Решение № 412 от 13.12.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр. Кърджали, 13.12.2023 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Божкова административно дело № 400/ 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.А.Б. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-213/28.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № РВ-3-08-01408327 / 14.08.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 13.08.2019 г. до 24.01.2022 г., в размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Горното решение се оспорва с твърдения за незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките на чл. 114, ал.

1 от КСО за възстановяване на посочените суми, като се твърди, че жалбоподателката е отговаряла на изискванията за получаване на процесните обезщетения, т.е. липсва недължимост на суми за осигурителни плащания. Също така се сочи, че А.Б. е била и добросъвестна при поличаване на обезщетенията, а обратното твърдение не било доказано от административния орган. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответникът

– директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита на пълномощник посочва доводи в подкрепа на твърденията си законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на А.Б. срещу разпореждане № РВ-3-08-01408327 / 14.08.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 13.08.2019 г. до 24.01.2022 г. в размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането, като неоснователна. Потвърден е извода в цитираното разпореждане, че А.Б. не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 01.02.2017 г. – 01.02.2018 г. и 05.08.2019 г. – 01.02.2022 г.

При извършена проверка на А.Б., контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периодите 01.02.2017 г. – 01.02.2018 г. и 05.08.2019 г. – 01.02.2022 г. Съставен е констативен протокол № КВ-5-08-01345510/ 02.05.2023 г. и са издадени задължителни предписания № ЗД-1-08-01346329/ 03.05.2023 г. и задължителни предписания №

ЗД-1-08-01346338/ 03.05.2023 г. да се заличат данните, подадени по реда на чл.

5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице А.А.Б., ЕГН **********, за периодите 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г.; 05.08.2019 г. – 31.12.2021 г.; 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването с период на започване на дейност, считано от 01.02.2017 г. и прекъсване на дейността, считано от 01.02.2018 г., възобновяване на дейността, считано от 05.08.2019 г. и прекъсване на същата, считано от 01.02.2022 г. Констативният протокол и задължителните предписания са връчени чрез лицензиран пощенски оператор на жалбоподателката на 10.05.2023 г. Същите не са обжалвани и са влезли в законна сила.

С разпореждане № РВ-3-08-01408327 / 14.08.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, А. Б. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода: 13.08.2019 г. – 24.01.2022 г.

В разпореждането е посочено, че нa основание чл. 108, ал. 1 от КСО е извършена проверка в информационната система на НОИ относно регистрация на лицето като земеделски стопанин за периода от 01.02.2017 г. до 01.02.2022 г. и е съставен констативен протокол № КВ-5-08-01345510/ 02.05.2023 г., като е установено следното: за лицето има представени удостоверения, приложение № 9 и 11 относно правото на парични обезщетения, към болнични листове, заявления-декларации по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване за периода от 13.08.2018 г. до 24.01.2022 г. вкл. Лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 01.02.2017 г. и на 05.08.2019 г. по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. В тази връзка е изпратено писмо до ОД "Земеделие" – Кърджали за предоставяне на всички документи, с които лицето е регистрирано като земеделски стопанин. От предоставената от ОД "Земеделие" – Кърджали информация се установило, че при своята регистрация от 01.02.2017 г. лицето е декларирало в анкетната карта за регистрация на земеделските стопани, че отглежда общо 14 птици, от които 14 бр. кокошки-носачки, а на 05.08.2019 г. е заявено отглеждането на 15 бр. птици. В разпореждането са изложени мотиви, че на основание чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветиринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, в личните стопанства на физическите лица се отглеждат за лични нужди до петдесет птици независимо от вида. Съгласно чл.

13, ал. 4 от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. В разпоредбата на §1, ал. 1, т . 5 от ДР на КСО е дадена дефиниция за земеделските стопани, а именно:

„регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред“. Прието е, че лицето няма право да предлага на пазара, ако има произведени в обекта си суровини и храни, тъй като отглежданите от лицето птици са единствено с цел добив на суровини и храни за лична консумация, следователно лицето не е изпълнило разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Направен е извод, че А.Б. няма право на парично обезщетение за периода от 13.08.2019 г. до 24.01.2022 г., тъй като не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 40, чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и няма необходимия 12-месечен осигурителен стаж. Предвид изложеното е установено, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период, тъй като е съзнавало, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин на §1, т. 5 от ДР на КСО, съответно на чл. 10, чл. 40 и чл. 48а от КСО, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви за издаването си и е поставен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Между страните не се спори, че посочените в решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали суми, за обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете, са получени от жалбоподателката.

Спорният въпрос е дали тези суми са получени от А.Б. недобросъвестно.

Разрешаването на поставения въпрос налага да се изясни дали жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице.

Според легалната дефиниция, дадена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Лицата задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО "самоосигуряващ се" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като по арг. от чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от КСО, регистрацията на самоосигуряващите се лица в

Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП.

В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2 при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред. Наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Т.е., лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на "осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.