Определение № 2251 от 25.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 24.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Биляна М. Вранчева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20241100603718 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341 - 345 от НПК, вр. чл.250, ал.4, изр.2 вр., ал.1, т.2 от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от частния тъжител Р. Д., срещу определение № 1971 от 29.05.2024г., постановено по НЧХД № 5544/2024г. по описа на СРС, НО, 12 с-в, с което съдията - докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 5544/2024г. по описа на СРС, 12 състав, и е върнал частна тъжба вх.№ 128190 от 17.04.2024г.

(подадена на 15.04.2024г.) по описа на СРС от Р. И. Д. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание Лишаване от свобода в Затвора гр.София срещу В.К. с адрес за призоваване в Затвора гр.София.

В подадената частна жалба е изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и е отправено искане за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт за връщане делото на СРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като прецени посоченото в жалбата, материалите по делото и атакуваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес и притежаващо качеството на тъжител, в срока по чл.342, ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

1

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Делото пред Софийски Районен Съд е образувано по повод тъжба вх.№ 128190 от 17.04.2024г.(подадена на 15.04.2024г.) по описа на СРС от Р. И. Д. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода в Затвора гр.София срещу В.К. с адрес за призоваване - Затвора гр.София.

Като е намерил тъжбата за нередовна с определение № 1545 от 23.04.2024г. съдът я е оставил без движение, като е дал конкретни указания за изпълнение в седмодневен срок.

По делото са представени доказателства, че препис от определението е връчен на тъжителя на 26.04.2024г.

На 17.05.2024г. по делото е постъпила молба от Р. И. Д. с ЕГН:

**********, подадена на 11.05.2024г.

Съдът констатира, че и в представената молба не се съдържа описание на съставомерно поведение, което да попада в обхвата на престъпленията, посочени в чл.161, ал.1 от НК, както и че не са представени доказателства за внесена от частния тъжител държавна такса.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата въззивна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, изр.2 НПК предпоставка за редовност на тъжбата по дела от частен характер е прилагане към тъжбата на документ за заплатена държавна такса, удостоверяващ нейното заплащане, като съгласно т.9 от Тарифа № 1 към Закон за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, за тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер държавната такса е 12 / дванадесет/ лева.

На следващо място следва да се обърне внимание на формалните изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата: сочат се данни за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството; тъжбата е подписана от подателя й - при което следва да се приеме, че са налице формалните основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.

2

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение на съдията-докладчик от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл.250, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК е правилно, респ. депозираната срещу него жалба от тъжителя Д. е неоснователна.

Тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 5544/2024г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй като в нея не са посочени обстоятелствата на престъплението.

Престъплението като явление от обективната действителност се характеризира субект - деец и обективни параметри, детерминиращи го по време, място, обект и предмет на посегателство. Законодателят е предвидил като изискване към тъжителя акта, въз основа на който се образува съдебно производство да съдържа определени реквизити, описващи твърдяното престъпление именно поради изискването деянието да бъде отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези. От друга страна тъжбата е единствения способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление/я, преследвано по частно-правен ред и тъжбата е единствения акт, с който се определя предмета на делото /съставомерните факти/, а оттам и предмета на доказване по него. Следва извод, че за да изпълни основното си предназначение, тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички белези на престъплението /посочени погоре/, за да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, иманентен компонент от което е да научи в какво точно престъпление се обвинява /чл.55, ал.1, пр.1 НПК/.

За изясняване на тези обстоятелства с определение от 23.04.2024г. съдията докладчик по НЧХД № 5544/2024г. по описа на СРС отново е дал указания на жалбоподателя, с които да допълни жалбата си относно искането на ангажиране на наказателна отговорност спрямо В.К. като жалбоподателя Д. посочи конкретно с какви действия подсъдимият е проявил съставомерно поведение или с други думи: време, място и начин на извършване на твърдяното престъпление, което трябва да е от посочените в чл.161, ал.1 НК.

Жалбоподателят с молбта си от 17.05.2024г. отново не е изпълнил указанията на съда, които да конкретизират какво точно престъпление е 3 извършил В.К..

В този смисъл и въпреки конкретните указания, дадени на тъжителя с разпореждането от 23.04.2024г. на съдията - докладчик и множеството допълнителни писмени молби от страна на Д. по делото, въведените от него фактически твърдения продължават да са недостатъчни да гарантират правото на защита на обвиняемия от една страна, а в този си вид и тъжбата не може да изпълни основното си предназначение да определи предмета на доказване по делото. При това положение законосъобразно СРС е дал указания на тъжителя да отстрани нередовността на тъжбата, като те конкретно са посочени в разпореждането от 23.04.2024г.

За да прекрати наказателното производство, Районният Съд е приел, че депозираната от частния тъжител тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. В мотивната част на атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е посочил, че описаното в нея не представлява престъпление и не следва да бъдат давани някакви указания на тъжителя за изправяне на нередности, тъй като ясно е описано кой израз, според тъжителя, субсумира състава на престъпление от частен характер. Контролираният съд не се е съгласил с изложените в тъжбата твърдения, като е намерил, че в нея не са описани обстоятелства, сочещи на престъпление от частен характер и на това основание е прекратил наказателното производство в съответствие с разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

С измененията в ДВ, бр.63/2017г., в сила от 06.11.2017г. основанието, на което СРС е прекратил наказателното производство, е уредено в чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в случаите по чл.24, ал.1, т.2, т.3, т.4, т.6, т.7, т.8, т.8а, т.9 и т.10 НПК, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по чл.24, ал.5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 НПК; 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви 4 в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото случай контролираната инстанция е приела, че е налице прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, а именно несъответствие на тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал.1 от НПК.

На следващо място правилно първоинстанционният съд е установил, че съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, изр.2 НПК предпоставка за редовност на тъжбата по дела от частен характер е прилагане към тъжбата на документ за заплатена държавна такса, удостоверяващ нейното заплащане, като съгласно т.9 от Тарифа № 1 към Закон за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, за тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер държавната такса е 12 /дванадесет/ лева.

В настоящият случай на жалбоподателят е указано с определението от 23.04.2024г., че не е представен документ за внасена по сметка на СРС, държавна такса в размер на 12 лева, което той не е изпълнил в законоустановения срок.

И в иницииращата тъжба, и в депозираните към нея уточнения са посочени факти, но те не са били подплатени с изисканата от закона и изложена по-горе конкретика. На следващо място след дадени изрични и конкретни указания от съда, тъжителят Д. не е депозирал отстраняване на посочените нередности, което напълно обосновано е довело до извода на първоинстанционния съд за дезеинтересираност от производството. Извод, който се споделя и от настоящата инстанция.

Въззивният съд след като провери, че при образуването на ВНЧД, тъжителя не е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 5 лева, съгласно разпоредбата на чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, според която за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира държавна такса в размер на 5 лева, то Р. И. Д. ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело.

5

Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.345, ал.1 от НПК, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1971 от 29.05.2024г., постановено по НЧХД № 5544/2024г. по описа на СРС, НО, 12-ти с-в, с което съдията докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 5544/2024г. по описа на СРС, 12-ти състав, и е върнал частна тъжба вх.№ 128190 от 17.04.2024г. (подадена на 15.04.2024г.) по описа на СРС от Р. И. Д. с ЕГН:

**********, понастоящем изтърпяващ наказание Лишаване от свобода в Затвора гр.София срещу В.К. с адрес за призоваване Затвора гр.София.

На основание чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, ОСЪЖДА Р. И. Д. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6