Определение № 123 от 15.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. София, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502929 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№103942/05.09.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „КИЛИАН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 203377558, представлявано от П. Б. П., срещу определение № 2971 от 18.07.2025г., постановено по т.д.

№20251100900119 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14, с което е отказано предоставянето на правна помощ – процесуално представителство, на молителя „КИЛИАН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 203377558,, в качеството си на ответник по т.дело № 119/2025г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди, че в законоустановения срок е изпълнил указанията на съда, като е посочил основанието за искането си за предоставяне на безплатна правна помощ, а именно липсата на финансова възможност да заплати адвокатско възнаграждение. Сочи, че не е изпълнил останалите указания за представяне на доказателства за материалното си затруднение, тъй като обстоятелствата относно размера на капитала на дружеството – 2 000 лв., както и запорирането на дружествения му дял, са публично обявени в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията и са служебно известни на съда, поради което не е било необходимо представянето на допълнителни доказателства. Навежда и довод, че липсата на финансова възможност за поемане на разходите за адвокатско възнаграждение представлява отрицателен факт, който не подлежи на доказване от негова страна. Оспорва извода на съда, че не е в интерес на правосъдието да има адвокат.

С оглед горното иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с да върне делото на СГС с разпореждане за даване на ясни инструкции какви доказателства за липса на средства да представи, и с разяснението, че е в интерес на правосъдието всяка страна в процеса да участва адекватно, включително с адвокат.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, с който „СИС ИНДУСТРИЙС“ ЕООД навежда доводи за нейната неоснователност и иска от съда да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, по подробно изложени съобразения.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни 1 изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по т.д.№119/2025г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от „СИС ИНДУСТРИЙС“ ЕООД против „КИЛИАН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД за заплащане на сумата от 300 000лв., предоставена от ищеца на ответника по договор за заем от 06.04.2022г., както и сумите от 12 000 лв. - възнаградителна лихва за периода от 19.04.2022 г. до 06.12.2022г. и 30 000 лв. - неустойка.

С отговора на исковата молба ответникът „КИЛИАН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е направил общо оспорване на предявения иск и е поискал да му се предостави безплатна правна помощ, тъй като няма възможност за заплати адвокатско възнаграждение предвид размера на иска. В тази връзка е посочил, че капиталът му е в размер на 2 000 лв., а дружествения дял е запориран. Не е представил доказателства за реалното си финансово състояние, нито за това на едноличния собственик на капитала.

Предвид горното с разпореждане №3631/02.05.2025г. съдът е дал указания до „КИЛИАН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД да уточни обстоятелствата въз основа на които иска да бъде предоставена правна помощ - процесуално представителство от адвокат и доказателства от надлежни органи за обстоятелствата, които сочи, като основание за това по см. на ЗПрП, като го е предупредил, че при неизпълнение в дадения двуседмичен срок на указанията, ще откаже предоставянето на правна помощ - процесуално представителство.

Указанията са връчени редовно на „КИЛИАН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, което в указания срок отново е посочило на съда, че основанието да поиска предоставяне на безплатна правна помощ е липсата на финансова възможност да поеме разходите за възнаграждение на адвокат в рамките на между 20 000лв. и 30 000 лв. с оглед цената на иска. Повторно е заявило, че от вписаните в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията обстоятелства е видно, че капиталът на дружеството е само 2 000 лв., а дружествения дял е запориран.

Не е представило пред съда доказателства за реалното финансово състояние на дружеството, както и това на едноличния собственик на капитала му.

С оглед горното първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на дружеството за предоставяне на безплатна правна помощ като е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват финансова затрудненост на дружеството и интересите на правосъдието не изискват удовлетворяване на искането.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Крайните изводи на градския съд за неоснователност на искането по чл.94 и сл. ГПК са правилни.

Предвид изложените възражения в частна жалба, следва да се има предвид следното:

Системата за правна помощ по чл.21, т.3 ЗПП обхваща случаите, при които страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това / чл.23, ал.2 ЗПП/.

Според практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, в качеството си на юридическо лице частният жалбоподател не може да ползва правна помощ по делото.

