Решение № 13 от 17.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Перник, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261700600112 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 3/ 21.01.2026 г., постановена по НОХД № 227/2025 год. по описа на районен съд Радомир е признат подсъдимия Л. Е. Д., роден на *** в ***, с постоянен адрес:

***, българин, български гражданин, *** образование, женен, осъждан, ***, ***, с ЕГН:

**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 01.09.2024 г., около 16:30 часа, в ***, в района на бензиностанция „***“, подбуждал Е.К. Л. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта (разследващ полицай от *** към Отдел *** при ГДБОП – ***), като свидетел по досъдебно производство № 10/2022 г. по описа на Сектор *** към Отдел *** при ГДБОП – ***, пр. № 269/2023 г. по описа на ОП – *** устно и писмено съзнателно да потвърди неистина, като оттегли дадените вече от него показания по делото, а именно, че на неустановена дата през м. октомври 2022 г. в автосервиз в *** е видял как подсъдимият Д. удря с ръце по лицето св. А.К. и го пита „Кога ще върнеш парите?“ и „Искаш ли сега да те натроша?“, след което му нанесъл удар с винкел по десния крак, както и отправил закани с думите „Нали знаеш, че няма кой да те спаси?“, „Ще отида у вас, ще ви изтепам и тебе, и жена ти, всички ще ви изтепам“ и „Ще ви запаля сервиза“, като заяви, че тези му показания не отговарят на истината, без в действителност това да отговаря на истината- престъпление по чл.293, ал.1, вр. чл.290, ал.1 НК, поради което и на основание 1 чл.304 НПК го ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение.

Против така постановената присъда в срок е постъпил въззивен протест от РП Перник ТО Радомир. В протеста бланкетно се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна такава.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че протеста е основателен и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, подсъдимия осъден, като му се наложи наказание около средния размер.

Подсъдимия лично и чрез своя защитник изразява становище, че протеста е неоснователен. Обосновава се тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като показанията на свидетеля Л. не се подкрепят от нищо друго.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л. Е. Д. е от ***, българин, *** образование, женен, работи, осъждан.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по описа на Сектор *** към Отдел *** при ГДБОП *** е образувано ДП № 10/2022 г., пр. пр. № 269/2023 г. по описа на ОП Перник за престъпление по чл.213а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 НК и по чл.214, ал.1 НК извършено през м. октомври 2022 г. в ***. Пострадало лице бил А.К., а като обвиняем бил привлечен Л. Д.. В хода на досъдебното производство бил разпитан свидетеля Е. Л., който в показанията си заявил, че на неустановена дата през м. октомври 2022 г. в автосервиз в *** е видял как подсъдимият Д. удря с ръце по лицето А.К. и го пита „Кога ще върнеш парите?“ и „Искаш ли сега да те натроша?“, след което му нанесъл удар с винкел по десния крак, както и отправил закани с думите „Нали знаеш, че няма кой да те спаси?“, „Ще отида у вас, ще ви изтепам и тебе, и жена ти, всички ще ви изтепам“ и „Ще ви запаля сервиза“.

По това досъдебно производство било образувано НОХД № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд Перник, като с одобрено по него споразумение от 18.02.2025 г. Д. бил признат за виновен по гореописаното обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

На 01.09.2024 г., около 16:30 ч., Е. Л. посетил бензиностанция „***“ в ***, за да си купи кафе и там срещнал подсъдимия Д., който зареждал гориво на управлявания от него лек автомобил, марка „Ауди“.

Подсъдимият Д. бил придружен от св. Н. С., която останала да чака в лекия автомобил.

Пред бензиностанцията Л. и подсъдимия провели кратък разговор, който свидетелката възприела визуално. В края Д. направил жест ръце с който показал на 2 свидетеля, че не иска повече да говори и С. го чула да казва приближавайки се „От мен пари няма да видиш“. Влизайки в автомобила последната се поинтересувала какво става на което подсъдимия й обяснил, че въпросното лице му иска пари по висящо дело, за да измени показанията си.

Тази фактическа обстановка се установи от въззивния състав след самостоятелен анализ на доказателствата и в голяма степен съответства и на възприетата и от първоинстанционния съд.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.

Наказателно процесуалния кодекс е поставил завишени критерии за преценка на това дали едно лице е осъществило състава на вмененото му престъпление. Така, разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК постановява, че съда признава подсъдимия за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения. В конкретния случай е налице именно такова предположение за виновността на Д., което е останало недоказано по несъмнен начин.

