Решение № 47 от 05.08.2024, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Административно наказателно дело 53/2024
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 18, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Решение № 47, постановено на 05.08.2024 г. по АНД № 53 по описа на Районен съд – Балчик за 2024 г.:
Районна прокуратура Добрич, ТО Балчик, е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Р.К.Т. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, за който в конкретния случай са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК.
Районна прокуратура Добрич, ТО Балчик, редовно призовани за откритото съдебно заседание, изпращат представител, който посочва, че в хода на производството са събрани безспорни доказателства за това, че предложеното лице Р.К.Т. е извършило деянието, за което му е било предявено обвинението, както от обективна, така и от субективна страна.
Навежда твърдения, че предложеното лице Р.Т. целенасочено е пренебрегнал и не изпълнил ограниченията, наложени му с посочената заповед за незабавна защита от домашно насилие по отношение на защитеното лице В.Т.. Същият е бил запознат със съдържанието на издадената заповед за незабавна защита, тъй като препис от заповедта му е била редовно връчена. Излага, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура освобождаване на Р.Т. от наказателна отговорност за посоченото престъпление, предмет на производството, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Досежно вида и размера на наказанието посочва, че доколкото необремененото съдебно минало на дееца е отчетено с оглед реализиране на производството по реда на чл. 78а от НК, отражение следва да намери завишената обществена опасност на реализираното от Р.Т. деяние, доколкото същото е било осъществено по отношение на непълнолетно лице – негов низходящ. С оглед изложеното моли предложеното лице Р.К.Т. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложена административно наказателна глоба в размер около средния, предвиден в разпоредбата.
В пледоарията си защитникът на обвиняемия пледира Р.Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като поддържа, че не е налице субективният елемент на престъплението, доколкото последният не е имал намерение да нарушава заповедта като това се потвърждава от дадените по делото показания на полицейските служители, според които няма от къде да се мине, освен по пътя, по които се минава и съответно няма как да не наруши заповедта. Наред с това посочва, че е нормално Р.Т. да няма ясна и точна представа за дължината на разстоянието от дома, в който живее В.Т. до магазина. Сочи, че В.Т. е създал предпоставки за нарушаване на заповедта, доколкото знаейки или предполагайки, че баща му е там, без страх се приближава към него. Твърди, че при пристигането на полицейските служители, същите са получили съдействие от Р.Т. за изясняване на ситуацията, поради което счита, че няма умисъл по отношение на нарушаване на заповедта. Поддържа, че се касае за изолиран случай, тъй като не е имало предходни или последващи прояви. Сочи, че нарушението се е осъществило в светлата част на денонощието, в присъствието на други лица и от поведението на В.Т. не се е установило същият да е бил застрашен, нито пък баща му да е влизал в словесен или физически контакт с него. В евентуалност, сочи, че приложение следва да намери нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. С оглед всичко изложено, моли да не се налага административно наказание на Р.Т..
Обвиняемият Р.К.Т., редовно призован, не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.К.Т. с ЕГН ********** е роден на ***
От Районен съд *** била издадена Заповед за незабавна защита с № *** по гр. дело 1
№ *** г. на РС ***, с която съдът задължил П.Ж.А. и Р.К.Т. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо сина си В.Р.Т.. Съдът определил и временно местоживеене на В.
Р.Т. при Р.М.Т. на адрес ***. С постановения съдебен акт съдът е забранил на П.Ж.А. и Р.К.Т., да приближават В.Р.Т. на разстояние 200 метра, както и следните адреси: настоящия адрес на местоживеене в ***, до приключване на производството по делото. С издадената заповед за незабавна защита съдът предупредил лицата, спрямо които е била издадена същата, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същите ще бъдат задържани и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата.
Заповедта за незабавна защита е връчена лично на обв. Р.К.Т. на *** г.
На *** г. свид. В.Т. се намирал в дома си, находящ се в ***, като в къщата бил с дядо си по бащина линия - свид. К.Т., който към този момент полагал грижи за непълнолетния.
Около *** часа на *** г. двамата излезли от къщата и се насочили към близкия до дома на В.Т. хранителен магазин, който се намирал отсреща, от където смятали да пазаруват.
