Определение № 2070 от 08.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2070 гр. София, 08.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501865 по описа за 2025 година и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 247 от ГПК.

С частна жалба от 02.07.2025 г. М. М. П. и Л. М. И. чрез адв. Р. Т. са обжалвали определение № 11809/18.06.2025 г. на СГС, ГО – 6 състав по гр.д. 10764/2023 г., с което е оставено без уважение молбата на ищците М. М. П. и Л. М. И. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение от 28.09.2023 г.

На насрещната страна не е връчен препис поради естеството на производството.

Съдът като съобрази изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира за установено следното:

Предмет на производството с предявени от М. М. П. и Л. М. И. срещу Й. Б. П. и Е.

М. П. искове по чл.26 ал.2, предложение пето във вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на обективиран в нонариален акт от 14.12.2016 г. договор за продажба, по чл.17, ал.1 ЗЗД, след разкриване на привидността в извършената на 14.12.2016 г. продажба, да приложи правилата относно прикритото съглашение - дарение, както и иск по чл. 30, ал.1 от ЗН за възстановяване на ищците в качеството им на наследници по заместване на тяхната майка общо 1/3 запазена част от наследството на техните баба и дядо по майчина линия.

Този предмет е приет от СГС в определение 8288 от 27.04.2025 г. след определение на САС от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. 652/2025 г.

В същото определение 8288 от 27.04.2025 г. като е приел, че всяка от ищците дължи държавна такса по двата иска в общ размер от 669,52 лв. съдът е оставил без движение производството по делото до: внасяне от ищцата М. М. П. на държавна такса от 619,52 лв. по сметка на СГС и внасяне от ищцата Л. М. И. на ДТ от 446,35 лв. по сметка на СГС;

ОТДЕЛЯ от настоящото производство предявения иск от М. М. П. и Л. М. И. против Й. П.

1 на основание чл.30 от ЗН, като го ИЗПРАЩА по подсъдност на СРС и ПРЕКРАТЯВА производството по него пред СГС.

Ищците са изложили съображения пред СГС, че са частично освободени от внасянето им с постановеното по делото определение от 28.09.2023 г, л.3 от делото. СГС в определението си от 27.04.2025 г. е приел, че произнасянето на съда е в обратния смисъл, като диспозитивът на определението е „оставя без уважение искането на ищците за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК“. Приел е, че определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради и което съдът е обвързан от същото, независимо, че в изложените в определението мотиви в тежест на ищците са определени като дължими размери на държавни такси, различни от приетия от съда като действително дължим общ размер на държавната такса.

Ищците са поискали от СГС да отстрани очевидна фактическа грешка в определението от 28.09.2023 г. Със сега обжалваното определение СГС е изложил мотиви, че произнасянето на съда с определението от 28.09.2023 г. е било по нередовна искова, с неправилно посочване на исковете, с които е сезиран, които са очертани с постановеното по делото определение № 8288 от 27.04.2025 г., след връщане на делото от САС. Установените в последното определение размери на дължимите държавни такси от двете ищци не кореспондират по никакъв начин с посочената в определението от 28.09.2023 г. обща дължима държавна такса по делото от 446,34 лв. и това не позволява да се установи всяка от ищците какви държавни такси дължи и за каква част от тях е освободена. Действително в мотивите на определението от 28.09.2023 г. се говори за частично освобождаване на ищците от заплащане на държавни такси, без да е постановен съответстващ диспозитив, но това не представлява явна фактическа грешка, която да може ясно и еднозначно да се установи и коригира в смисъл такъв, че да може към настоящия момент на делото, при индивидуализираните и уточнени искове да се приложи вече постановеното и де се определят сега дължимите държавни такси.

Настоящият състав възприема доводите на ищците, че е налице очевидна фактическа грешка в определението на СГС от 28.09.2023 г. В мотивите са съобразени декларациите за имущественото състояние на двете ищци и като са взети предвид декларираните обстоятелства, съдът е намерил, че не следва да освобождава изцяло ищците от задължението им да внесат дължимата държавна такса, поради което счита, че на ищцата М.

П. следва да й се укаже да внесе държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 50.00 лева, а на Л. И. – 223.17 лева.

Първото изречение на диспозитива е: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за освобождаване от задължението им за внасяне на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. След указанията за внасяне на съответните държавни такси, в последното изречение е посочено, че ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с което е оставено без уважение искането на ищците за освобождаване от държавна такса, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

В обжалвания акт СГС правилно е посочил, че действително в мотивите на 2 определението от 28.09.2023 г. се говори за частично освобождаване на ищците от заплащане на държавни такси, без да е постановен съответстващ диспозитив. Това несъответствие между мотивите и диспозитива е очевидна фактическа грешка. Указанията към ищците, дадени с определението от 28.09.2023 г., да внесат едната 50 лева, а другата – 223, 17 лева, са обезсмислили обжалването на диспозитива, според който искането за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение. Разминаването между мотивите и диспозитива обаче следва да бъде поправено. Ако СГС счита, че държавната такса е неправилно определена с акта от 28.09.2023 г., следва да постанови акт в този смисъл. Ако счита, че не са налице основания за освобождаване от държавна такса към настоящия момент, също следва да се произнесе с определение по този въпрос.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а очевидната фактическа грешка следва да бъде отстранена.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11809/18.06.2025 г. на СГС, ГО – 6 състав по гр.д.

10764/2023 г.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение 11377 от 28.09.2023 г. на СГС, ГО – 6 състав по гр.д. 10764/2023 г., като първото изречение от диспозитива се чете така:

„ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за освобождаване от задължението им за внасяне на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал.2 ГПК в частта до 50 лева за М. М. П. и в частта до 223.17 лева за Л. М. И..“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3