестибюл, Ф.З., двор и И.К., заедно с 11 / 230 идеални части от общите части на сградата, която сграда се намира в УПИ № XVI — 74, от кв.718 по плана на гр.София, целият с площ от 620 кв.м., при съседи по доказателствен акт : улица „******* Искър ,„ Т.П., н-ци на Е.М., н-ци на С. Л. В. и н - ци на Щ.Д..

ОСЪЖДА Е. П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, ******* да плати на И.

П. Ч. с ЕГН **********, гр. София, бул. ******* № *******, сумата 2000 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4