Определение № 1956 от 25.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. Бургас, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500743 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 423 от ГПК и е образувано по депозирано Възражение с вх. рег. № 13508/29.03.24г. по описа на Районен съд – Бургас, с подател - „Тис Енд Уин“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 200710618, представлявано от Владимир Андреевич Шутов чрез адв. Янко Пашов от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 10 против Заповед № 3070 от 18.10.2023г. издадена за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 5682/23г. по описа на Районен съд - Бургас в полза на заявител - „Св. Влад“ ЕООД със седалище с.

Баня, Община Несебър, ЕИК 148098642.

В депозираното възражение се твърди, че дружеството – длъжник е узнало за предприетото спрямо него заповедно производство от счетоводителя си, уведомен чрез телефонно обаждане от служител на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие – Окръжен съд - Бургас, на 29.02.24г. и след извършена проверка по изпълнително дело № 737/2023г. по описа на ЧСИ Божилова и по частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд Бургас, процесуалният представител на дружеството установил, че против „Тис Енд Уин“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Св. Влад“ ЕООД, подадено на 21.09.23г.

1

В депозираното възражение се посочва, че се оспорва редовността на връчването на заповедта, с твърдение, че връчителят е извършил само едно посещение на адреса на дружеството на 24.10.2023г., при което е залепил уведомление, но не е отразил, че е събрал достатъчно сведения от достоверни източници, че на адреса не пребивава посочената фирма или лица от канцеларията на дружеството.

В депозираното възражение са изложени съображения, че от извършените от връчителя действия и отбелязвания не може да се приеме, че е налице някоя от хипотезите по чл. 50, ал. 4 от ГПК или на чл. 50, ал.2 от ГПК, поради което е направено искане за приемане на възражението подадено по реда на чл. 423 от ГПК.

Ответната страна по депозираното възражение по реда на чл. 423 от ГПК – „Св. Влад“ ЕООД в качеството му на заявител по депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК депозира писмено становище, в което се твърди, че възражението е подадено след едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Изложени са и възражения за неоснователност на твърденията за нередовност на връчването на заповедта на длъжника.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед разпоредбата на чл. 423 от ГПК, за да бъде прието възражение по чл. 423 от ГПК от страна на въззивния съд, следва кумулативно да са установени следните предпоставки:

- възражението да е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК – т.е. в едномесечен срок от узнаването на заповедта и

- заповедта за изпълнение да не е била надлежно връчена на длъжника.

В конкретния случай е безспорно, че настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК е подадено чрез Районен съд – Бургас на 28.03.2024г., като към него е приложен Договор за правна защита и пълномощно от 18.02.2024г., съгласно които дружеството длъжник по заповедта е упълномощило адв. Янко Пашов за процесуално представителство по частно гр. дело № 5682/2023г. по 2 описа на Районен съд - Бургас и изпълнително дело № 737/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. При това положение следва да се приеме, че дружеството – длъжник е узнало за издадената срещу него заповед по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, не по-късно от 18.02.2024 год., поради което и считано от тази дата е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК, който е изтекъл на 18.03.2024г., а подаденото възражение на 29.03.2024г. е извън този срок и на самостоятелно основание сочи липсата на кумулативна предпоставка за приемане на възражението от въззивния съд.

Независимо от изложеното – дори и да се приеме, че депозираното възражение е в изискуемия се от закона едномесечен срок, настоящият състав намира, че по делото не се установява и втората кумулативна предпоставка, предвидена в чл. 423 от ГПК, а именно – не се установява по делото ненадлежно връчване на заповедта.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано от страна на „Св. Влад“ ЕООД със седалище с. Баня, Община Несебър Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против „Тис Енд Уин“ ЕООД, произтичащо от неизпълнение на задължение за заплащането на годишни такси по договор за управление сключен със заявителя. В отговор на депозираното заявление – Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3070 от 18.10.2023г., постановена по частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и е разпоредил да се изпрати съобщение за постановената заповед, ведно с препис от нея на адреса на дружеството вписан в търговския регистър.

Съобщението за постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е върнато в цялост с отбелязване от страна на връчителя, че при посещението си на 24.10.2023г. не е открил офис и служители на адреса на управление на дружеството, а именно – гр. Бургас, ул.

Васил Априлов № 16, ет. 3, представлявано от Владимир Шутов. Видно от върнатото в цялост съобщение връчителят е посочил и обстоятелството, че не открива упълномощено лице, което да получи съобщението, липсва и пощенска кутия, в която да постави уведомлението, както и е посочено, че е 3 залепено уведомление в вляво във входа. Видно и от върнатото уведомление по чл. 47 от ГПК, залепено на 24.10.2023г., също е отразено, че на адреса не са открити офис и служители на дружеството.

