Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 27.01.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6052/2022
Вид
Решение № 204
Подписан
27.01.2023
В сила
01.12.2023
Състав
ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20222120106052 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявен А. В. А. срещу ОД на МВР – гр. Бургас, иск за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение за увеолнение“, наложено със Заповед № 251з4592/14.09.2022 г. на директора на Второ РУ - Бургас, на основание чл. 357 от КТ.

Твърди се, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема при ответника длъжността „***“ в група „***“ към Второ РУ Бургас при ОДМВР - Бургас. Сочи се, че на 16.09.2022 г. с връчване на Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение“, за това че при „неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, по време на ползване на отпуск, поради временна неработоспособност не е върнала резервен ключ № 23 на определеното според вътрешните правила на ответника място - Бивша стая на ОДЧ на първи етаж в сградата на Второ РУ – Бургас. Излага се, че наказанието е наложено на 16.09.2022 г., след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 от КТ – на 15.09.2022 г. предвид чл. 194 ал. 3 от КТ и ползвания от ищцата отпуск в размер на 29 дни, считано от 27.05.2022 г. Поддържа се, че заповедта нарушава чл.

195 ал. 1 от КТ, тъй като поради това, че от текста на същата не става ясно дали нарушението е осъществено чрез действие или чрез бездействие, както и поради това, че от една страна в нея е посочено, че нарушението е извършено на 08.06.2022 г., а от друга страна е посочено, че „от 30.05.2022 г. г-жа А. е излязла в отпуск и не е върнала ключа“.

Твърди се, че от текста на заповедта не става ясно и какво се има предвид под „резервен ключ“ – дубликат на оригиналния ключ или самия оригинален ключ, който е предаден на ищцата за лично ползване, за да си осигурява достъпа на работното място. Оспорва се, на ищцата да е предаван резервен ключ, като се твърди, че ако заповедта касае оригиналния ключ, то липсва вътрешен акт, който да задължава ищцата да върне ключа. Сочи се, че в заповедта не е посочен точният вътрешно-служебен акт, в който е уредено конкретното задължение за ищцата, за неизпълнението на което същата е наказана. Излага се, че двете 1 покани, с които от ищцата са поискани обяснения имат сходно съдържание като това на заповедта, поради което същата и от чрез тях не е могла да разбере за какво нарушение ще и наложат наказание. Посочва се, че ищцата не е била запозната със съдържанието на т. 4 от Заповед № 434з-71/19.01.2022 г. и Заповед № 434з-520/09.06.2022 г., поради което не е съзнавала наличието на задължение, за неизпълнението, на което е наказана. В условията на евентуалност се оспорва тежестта на наложеното наказания, което не е съобразено с тежестта на нарушението.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Бланкетно е посочено, че наказанието е наложено при спазване на всички срокове и процедурни правила.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищцата А. В. А. е работила по трудово правоотношение на длъжност „***“ в група „***“ към Второ РУ Бургас при ОДМВР - Бургас при ответника ОД на МВР - Бургас и че със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение“.

По делото е представена Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г., връчена на ищцата срещу подпис на 16.09.2022 г. /л. 28/.

По делото са представени писмени обяснения на ищеца във връзка с наложеното наказание от 11.07.2022 г. и 23.08.2022 г. /л. 19 и л. 16/.

Представена по делото е справка УРИ 251р-29326/05.08.2022 г. от извършена проверка по случая на ищцата, в която е направена констатация за извършено нарушение на вътрешните правила на ответника, изразяващо се в неоставяне за съхранение по време на ползване на отпуск на ключа от стаята на ищцата на мястото определено със заповед на директора /л. 32/.

По делото са представена и длъжностната характеристика на ищцата, подробно описваща задълженията на заеманата длъжност /л. 47/, както и Правилник за вътрешния трудов ред в ОД на МВР – Бургас /л. 61/.

С представения по делото и подписан от ищцата протокол от 16.12.2013 г. се установява, че ищцата е запозната с длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред в ОД на МВР – Бургас /л. 49/. В чл. 41 и чл. 42 от същия е предвидено, че всеки служител в ОД на МВР – Бургас има право на свободен достъп до своето работно място в рамките на установеното работно време съгласно заповедите, установяващи пропускателния режим в МВР и ОД на МВР – Бургас. Работодателя си запазва правото със заповед да утвърди детайлизирани правила за достъп до определени работни помещения.

По делото е представена Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас /л. 59/. В т. 4 от същата е предвидено, че кутиите с ключовете от касите, резервните ключове от кабинетите, както и ключовете за автомобилите в извън работно време да се оставят на съхранение в бившата стая ОДЧ.

