Решение № 51 от 14.04.2025, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Брезник, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20231710100155 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) .

Предявен е иск от А. М. А. и П. М. П., чрез пълномощника си адв. Р. К. от АК – Перник, адрес: ***********, против Е. С. Й., адрес: гр. ******* и Д. Г. К., адрес: гр. *********** с правно основание чл. 108 ЗС.

С Определение № 61 от 31.01.2025г., по В. гр. дело № 451/2024г. по описа Окръжен съд гр.

Перник, с оглед молба вх. № 263/14.01.2025г., от пълномощникът на ищците е уточнил исковите претенции на ищците, като е посочил, че са предявили иск срещу ответниците за прогласяване на нищожен договор за наем на основание чл. 26 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, както и иск, намиращ правното си основание в чл. 108 от ЗС.

Окръжен съд гр. Перник е постановил, предвид горното и доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл само по единия от двата предявени иска, а именно: по този с правно основание чл. 108 от ЗС, то Окръжен съд гр. Перник е намерил, че производството по дело следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд, за произнасяне от страна на районния съд досежно предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД.

С посоченото определение на ПОС делото е върнато на Районен съд – Брезник, за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, досежно предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД.

Ответницата– Е. С. Й., чрез своя процесуален представител адв. В. П. от АК – Перник е изразила становище по молбата за допълване на решението в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК , като счита същата за неоснователна и като такава да бъде отхвърлена.

Ответницата– Д. Г. К., чрез своя процесуален представител адв. И. Д. от САК също е 1 изразила становище по молбата за допълване на решението в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК , като счита същата за неоснователна и като такава да бъде отхвърлена.

За да се произнесе по искането за допълване на решението, съдът взе предвид следното:

С молба вх. № 263/14.01.2025г., депозирана пред Окръжен съд гр. Перник, по В. гр. дело № 451/2024г. по описа на ПОС, пълномощникът на ищците е уточнил исковите претенции на ищците, като е посочил, че са предявили и иск срещу ответниците за прогласяване на нищожен договор за наем от 12.02.2019г. с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Брезник с вх. рег. № 183 от 27.02.2019г. под № 78, том 1, дело № 135/2019г, с който наемодателя– ответника Е. С. Й., предоставя на наемателя– др. ответникът Д. Г. К. за временно и възмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 63.127 дка, находящи се в землището на *********** на основание чл. 26 ал. 2 предл. 1 от ЗЗД, поради невъзможен предмет.

В молбата по отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пред. 1 от ЗЗД, се твърди, че договора е нищожен поради факта, че е сключен от лице, което няма никакви права в тази насока, не е собственик на процесните недвижими имоти, никога не е притежавал наследствен дял, както и необходим такъв за да ги отдава под наем или продава, идеални части, като свои собствени, както и поради липса на предмет на такъв договор, а именно наемодателката нито владее, нито държи недвижимите имоти, както и никога не ги е държала и владяла и не е смятала, че те са нейна наследствена собственост.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД за нищожност, поради невъзможен предмет.

Съгласно трайната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 119 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 794/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В. И.- Договорът за наем на земеделска земя и договорът за аренда в земеделието имат за предмет временното ползване на земята и позволяват на наемателя да получава в собственост произведената земеделска продукция.

Съществената разлика между тях обаче е, че за обвързващата страните сила на договора за наем е без правно значение дали наемодателят е собственик на отдадената под наем вещ, докато при договора за аренда това не е така.

Предметът на сделката се определя от предмета на всяка от насрещните престации, като за да е налице този порок на сделката е необходимо предметът на задължението на една или и на двете страни да е обективно невъзможен и то към момента на обективиране на волеизявленията им.

Последващата невъзможност не обуславя нищожност на сделката, а влече настъпването на определени правни последици, свързани с разпределението на риска.

Следва да се има предвид, че невъзможността може да бъде фактическа (напр. когато вещта не съществува) и правна (напр. когато предметът на договора е изключен от правния оборот). В случая предметът на задължението на страната наемодателя– ответника Е. С. Й. е отстъпване правото на ползване върху процесните недвижими имоти на наемателя– др. ответникът Д. Г. К. за временно и възмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 63.127 дка, находящи се в землището на ***********, които не е спорно, че са съществували при сключването на сделката, съществуват и към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и към настоящия момент, като задължението на ответницата е изпълнено при изпълване на фактическия състав на самата сделка, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД , без да е необходимо реалното предаване на имотите. Т.е. към момента на сключване на договора за наем Е. С. Й. обективно и субективно е била в състояние да престира, т.е. да предаде ползването на процесните недвижими 2 имоти, поради което и предметът на задължението й не е бил невъзможен от фактическа страна. Не е налице и правна невъзможност, доколкото в практиката безспорно се приема, че разпореждането с чужда вещ не води до нищожност на сключената сделка. Следователно, към сключване на сделката, задълженията на всяка от страните по нея са обективно възможни и изпълними.

Договорът ще е с невъзможен предмет тогава, когато липсва вещ като обект на правоотношението.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В съдебната си практика ВКС приема, че в посочената хипотеза на ЗЗД става въпрос за предмет на договора - движима вещ, чието предаване не би могло да бъде извършено, доколкото вещта липсва като такава. Ако предметът на договор за наем на недвижими имоти от 12.02.2019г., на конкретно посочени в договора 13-броя, Поземлени имота /земеделски – ниви/ с обща площ 63.127 дка, находящи се в землището на ***********, то предметът на договора е възможен.

Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и е невъзможно да възникне.

Настоящия съдебен състав намира, че процесният договор за наем от 12.02.20219г. НЕ е нищожен поради невъзможен предмет и като такъв иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. А., ЕГН: **********, адрес: *********** и П. М. П., ЕГН: **********, адрес: ***********, срещу Е. С. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* и Д. Г.

К., ЕГН: ********** адрес: гр. ***********, *******, иск за прогласяване нищожността на договор за наем от 12.02.2019г. с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Брезник с вх. рег.

№ 183 от 27.02.2019г. под № 78, том 1, дело № 135/2019г, с който наемодателя– ответника Е. С. Й., предоставя на наемателя– др. ответникът Д. Г. К. за временно и възмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 63.127 дка, находящи се в землището на ***********, поради невъзможен предмет на договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

3