Решение № 40 от 11.08.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. С. , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. С.ов

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-С.) като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600252 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.И. от АК – С. – служебен защитник на подс. П. СТ. ИЛ. срещу Присъда № 260059/01.06.2021 год. по НОХД № 121/2021 год. по описа на Районен съд – С..

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подс. П. СТ.

ИЛ. за виновен в това, че на 25.08.2020 год. в с. С., общ. С., на ул. „Б.**, запалил жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м. със значителна стойност, възлизаща в размер на 32 350,00 лева, собственост в режим на съсобственост на З. И.а Д., В.

С. И.а, Я. С. И.а, Б. С. Х. и П. СТ. ИЛ., като с деянието са причинени материални щети в общ размер на 1132,43 лева, от които са унищожени движими вещи – легло с пружина, дюшек, чаршаф, одеяло, възглавница, 6 броя блузи, 3 броя панталони, зимно яке, есенно яке, 2 броя долнище на анцуг, балатум, парична сума в размер на 250,00 лева и ваучери за дърва на стойност 480,00 лева – всички вещи на обща стойност 915,08 лева, собственост на С. И. Ч., както и унищожени – каса на врата, врата, брава, шилд за врата, кършалък на врата, дръжки на врата и прозорец на обща стойност 93,65 лева и повредени – тавани и стени на обща стойност 123,70 лева, представляващи неразделна част от запалената сграда, собственост в режим на съсобственост на З. И.а Д., В. С. И.а, Я. С. И.а, Б. С. Х. и П. СТ. ИЛ., с което е извършил престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок 1 от две години, което било намалено с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“ да изтърпи при първоначален строг режим, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата били отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото, които след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени като вещи без стойност и подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 285,55 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – С..

Във въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е оспорен в частта, касаеща размера на наложеното наказание. Посочва се, че делото било разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и наложеното наказание било несъразмерно тежко и противоречало на събраните по делото доказателства, както взети поотделно, така и в тяхната съвкупност, както и на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се да се измени постановената от СлРС присъда, като на подс. П. СТ. ИЛ. бъде наложено наказание около минимума, предвиден в закона.

В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени подробни съображения по заявените първоначално оплаквания. Развита е тезата, че възраженията са относно извода на съда, че определянето на размера на наложеното наказание следва да се извърши при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Посочва се, че мотивите за палежа от страна на подсъдимия са, че същият не бил допускан да живее в имота, който бил и негов собствен; същият бил изгонен от имота без да има къде да живее, като не бил обезщетен за това. Сочи се, че въпреки това в хода на досъдебното производство и пред съдебния състав в съдебна фаза изразил искрено своето съжаление за стореното и съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Посочено е още, че подсъдимият бил в тежко финансово състояние, липсвали средства за осигуряване на физическото му оцеляване, предвид невъзможността да си намери дом, в който да живее поради липса на средства. Иска се да се измени постановената от СлРС присъда, като на подсъдимия бъде наложено минимално наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3. Няма направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

Пред въззивния съд подс. П. СТ. ИЛ. се явява лично и със служебния си защитник.

Прокурорът взема становище за неоснователност на въззивната жалба.

Предлага първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Подчертава, че в мотивите на атакувания съдебен акт са изложени доводи относно индивидуализацията на наказанието, както и че при определяне размера на наложеното наказание първоинстанционният съд е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите 2 вината на подсъдимия обстоятелства.

Защитникът пледира за намаляване на наказанието, определено от първоинстанционния съд, въз основа на изложените във въззивната жалба и допълнението към нея съображения. Счита, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъде отчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и моли наказанието на подс. И. да към минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 330, ал. 1 от НК.

В личната си защита и последната си дума подс. И. изразява съгласие с казаното от неговия защитник и моли за намаляване на присъдата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС – С. е образувано по обвинителен акт против подсъдимия П. СТ. ИЛ. за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на глава 27 от НПК – със съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае събиране на други доказателства относно същите факти. Не е оспорвана фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация. С оглед правилата на глава 27 от НПК и направеното от подсъдимия самопризнание и след констатация, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по същество.

Първоинстанционният съд правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за 3 установено следното от фактическа страна:

Подс. П. СТ. ИЛ. бил роден и живеел в с. С., общ. С.. Бил многократно осъждан за престъпления против собствеността.

Родителите на подс. П.И., свид. С. И. Ч. и св.И. Петкова Ч.а, като съпрузи, притежавали в режим на семейна имуществена общност двуетажна къща, представляваща масивна жилищна сграда, построена през 1983 год. в урегулиран поземлен имот VI-159, кв. 16 по плана на с. С., общ. С., със застроена площ 65 кв. м. Жилищната сграда се намирала в с. С., общ. С., на ул. „Б.**.

Свид. С. Ч. и И. Ч.а имали пет деца: свид. В. С. И.а, свид. И. С. С., свид. Я.

С. И.а, свид. Б. С. Х. и подс. П. СТ. ИЛ..

