Определение № 48120 от 20.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48120 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110103633 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 351045/28.10.2025 г. на ответника „Изи Финанс“ ЕООД с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 18589/16.10.2025 г. в частта за разноските.

С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди на ищеца поне в минималния размер юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като се претендира с оглед фактическата и правна сложност сумата от 250 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът М. Д. С. изразява становище за неоснователност на молбата, като подчертава, че видно от представения от ответника списък на разноските, където единствено е обективирана претенция за присъждане на 200 лева за юрисконсултски хонорар. Моли съда да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично основателно, като съображенията за това са следните:

Видно от постановеното по делото решение № 18589/16.10.2025 г., с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е осъдил М. Д. С. да заплати на Изи Финанс“ ЕООД сумата от 69,05 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част на иска, при определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение в размер на 100 лева.

Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния 1 размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Последната разпоредба гласи, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП – това е Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв.

Действително към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд – 09.10.2025 г., нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е била изменена в горепосочения смисъл, поради което съдът е бил непрецизен да не съобрази новите размери, релевантни за преценката по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Ето защо същият счита, че неправилно е определил сумата от 100 лева по реда на чл.

78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за правната помощ, вместо сумата от 200 лева. Претенцията на ответника за определяне на юрусконсултско възнаграждение в размер на 250 лева е неоснователна, доколкото делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, доказателство за което е решаването му само след проведено едноединствено съдебно заседание.

С оглед изхода от спора, на ответника се дължи още сумата от 69,05 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 18589/16.10.2025 г., постановено по гр. д. № 3633/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА Марин Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК още сумата от 69,05 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2