Решение № 1242 от 17.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330104555 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149 против М. Р. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9, чл. 11, т.7, т.11, чл.

33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 19.10.2012 г. между ответника и трето лице – кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, бил сключен договор за банков кредит №........с предоставена сума от 1160 евро, платима ведно с договорна лихва и такава за просрочие, с падеж 30.09.2020 г. Ответникът погасил частично, а кредитът бил в просрочие от 30.01.2013.

С договор за цесия от 15.12.2021г. вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът следвало да се счита за уведомен за сключването й с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Поради липсата на погасяване, в полза на първоначалния кредитор била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 709/26.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1183/21 г. по описа на ПРС, срещу която постъпило възражение в срок, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за присъдените суми от: 1132,66 евро – главница; 982,52 евро – договорна лихва за периода 30.01.2013 г. – 30.09.2020 г.; 788,97 евро – наказателна лихва за периода 30.01.2013 г. – 12.03.2020 г.; 69 евро – лихва в размер на договорената между страните, начислена на осн. чл. 85 ЗЗД, вр. с чл. 306 ТЗ, за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.; 188,34 евро – наказателна 1 лихва за периода 14.05.2020 г. – 24.01.2021 г. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 25.01.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва исковете, в т.ч. - придобиване на вземанията и последиците на цесията, поради нарушения на изискванията на чл. 99, ал.3 и ал. 4 ЗЗД относно начина на уведомяване, при липса на нот. заверка на договора. Заповедта и ИЛ били издадени в нарушение на закона, поради липса на представени ОУ. Оспорва представените такива към ИМ да са относимите и приложими по договора за кредит към датата на сключването му, поради липса на подпис на кредитополучателя. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество /относно допустимостта и активната процесуална легитимация на ищеца – Определение по в.ч.гр.д. № 2011/23 г. ПОС – прил./.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделни обстоятелствата, че - между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД е подписан процесният договор за банков кредит № ....от 19.10.2012 г., като предоставената сума от 1160 евро е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4555/23 г. – л.56-57/.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В договора е посочена предоставена сума от 1160 евро за погасяване на други задължения по договор за кредитна карта от 30.03.2010 г., платима в срок до 30.09.2020 г., при 96 вноски, лихвен процент 18, ГПР 21,11 %.

Няма спор и от заключението на първ. ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, се установява, че отпуснатата сума е усвоена по посочената разплащателна сметка в т.1 от договора на 19.10.2012 г.

Относно цесията.

Възраженията в ОИМ са неоснователни. Няма законово изискване същата да е с 2 нотариално удостоверени подписи – тя не е документ, с оглед който е издадена заповедта по чл. 417 ГПК – тя е в полза на банката, като прехвърлянето е в хода на процеса.

Договорът за цесия съдържа необходимите реквизити, а в приложението към него – вземанията спрямо кредитополучателя по конкретното правоотношение са индивидуализирани /л.25/.

Прието е уведомително писмо от цедента /л.26/, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.29/ за извършената цесия, адресирано до длъжника, който следва да се счита редовно уведомен за сключването й.

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея /както е в случая/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.

4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика - Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Нещо повече - уведомяването следва да се вземе предвид от съда, съобразно чл.

235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по заповедното производство. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Отделно - уведомяването за цесията не е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е материалноправно активно легитимиран нов кредитор.

Относно търсените суми и сключения договор:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни 3 материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

4

Налице е нарушение, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.