След смъртта на И. Ч.а на 08.07.2005 год. нейната 1/2 (една втора) идеална част от процесния имот в с. С., общ. С. бил наследен от съпруга и децата й. По този начин всеки от низходящите наследници - свид. В. И.а, свид. И. С., свид. Я.

И.а, свил. Б. Х. и обв. П.И., придобил по 1/12 (една дванадесета) идеална част от целия имот. Свид. С. Ч. също наследил 1/12 (една дванадесета) идеална част от целия имот и заедно с неговите 6/12 (шест дванадесети) идеални части станал собственик на 7/12 (седем дванадесети) идеални части от имота.

През м. март 2014 год. свид. И. С. дарила своята 1/12 (една дванадесета) идеална част от имота на сина си Д. И. Д.. След като последният станал съсобственик в процесния имот, през м. март 2014 год. свид. С. Ч. му продал своите 7/12 (седем дванадесети) идеални части от него. По този начин Д. Д. станал собственик на 8/12 (осем дванадесети) идеални части От имота в с. С., общ. С., ул.

„Б.**. През м. август 2016 год. Д. Д. дарил на сестра си свид. З. И.а Д. 1/12 (една дванадесета) идеална част от процесния имот. През м. август 2016 год. Д. Д. продал на свид. З. Д. 7/12 (седем дванадесети) идеални части от същия имот. В резултат свид. З. Д. станала собственик на 8/12 (осем дванадесети) идеални части от недвижимия имот, а свид. В. И.а, свид. Я. И.а, свид. Б. Х. и обв. П.И. притежавали по 1/12 (една дванадесета) идеална част за всеки.

През 2018 год. свид. З. Д. направила ремонт на втория етаж на къщата в с.

С., общ. С., ул. „Б.**, но въпреки това не живеела там, а във ФРГермания. В процесния имот живеел само свид. С. Ч..

Свид. Ч. не се разбирал със сина си подс. П.И.. Отношенията им били толкова влошени, че през м. март 2019 год. последният запалил процесната жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м. в с. С., общ. С., ул. „Б.**. За това подс. П.И. бил осъден за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, за което с Присъда № 127/11.09.2019 год. по НОХД № 886/2019 год. на Районен съд - С. му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим. Наказанието подс. П.И. изтърпял на 20.03.2020 год.

След излизането от затвора и завръщането му в живота на свобода подс.

П.И. не бил допускан в имота в с. С., общ. С., ул. „Б.**. Той живеел в една кочина 4 в с. С., общ. С., която принадлежала на негов братовчед. В къщата в с. С., общ. С., ул. „Б.** свид. С. Ч. обитавал източната стая на първия етаж. След палежа през 2019 год. тази стая била пригодена за живеене. В стаята свид. С. Ч. имал балатум, легло с пружина, дюшек, чаршаф, одеяло, възглавница. В стаята свид. С. Ч. държал и други свои вещи - 6 бр. блузи, 3 бр. панталони, зимно яке, есенно яке, 2 бр. долнище на анцуг. В стаята под дюшека на леглото свид. С. Ч. съхранявал и парична сума в размер на 250,00 лева, която спестил от пенсията си, както и ваучери за дърва на стойност 480,00 лева.

На 25.08.2020 год. около 03,00 часа, свид. С. Ч. се намирал в дома си в с. С., общ. С., ул. Б.**. Той лежал в леглото си, когато чул,че на вратата се хлопа. Свид.

С. Ч. погледнал през прозореца и видял сина си подс. П.И.. Свид. С. Ч. отворил вратата на подсъдимия, който влязъл в къщата. Двамата отишли в стаята, която обитавал свид. С. Ч.. Там подс. П.И. поискал пари от баща си. Свид. С. Ч. отказал да му даде пари. Тогава подсъдимият извадил един нож с кафява дървена дръжка и започнал с него да мушка свид. С. Ч. в областта на лявата половина на главата и в областта на врата, в резултат на което му причинил пробождания, от които започнала да тече кръв. Свид. С. Ч. се изплашил, успял да вземе ножа от сина си, излязъл от дома си и отишъл при дъщеря си свид. И. С., която също живеела в с.

С., общ. С..

Оставайки сам в къщата в с. С., общ. С., ул. „Б.**, подс. П.И. решил да запали имота. Той извадил една запалка, която носил у себе си, и посредством огън, възпроизведен от нея, запалил дюшека и постелките върху него - чаршаф и одеяло. Това предизвикало пушек, който започнал да излиза от къщата. След като огънят се разгорял,подсъдимият тръгнал да напуска имота.

В същото време на ул. „Балкан“, в близост до процесния имот, се намирал свид. А. В. С.. Той видял пушек да излиза от къщата на ул. „Б.**. Докато гледал към имота, свид. А.С. видял от него да излиза подсъдимия, който се отправил в неизвестна посока. Огънят, предизвикан от него, се разпрострял из цялата източна стая, която била обитавана от свид. С. Ч..

Свид. А.С. се насочил към дома на свид. И. С., за да й каже, че е възникнал пожар в къщата на дъщеря й свид З. Д.. Отивайки в къщата на свид. И. С., свид.