Решение № 260898 от 16.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер

260898

Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 16.10

Година

2020

В публично заседание на 17.09.2020 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА

КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 9665 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д.Т.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ***** г. поради противоречие със закона и добрите нрави, а – при условията на евентуалност, ако не уважи този иск - да прогласи нищожността на клаузата на чл.4, ал.2 от Договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от

ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба и в писмени защити съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключенията от от 27.02.2020 г. и допълнителното такова от 27.07.2020 г., и двете на вещото лице по ССЕ М.М., се установява, че действително между страните в гр. Пловдив е бил сключен Договор за паричен заем № **** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 300 лева, с 21 седмици срок на връщане, на 21 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 15, 53 лева, а общата дължима за връщане сума е била в размер общо на 326, 05 лева.

Съгласно договореното в Договора за паричен заем, той е следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по – лош от „Редовен”, или да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора, както и, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 147, 84 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 7, 04 лева, с която неустойка падежното вземане нараства значително.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства и посочените заключения на ССЕ намира, че посоченият в Договора фиксиран лихвен процент в размер на 40 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, а оттук - поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от Договора в действителния му размер (47, 05 %, както се установява от заключенията на ССЕ) в нарушение на изискванията на чл.5 и на чл.11, т. 10 от ЗПК.

С договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, включена в Договора като клауза за неустойка (118, 27 % годишен процент на неустойката спрямо главницата и 23, 65 % месечен процент на неустойката спрямо главницата, както се установява от заключенията на ССЕ), с която ответникът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави, и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение. Доколкото възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, като понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност (в тази насока – Решение № 452/25.06.2010 г., постановено по гр. д . № 4277/2008 г. по описа на

ВКС -

ІV ГО).

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително горепосоченият Договор за паричен заем противоречи на Закона и на добрите нрави, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи, като се прогласи нищожността на Договора за паричен заем.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 170 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА сключения между Д.Т.П., ЕГН **********,***, ****, със съдебен адрес:***, адв. Е. И., И „Изи Асет Мениджмънт” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, ап. 40-46, представлявано от ****., ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА И ДОБРИТЕ НРАВИ.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Т.П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 170 лева.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт”

АД, с посочените

ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Е.Г. И., със служебен адрес: *****, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Вярно с оригинала.

M.K.