С Разпореждане от 09.11.2023г., постановено по частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд – Бургас върнатото в цялост съобщение е прието за редовно връчено на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК и на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК и след неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, с Разпореждане № 12812 от 18.12.2023г., Районен съд – Бургас е постановил по частно гр. дело № 5682/2023г. да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Следва изрично да се отбележи, че липсват данни, а и не се твърди, че след залепване на уведомлението ответното дружество е изпратило представител в дадения двуседмичен срок за получаване на заповедта.

В депозираното пред съда възражение по реда на чл. 423 от ГПК се посочва единствено, че направеното отбелязване на връчителя е неправилно, тъй като връчителят не е посочил откъде е събрал сведения и по какъв начин е достигнал до извода, че не открива офис и служители, като същевременно във възражението не се посочва на посочения адрес на управление, на който връчителя е връчил съобщението да се намира действително офис на дружеството – не са посочени нито твърдения, не са ангажирани и доказателства в този смисъл.

Безспорно е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК следва да намери приложение когато връчителят установи на място канцелария, до която не може да намери достъп или пък може да влезе в офиса или канцеларията, но не може да намери лице, което е съгласно да получи съобщението – едва в този случай връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай – нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК не намира приложение, защото отразените обстоятелства са, че офис и служители на търговеца изобщо липсват, което очертава хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, приложима съгласно съдебната практика не само за търговци, напуснали адреса и неизпълнили задължението си да отразят новия в Търговския регистър, а и когато на официално обявения адрес въобще липсва офис на юридическото лице. При направени констатации от страна на връчителя, че не са налице физически белези за наличието на офис, 4 канцелария или каквото и да е работно място, на което юридическото лице извършва дейността си – то за връчителя не е налице изискване да постави уведомление на адреса на управление, обявен в Търговския регистър, тъй като се обезсмисля извършването на допълнителни опити за осъществяване на контакти с негови представители за връчване на съдебни книжа или призовки.

Действително, съдебната практика приема, че връчителят следва да опише в разписката към уведомлението или съобщението до адресата, не само личните си впечатления за липсата на белези за съществуващ на място офис на търговеца, но и допълнителните си проучвания в тази насока, включително лицата, от които е взел сведения за това дали фирмата е позната на място и дали има, респективно е имала седалището си там, което в случая не е обективирано в конкретното отбелязване, но изрично е посочено, че връчителят не е открил и пощенска кутия на дружеството, което е допълнителен извод, че действително такъв офис не може да се открие. От друга страна – както бе отбелязано по-горе – „Тис Енд Уин“ ЕООД дори не твърди, че изводът на връчителя за липса на офис на посоченото място е неправилен и че в действителност там се намира офис на дружеството, който връчителят не е могъл да открие, което обстоятелство води до извода, че изводът на връчителя е останал неопроверган и следва да се приеме, че направеното отбелязване е валидно, а изводът на първоинстанционния съд за редовно връчване на съобщението до дружеството – длъжник, с което му се връчва постановената Заповед за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е законосъобразен.

По отношение на обстоятелството, че връчителят е и залепил уведомление във входа на същия адрес изцяло задоволява изискването за допълнителна проверка, обосноваваща прилагането на съобщението към делото като редовно връчено, при това още веднъж се потвърждава верността на отразеното в документа, че офис и служители на дружеството на адреса действително няма. В случай, че на адреса са налице офис и служители, които изпълняват дейността на дружеството, то дружеството – длъжник щеше да е информирано за издаването на заповедта чрез залепеното уведомление и служителите на това дружество биха могли да получат книжата по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че с оглед отразеното от връчителя неоткриване на офис и служители на ответното дружество на 5 адреса, вписан в търговския регистър при посещението на 24.10.2023г. и липсата на доказателства в настоящото производство, които да оборят това отбелязване, следва да се направи извод, че ответното дружество не пребивава на този адрес - т.е. няма канцелария или лица, на които да стане връчването на съдебните книжа, поради което са установени предпоставките за приемане на връчването на книжата за редовно по чл. 50, ал. 2 от ГПК – както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че съобщението, с което е връчена постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК е редовно връчено на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд и дружеството – длъжник е счетено за надлежно уведомено, а след изтичането на срока за възражение и постановено и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за паричното вземане.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че не са налице твърдените предпоставки по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, то депозираното възражението, подадено от „Тис Енд Уин“ ЕООД против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3070/18.10.2023г. издадена по частно гр. дело № 5682/2023г. по описа на Районен съд – Бургас не следва да бъде прието от въззивния съд.