Решение № 260032 от 26.02.2021, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 31/2021
- Вид
- Решение № 260032
- Подписан
- 26.02.2021
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- ДОБРИНКА ДИМЧЕВА КИРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл.99,предл.3 · Закон за автомобилните превози
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 48, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е №............ град Свиленград, 26.02.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдия Кирева Административно наказателно дело №31 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №43-0000482 от 10.11.2020 година на Директор на РД на ”АА” – Стара Загора, с което на Ф.К.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е наложено административно наказание на основание чл.99,предл.3 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят Ф.К.И. чрез пълномощника си адв.Д.З. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен, постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон,без да излага конкретни съображения в тази насока,като единствено сочи общи такива –нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .По същество моли съда да отмени обжалваният акт.
В съдебната фаза се представлява от адв.Д.З. , която в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в него доводи.Допълва,че обжалваното НП било издадено при особено съществени процесуални нарушения,доколкото неправилно било определено адм.наказателно отговорното лице,като подробно се аргументира.Счита също,че имало допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адм.производство,като излага доводи в тази насока.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски,но не се представи списък на същите.
Административно наказващият орган /АНО/ – Директор на РД на ”АА” – Стара Загора, редовно призован , не изпраща представител и не взема становище по жалбата.Единствено в придружителното писмо е отправил възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО-Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 11.09.2020г. свидетелите Г.Х.П. и С.
И.К. служители при АНО изпълнявали служебните си задължения в района на ГКПП Капитан Андреево,когато около 12,15часа спрели за проверка жалбоподателят,който извършвал международен превоз на пътници по редовна международна автобусна линия от гр.Истанбул до гр.Кърджали, Р.България с автобус марка Отокар от категория М3 с рег.№ 39ААR 998 , собственост на турски гражданин.
При извършената проверка водача на автобусът , свидетелите констатирали, че водачът нарушава редът на ползване на даденото му разрешително ,като не спазва маршрутно разписание,което е неразделна част от него ,тъй като при утвърдено маршрутно разписание с час на тръгване от гр.Истанбул,Р.Турция в 04,45ч.,водача тръгнал в 05,13часа /UTC/08,13чада БГ/ на 11.09.2020г.
Нарушението било констатирано от дневната разпечатка от дигиталната карта на водача и билет на пътник от автобуса с посочен час на тръгване от линия гр.Истанбул,Р.Турция 07,30 часа.
При така установените обстоятелства св. Г.Х.П. приел, че е налице нарушение на разпоредбата чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,за което съставил АУАН № 272453 от 11.09.2020г., в присъствието на колегата си С. И.К.,като съответно екземпляр от АУАН е бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя,който вписал,че няма възражения срещу така съставеният АУАН.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №43-0000482 от
10.11.2020 година на Директор на РД на ”АА” – Стара Загора, с което на Ф.К.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.99,предл.3 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е наложено административно наказание на основание чл.99,предл.3 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.,който е връчен на 04.01.2021год. на пълномощник на въззивника.
В АУАН и в НП е прието за установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,поради което на въззивника жалбоподател е наложено административно наказание на основание чл.99,предл.3 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.
Представена е и Заповед
№1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е преназначен Антон Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Стара Загора,считано от 04.08.2020г.за срок от една година.
Налични по АНПр са надлежни преводи на документите на чужд език , приложени по АНПр.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание, свидетели – Г.Х.П. и С. И.К..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.Х.П. и С. И.К., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя.Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с МПС с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към процесната дата посочена в АУАН и НП актосъставителят е заемал длъжността „„Инспектор в отдел „Контрол” при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА”, поради което безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 01.08.2020 година и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се споделя от съда ,доводът на процесуалният представител на жалбоподателя,за допуснато нарушение на чл.48 от ЗАНН. разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателната преписка се разглежда от административнонаказващият орган, в чийто район е било извършено нарушението,като съгласно ал.2 -когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението,компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.Видно от събраните в хода на производството доказателства, към момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен автомобилен превоз по смисъла на AETR, попадащ в обхвата на Спогодбата, поради и което следва да намерят приложение разпоредбите на същата. AETR е ратифицирана от България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби от българското законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството, че на посочената дата – 11.09.2020год., жалбоподателят е извършвал международен превоз на пътници по маршрут град Истанбул, Република Турция до град Кърджали, Република България се установи от разпита на свидетелите ,така и от приобщените по делото писмени доказателства, както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус е с турска регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR. От друга страна Република България също е една от договарящите страни по Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е задължена да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази Спогодба,поради което следва да се приеме,че липсва твърдяното нарушение.
Разпечатката съдържа 39 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e18d7190-3983-4816-818f-ef2d6e926cc3