Съгласно чл.5 от Закона за правната помощ /ЗПП/ - „правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони“, а в чл.22 и чл.23 ЗПП очертан кръгът на лицата, които при наличие на изброените предпоставки могат да получат правна помощ. С цитираните разпоредби юридическите лица са изключени от обхвата на правната помощ, уредена в ЗПП, поради което липсва законово основание регистрираният като юридическо лице частен жалбоподател да ползва правна помощ /В този смисъл 2

Определение № 354 от 3.06.2019г. на ВКС по ч.т.д.№ 1153/2019г., II т.о., ТК; Определение № 410 от 30.10.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4037/2019г., III г.о., ГК; Определение №30 от 17.01.2020г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4465/2019г., III г. о., ГК; определение №3335 от 26.11.2025г. по к.т.д.№ 699/2025 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

В случая предпоставките за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на страната не са налице, тъй като страна в процеса – ответник, молител в производството по чл.95 ГПК, е търговско дружество - юридическо лице и делото е търговско. Според определение № 124 от 13.03.2019г. по ч.т.д.№ 435/2019г., Т. К., І Т. О. на ВКС - при регламентацията на достъпа до правна помощ законодателят изхожда от предположението за платежоспособност на юридическите лица - търговци и отчита компетентността на органите им да организират защитата на правата им във връзка с осъществяваната търговска дейност. Ето защо с изключването на възможността за предоставяне на безплатна адвокатска защита на юридически лица - търговци не се нарушава гарантираното в чл.56 и чл.122 от Конституцията на РБ право на защита. В този смисъл е практиката на ВКС, намерила израз в определение № 256 от 9.05.2018г. по ч.т.д.

№1115/2018г., II т. о. и определение № 20 от 14.01.2019 г. по ч. т. д. № 4382019 г., I т. о.

Предвид императивният характер на цитираните разпоредби и трайно установената съдебна практика, съображенията посочени в частната жалба не могат да обосноват извод за противното - за основателност на искането за предоставяне на правна помощ.

Съгласно друга практика на ВКС съществува принципна възможност молител с правен статут на юридическо лице – търговско дружество да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ, при условие, че заплащането на таксата и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В този смисъл са определение №562 от 25.10.2022г. по ч.т.д.

№ 2220/2022г.,

II т. о., определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№1234/2019г., I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч.т.д.№ 810/2019г., I т. о. и др., с които се съобразява практиката на ЕСПЧ /напр. решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша/, както и практиката на Съда на Европейския съюз /напр. решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09, определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16/.

Дори и при съобразяване на посочената практика и след преценка на доказателствата по делото, не се установява наличието на предпоставките за допускането на исканата правна помощ.

Това е така, тъй като молителят не твърди и установява конкретни обстоятелства, от които може да се направи извод, че заплащането на адвокатско възнаграждение, предвид размера на иска, съответно непредоставянето на исканата правна помощ биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. Посочването на капитала на търговското дружество и наложения запор върху дружествения дял, вписани в търговския регистър по партидата на дружеството, не може да се приеме, че в достатъчна степен установява финансово - икономическото състояние на дружеството, за да може да се изведе обоснован извод за наличие на състояние на невъзможност за заплащането на адвокатско възнаграждение поради финансово затруднение, което се явява непреодолимо препятствие за достъп до съд. В подкрепа на този извод е и цитираното, че при регламентацията на достъпа до правна помощ законодателят изхожда от предположението за платежоспособност на юридическите лица - търговци и отчита компетентността на органите им да организират защитата на правата им във връзка с осъществяваната търговска дейност, както и че съгласно чл.117, ал.1 ТЗ - Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 1 евро, т.е. от преценката на вписания капитал на дружеството и цената на иска, предявен срещу дружеството, не следва пряк извод за неплатежоспособност на дружеството, обосноваващ необходимостта от допускане на правна помощ.

3

В тази връзка, настоящият състав споделя известната му практика на ВКС, цитирана в Определение №608 от 25.02.2025г. на ВКС по ч.т.д.№1455/2024 г., I т. о., ТК, обективирана в определение № 60431 от 01.12.2021г. по ч.т.д.1786/2021 г., I т. о. и определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч.т.д.209/2020г., II т. о., с които е прието, че юридическо лице, подало молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса или искащо предоставянето на правна помощ, следва да докаже твърденията си досежно своето имуществено състояние, а за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване на последното.

За съда съществува единствено възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публично достъпните регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца, които в случая не установяват основателност на искането.

Отделно от това, в отговора на исковата молба, с който е направено искането за правна помощ, ответникът е посочил, че в случай че му бъда отказана правна помощ, ще трябва да се организира финансово и да плати на адвокат, но това ще стане едва след влизане в сила на съдебен акт за отказ за предоставяне на правна помощ, от което изявление може да се направи извод, че ответникът не твърди невъзможност за заплащане на адвокат, а сочи необходимост от организация от негова страна за да направи това, което е в противоречие с искането му и обосновава неговата неоснователност.