Решение № 123 от 13.07.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. и, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200216 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. КР. Н., ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-0274-001885/27.01.2022 г., издадено от началника на РУ-и, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв.

В депозираната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, като е отправена молба за неговата цялостна отмяна.

Посредством писмени бележки защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 25.09.2021 г. свидетелите В.В. и Д.Ц. – полицейски служители при РУ - и, изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт.

1

Около 21:30 часа в община и, на първокласен път № 8 осъществили проверка на жалбоподателя Б.Н., който управлявал в района на бензиностанция „п“ с посока на движение от гр. и към гр. к мотоциклет с, с обем на двигателя 600 м3, с рама № ..., черен на цвят. По време на проверката установили, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, както и че е поставена регистрационна табела, която не е издадена моторното превозно средство. На жалбоподателя било известно обстоятелството, че управляваният от него мотоциклет не регистриран, тъй като обяснил на полицейските служители, че седмица по-рано бил спрян за полицейски проверка, по време на която служителите на МВР направили сходна констатация и разяснили на въззивника, че няма право да управлява мотоциклета без да регистриран.

Също споделил пред полицейските служители, че собственоръчно е поръчал регистрационна табела от интернет за моторното превозно средство, която съответствала на като данни на номера, с който то било закупено от чужбина.

Свидетелят В., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – и, съставил срещу жалбоподателя Акт № 1597 от 25.09.2021 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 25.09.2021 г. около 21:30 часа в община и, на първокласен път № 8 управлявал в района на бензиностанция „п“ мотоциклет с, с обем на двигателя 600 м3 с рама № ..., черен на цвят, който не е регистриран по надлежния ред.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-0274-001885/27.01.2022 г. от началника РУ – и, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите В.В. и Д.Ц., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, сведение от Б.Н., справка нарушител/водач.

Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.

Взаимно се допълват, като от тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка – време, място, начин на извършване и фактически констатации. Разпитаните свидетели имат ясен и конкретен спомен за случая, като са напълно единодушни, че жалбоподателят е знаел, че управляваният от него мотициклет е с прекратена регистрация, доколкото самият той е споделил, че е бил проверяван седмица по-рано след управление същото МПС от други полицейски служители, които го уведомили за обстоятелството.

Поради логичността, взаимната връзка и липсата на каквито и да е противоречия в доказателствените източници, те следва да бъдат кредитирани в цялост.

2

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било извършено нарушениято.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.

Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Б.Н. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че по делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 25.09.2021 г. около 21:30 ч. в общ. и, по ПП1-8 в района на бензиностанция „п“ с посока на движение 3 от гр. и към гр. к жалбоподателят Н. е управлявал МПС - мотоциклет с, с обем на двигателя 600 м3, с рама № ..., което не е регистрирано по надлежния ред.

Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства, които са регистрирани, поради което е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и пряко целял това.

Не се споделят доводите, развити в жалбата, за липса на пряк умисъл.

От доказателствените източници непротиворечиво се установява, че на жалбоподателя е било известно, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред. В принципен план е нужно да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидените случаи. За процесното нарушение изключение не е предвидено. Това е отлика на административнонаказателното право спрямо наказателното и сочи, че дори и деянието да беше извършено във форма на вината непредпазливост (самонадеяност или небрежност), както се твърди в жалбата, то отново би било съставомерно.

Не е налице маловажен или явно маловажен случай. Обществената опасност на конкретното деяние е дееца съответна и дори по-висока от средното за този вид нарушения. Деянието е извършено в съвкупност с друго нарушение – управление на МПС без съответната категория (което е предмет на НАХД № 218/2022 г. на РС – и. Последното е служебно известно на състава на съда доколкото производството е висящо пред същия), след като седмица по-рано деецът е бил проверяван от полицейски служители и изрично уведомен за прекратената регистрация, както и че няма право да предприема управление. Това сочи, че както деянието, така и деецът е с повисока степен на обществена опасност, тъй като се демонстрира трайна склонност да неглижира обществения ред. Ето защо предвид тези констатации не може да се приеме, че е деянието представлява маловажен случай.

Липсата мотиви относно приложението на института маловажен случай не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.

Известно е, че в административнонаказателният процес (както впрочем и в практиката по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС) съществеността на нарушението се преценява с оглед на това как се е отразило на правата на наказания в хода на цялото производство. По настоящото производство пред въззивната инстанция жалбоподателят получава отговор на възражението си относно наличие на маловажен случай, като разполага с още една инстанция 4

(касационна), която да прецени правилността на изводите на районния съд.

Ето защо не може да се счита, че необсъждането на посочения институт от АНО се е отразило „фатално“ върху правото на защита на наказания.

По вида и размера на наложеното наказание:

Вида на наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС е в съответствие с предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Размерът на всяко от наказанията е определен съгласно законовия минимум, въпреки констатираната висока степен на лична обществена опасност на дееца, която е отегчаващо отговорността обстоятелство и при липсата на смекчаващи в принципен план е основание за увеличаване размера на наказанието. Предвид принципа reformatio in pejus (забрана за влошаване положението на обжалващия) размерът на наказанието глоба и лишаване от право на управление на МПС не подлежи на изменение.

Ето наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл.

58д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

21-0274001885/27.01.2022 г. издадено от началника на РУ на МВР и.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – и: _______________________

5