2

По делото е представен протокол от 10.06.2022 г. /л. 79/, подписан от ищцата, от който се установява, че същата е запозната със Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас.

Представена по делото е Заповед № 251з-3791/09.08.2022 г. на директора на Второ РУ – Бургас, връчена срещу подпис на ищцата, с която на същата е наложено дисциплинарно наказания „Забележка“ /л. 100/.

По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят И. П. – служител във Второ РУ - Бургас, от чийто показания се установява, че Заповед № 434з-71/19.01.2022 г. е доведена до знанието на служителите във Второ РУ – Бургас, като е прочетена на оперативка. На въпрос на ищцата, свидетелят отговаря, че не може да посочи дали същата е присъствала на оперативката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание с посочената заповед, на посочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство /съответния ред за констатиране на нарушение и налагането на дисциплинарното наказание/ е упражнил правото да наложи прицесните дисциплинарни наказания, както и уволнението, и че същото е извършено от орган, който разполага с дисциплинарна власт, както и че са налице посочените в заповедите нарушения на трудовата дисциплина, обосновали наказанието.

По делото не се спори, че ищцата А. В. А. е работила по трудово правоотношение на длъжност „***“ в група „***“ към Второ РУ Бургас при ОДМВР - Бургас при ответника ОДМВР - Бургас и че със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение“.

Не е спорно по делото, че наказанията са наложени от орган, разполагащ с дисциплинарна власт – заповедите са издадени от директора на ответника.

Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 7 предл. от КТ за това, че ищцата е нарушила задълженията си по т. 4 от Заповед № 434з-71/19.01.2022 г. и от Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас, във връзка с чл. 41 и чл. 42 от Правилника за вътрешния трудов ред в ОД на МВР – Бургас, като от 30.05.2022 г. е излязла в отпуск, поради временна неработоспособност и не е върнала ключа от служебното си помещение - стая № 23, в стаята предназначена за неговото съхранение – бившата стая на ОДЧ, на първи етаж в сградата на Второ РУ – Бургас.

Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. От справка УРИ 251р-29326/05.08.2022 г. /л. 32/ се установи, че по повод извършена проверка на процесния случай са направени констатации за извършено от ищцата нарушение на вътрешните правила на ответника, изразяващо се в неоставяне за съхранение по време на ползване на отпуск, поради неработоспособност на ключа от стаята на ищцата на мястото определено със заповед на директора. Предвид това и доколкото твърдяното нарушение се изразява само в това, че по време на отпуск ищцата не е върнала ключа от служебното си помещение - стая № 23, в стаята предназначена за неговото съхранение – бившата стая на ОДЧ, на първи етаж в сградата на Второ РУ – Бургас, съдът приема, че работодателят е узнал за всички обективни и субективни белези на твърдяното нарушение в деня на изготвяне на процесната справка - 05.08.2022 г. Следователно от този момент за работодателя е започнал да тече двумесечен срок за извършване на допълнителни проверки за пълното изясняване на случая и за преценка дали работникът да бъде наказан или не.

3

Този срок изтича на 05.10.2022 г., а процесното наказания е наложено на 16.09.2022 г., тоест преди изтичане на срока по чл. 194 ал. 1 от КТ.

Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за конкретните факти, по които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени строги формални изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица незаконосъобразност на наказанието, тъй като разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ е императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни относно нарушението и нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което с процесната заповед е наложено процесното наказание.

При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество и съдът не може да отмени наказанието на формално основание.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика на ищцата е, че последната е длъжна да познава Правилника за устройство и дейност на МВР и други актове, свързани с изпълняваната дейност – т. 28 от същата. От представения по делото и подписан от ищцата протокол от 16.12.2013 г. се установи, че ищцата е запозната с длъжностната си характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред в ОД на МВР – Бургас /л. 49/, като в чл. 41 и чл. 42 от същия е предвидено, че „всеки служител в ОД на МВР – Бургас има право на свободен достъп до своето работно място в рамките на установеното работно време съгласно заповедите, установяващи пропускателния режим в МВР и ОД на МВР – Бургас. Работодателя си запазва правото със заповед да утвърди детайлизирани правила за достъп до определени работни помещения“. По делото е представена Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас /л. 59/. В т. 4 от същата е предвидено, че „кутиите с ключовете от касите, резервните ключове от кабинетите, както и ключовете за автомобилите в извън работно време да се оставят на съхранение в бившата стая ОДЧ“. От представения протокол от 10.06.2022 г. /л. 79/, подписан от ищцата се установява, че същата е запозната със Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас.