Определение № 20912 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20912 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100510106 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. И., чрез адв. Д.М., срещу определение № 27634/30.07.2026 г., постановено по гр.д. № 74295/2024 г. на СРС, ГО, 88 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 324651/06.10.2025 г., подадена от А. Н. И., чрез Еднолично дружество „Д.М.“, представлявано от адв. Д.М., с която се иска изменение на решение № 16956/18.09.2025 г. по гр.д. № 74295/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева с ДДС.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Искането за присъждане на разноски е допустимо, доколкото е направено в законоустановения за това срок, а именно до приключване на устните състезания, като са приложени и изискуемите доказателства за реалното заплащане на разноските – списък с разноски по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, който служи за разписка, фискален бон и фактура. Посочено е, че изводът на първоинстнационния съд за наличие на злоупотреба с право е направен на база на служебни справки по други дела, които не са приобщени по настоящото дело, като същият не бил обоснован. Твърди се, че е без значение, че по други дела между страната и адвоката са сключвани адвокатски договори по реда на чл.38 ЗА. Сочи се, че цената на исковете не е 400 лв., тъй като има иск и за нищожност на сключения договор за потребителски кредит. Поддържа се, че присъждането на доказано платен разход не представлява неоснователно обогатяване, а възстановяване на намаленото имущество с извършен разход на основание чл.78,ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото „Фератум България“ ЕООД не е депозирал 1 отговор на частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С решение № 16956/18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 74295/2024 г. на СРС, ГО, 88 състав, е признато за установено в отношенията между А. Н.

И., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, че сключеният между страните Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1262687 от 23.05.2023г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПКр. С решението "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, е осъдено да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, сумата от 118, 48 лева платена без основание във връзка с Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1262687 от 23.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата. С решението „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща съдебни разноски. С молба вх. № 324651/06.10.2025 г. от А. Н. И., чрез Еднолично дружество „Д.М.“, представлявано от адв. Д.М., в качеството му на процесуален представител, е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. с ДДС, съгласно приложените доказателства за плащането му.

С обжалваното определение молбата е оставена без уважение тъй като претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. по дело с цена на иска 400 лв., по спор, по който е налице обилна, трайна и непротиворечива национална казуална практика, а и задължителна наднационална съдебна практика, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Изводът за злоупотреба с процесуални права първоинстанционният съд е направил и при съобразяване на следните обстоятелства: при извършена служебна проверка се установява наличието на множество други дела, инициирани от ищеца, а именно към днешна дата - 145 дела, образувани по описа на СРС по искова молба на А. Н. И.. Само през месец декември 2024 г., когато е образувано настоящото дело са образувани 2 още 9 дела между същите страни с искане за прогласяване на недействителност на сключени договори за кредит между А. Н. И. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД в периода от февруари 2023 г. до май 2023 г. / гр. 74313/24 г., гр.д. 74281/24 г., гр.д. № 74271/24 г., гр.д. № 27256/2024 г., гр.д.

73885/2024 г., гр.д. № 74242/24 г., гр.д. № 73898/23 г., гр.д. № 73891/24 г., гр.д.

73873/24 г./.

Въззивният съд намира извода на първоинстанционния съд за правилен.

Действително размерът на адвокатското възнаграждение надвишава общата цена на предявените искове и то по правен спор с трайно установена съдебна практика. Огромният брой дела, образувани от ищцата с идентичен предмет /много от които срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД /, по всяко от които се претендират отделни адвокатско възнаграждения във висок размер на база сключени договори с едно и също адвокатско дружество, сочи на извод, че целта не е защита на действително накърнени субективни права, а неоснователно обогатяване на база злоупотреба с процесуални права. Съдът не може и не следва да подмине случаите, в които участници в процеса упражняват правата си явно недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, доколкото тези действия представляват злоупотреба с право и поради това не следва да бъдат зачетени от правозащитния орган /така и Решение №206 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр.д.

№ 2970/2015 г., III г.о., ГК/.

Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27634/30.07.2026 г., постановено по гр.д. № 74295/2024 г. на СРС, ГО, 88 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3