Основния свидетел към когото според обвинителния акт е насочено подбуждането към лъжесвидетелствуване е Е. Л.. Според него на инкриминираната дата двамата с Д. се срещнали на касата вътре в бензиностанция „***“ в *** при което подсъдимия на висок глас и демонстративно го бил попитал „Защо си срещу мене“, и „Защо даде показания в полицията срещу мен“. За проверка на тази теза са разпитани свидетелите А.- *** във въпросната бензиностанция и М.- ***. Първата, която е била на смяна на датата за която разказва свидетеля познава и двамата- и свидетеля, и подсъдимия, като заявява, че тогава не е била свидетел на разправия или конфликт между тях, нито пък ги е виждала да си говорят вътре в бензиностанцията. Втората свидетелка, която също е била на работа на 01.09.24 г. също твърди, че не е виждала Л. да влиза в пререкания с когото и да било и не е възприемала разправия между него и друго лице от мъжки пол.

Естеството и темата на разговора между подсъдим и Е. Л. проведен извън бензиностанцията не е било възприето от свидетел, нито е било записано от камерите в обекта, тъй като последните са само с картина и без звук.

За проверка показанията на свидетеля съдът цени изцяло и фактите изложени от С.. Действително, същата е позната с подсъдимия и към нейните твърдения следва да се 3 подхожда с внимание, но по делото не са събрани доказателства от които да е ясно, че тя иска по каквато и да е причина да услужи на неговата кауза. От друга страна, презумпцията за невинност изисква органите на разследването да доказват обвинителната си теза, а не подсъдимия да доказва невиновността си. Изложеното от С. не е оборено от нито едно друго доказателство.

Така, настоящия състав не намери правни или фактически основания, които да дискредитират изложеното от свидетелката С., а същата е възприела, че двамата – Л. и Д. са провели кратък разговор прекратен от подсъдимия с жест с ръка, като при приближаване на последния към автомобила свидетелката чула ясно думите „От мен пари няма да видиш“.

Следователно, в подкрепа на изложеното от свидетеля Л. остават единствено показанията на неговия приятел и колега- А.К. на който той преразказал собствения вариант на случилото се, както и факта, че след това двамата отишли и подали сигнал в ГДБОП.

При така установеното по делото настоящия състав намира, че е възможно подсъдимия да е осъществил деянието по вмененото му обвинение и в тази насока съществува основателно подозрение, но последното не е доказано със стандартите на НПКпо несъмнен и безспорен начин.

По тези съображения, районен съд Радомир е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно липсата на доказаност на авторството в лицето на подсъдимия.

Разпоредбата на чл.293, ал.1 НК изисква, за да се осъществи състава на престъплението подбуждане към престъпление по чл.290 от НК, да се докаже, че подсъдимия от обективна страна е осъществил активни действия по отношение на лице, което притежава процесуалното качество на свидетел, като за довършеността на престъплението е достатъчно да е упражнено съответното мотивационно въздействие, без да е необходимо свидетеля реално да е променил показанията си.

Правилно районния съд е приел, че в горната връзка липсата на преки доказателства, установяващи подбуждане към лъжесвидетелстване на посочената в обвинителния акт дата и място от страна на подсъдимия Д. по отношение на св. Л., изразяващи се в склоняване на същия да даде неверни показания и необосноваването на заключение за такава съпричастност като единствено възможен и категоричен извод от събраните по делото доказателства, прави недоказано обвинението срещу подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл.293, ал.1 НК.

Показанията на свидетеля К. са производни, не отразяват факти, които той лично е възприел и затова е особено опасно за правната сигурност лице да бъде осъдено само въз основа на това. Л. би могъл да пресъздаде пред всеки свой приятел и/или познат версия каквато на него му е угодна. И още веднъж, действително настоящия състав не съзира правен и/или друг интерес за конкретния случай за свидетеля да стори това, но презумпцията за невиновност е обратна, не подсъдимия трябва да доказва невинността си, а обвинението трябва да установи с всички допустими средства обвинителната си теза и то по 4 несъмнен начин. В тази насока правните изводи на първия съд са изключително подробни, поради което настоящия състав ги възприема като свои и не се налага тяхното преповтаряне.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/ 21.01.26 г. по НОХД 227/25 г. на районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

На основание чл.340, ал.2 НПК решението да се съобщи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5