Свидетелите вървели към магазина, като забелязали, че на около два метра от входната му врата обв. Р.Т. е седнал на пейка, до която имало маса. Същите били позиционирани пред хранителния магазин. Обвиняемият седял с гръб към къщата, обитавана от В.Т., а до него имало още няколко човека - съседи, като един от тях бил свид. Б.Г.. Виждайки обвиняемия да стои спокойно пред магазина свид. В.Т. се спрял, погледнал баща си и възкликнал: „200 метра“. Обвиняемият също го погледнал, но не ме му отговорил. Възприемайки присъствието на баща си свид. В.Т. се отказал от намеренията си да пазарува от магазина, обърнал се и се насочил към дома си, след което незабавно подал сигнал на ЕЕН 112 за нарушаването на издадената заповед за защита от страна на обв. Р.Т..
Незабавно след получения сигнал на място в с. *** се отзовали полицейските служители при РУ на МВР Балчик - Р.И. и П.А., които установили подателя на сигнала - В.Т., придружен от дядо си по бащина линия К.Т.. Двамата се намирали до дома на В.Т. в ***.
При пристигането на полицейските служители В. и К.Т.и им представили Заповедта за незабавна защита с № *** Свидетелите К. и В.Т.и посочили на полицейските служители къде се намира лицето, срещу което подали сигнала, а именно обв. Р.К.Т., като последният бил установен пред близкият до дома на свид. В.Т. магазин за хранителни стоки, находящ се на около 30 - 40 метра отстояние от къщата, в която живеел В.Т.. Проведени били беседи с посочените лица.
Чрез провеждане на следствен експеримент, обективиран в протокол за провеждане на следствен експеримент се установява и че разстоянието, измерено от металната врата на къщата, обитавана от В.Р.Т. в *** до дървената маса, разположена пред магазина за хранителни стоки, до която е стоял обв. Р.К.Т. е 28 метра.
Видно от свидетелството за съдимост на обв. Т., същият е неосъждан и спрямо същият не са прилагани административни наказания по чл. 78а от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира всички изброени писмени и други доказателства, като непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа на тях, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства.
За да приеме за установена гореописаната фактическа обстановка съдът си послужи с показанията на всички разпитани по делото свидетели, а именно: свид. В.Т., свид. К.Т., свид.
Б.Г., свид. К.И., свид. П.А. и свид. Р.И., които съдът не постави под съмнение и ги кредитира изцяло. Тези свидетели последователно и безпротиворечиво изясниха обстоятелствата, при които обвиняемият е бил видян от свидетелите на по- малко от 200 м. до дома на В.Т., както и мястото на което полицейските служители са го установили и обясненията, които той им 2 дал.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна,че обв.
Р. К . Т. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата – *** г. в с. ***, не изпълнил заповед за незабавна защита №***, постановена по гр. дело №*** г. на РС ***, с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Р.Т. и му е било забранено да приближава В.Р.Т. на разстояние 200 метра, както и следните адреси: настоящ адрес на местоживеене в с. ***, ул. ***; постоянен адрес в г***; *** за срок до приключване на производството по гр. дело №*** г. на РС ***, като нарушил забраната да се доближава до настоящия адрес на местоживеене на В.Р.Т. в с. ***, ул. *** на разстояние по-малко от 200 метра.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите в сила съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие. В конкретната хипотеза от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на заповед за незабавна защита от домашно насилие № ***, издадена по гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, която подлежи на незабавно изпълнение. Обвиняемият Р.Т. лично е бил уведомен срещу подпис за издадената заповед за незабавна защита и съдържанието й. Въпреки това на *** г. в с. *** обвиняемият е нарушил забраната да се приближава на по-малко от 200 метра от сина си, като отива до хранителния магазин, находящ се на 28 метра от жилището, в което живее В.Т.. Изпълнителното деяние на това престъпление е довършено. Престъплението е формално, тъй като не се изисква за осъществяването му настъпването. Престъплението е формално и при неизпълнение на ограниченията, посочени в заповедта, не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат, поради което неоснователно е искането за оправдаване на обвиняемия.
Действително в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК законодателят използва термина "Заповед за защита от домашно насилие" по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл. 15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита, независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т. н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който обвиняемият не е изпълнил, след като му е известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Обвиняемият е съзнавал, че по отношение на него е била издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие от *** г. в полза на свидетеля В. Т., за която лично и 3 срещу подпис е бил уведомен и предупреден за последиците от неизпълнението й. Съзнавал е също така, че я нарушава, като не се е въздържал от нарушаване на забраните в нея и е осъществил активно поведение, явяващо се в разрез с правната забрана, като пряко е целял това свое поведение. В случая именно обвиняемият е инициирал и осъществил навлизане към свид. В.Т. на разстояние, по-малко от посоченото в заповедта, с което ясно манифестирал волята си да не се съобразява с вменените му със заповедта за незабавна защита ограничения.