Решение № 86 от 04.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. К., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20245100500107 по описа за 2024 година

Производството е по чл.247, ал.4 от ГПК.

С решение № 64/02.02.2024 г. по гр.д. № 417/2023 г. по описа на РС – К., е оставено без уважение искането на Д. М. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 475/24.10.2023 г., в частта за разноските.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Д.

М. Н., представлявана от адв. Д. М., която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че в мотивите на съдебния акт било прието, че право на разноски има ищецът - за държавна такса и експертиза. Реалната воля на съда била, че отговорността на ответника е за заплатените от ищцата държавна такса и депозит за вещо лице, които били в размер на 108 лева държавна такса и 200 лева депозит за вещо лице или общо 308 лева. Посочването на различна сума в съдебния акт от 208 лева представлявало очевидна фактическа грешка.

Разминаването било очевидно и съдът неправилно препращал към института на чл.248 от ГПК, защото същият касаел действителната воля на съда по 1 въпроса за разноските, каквито съдията докладчик по вътрешно убеждение присъждал. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи молбата за за поправка на ОФГ. В съдебно заседание представя писмена молба, с която претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, респ. на юрисконсултсктото такова.

Въззиваемият „Ф., ЕООД – гр.С., представляван от ю.к. М. К., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с които оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че съдът определил да се изплати възнаграждение в размер на 100 лв. на вещото лице и остатъкът от сумата в размер на 100 лв. да се възстанови на ищцовата страна. Твърди се, че на ищцовата страна следвало да се възстановят разноски за депозит за вещо лице в размер на 100 лв., а не 200 лв. По отношение на разноските на страната за държавни такси следвало да се провери дали по сметка на съда са постъпили суми от името на ищеца в посочения размер. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с въззивната жалба, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по същество разгледана частната е неоснователна.

Гр.д. № 417/2023 г. по описа на РС – К. е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство и с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на недължимо платена сума по нищожен договор.

С решение № 475/24.10.2023 г. по гр.д. № 417/2023 г. по описа на РС – К., е постановено следното:

1.Признато е за установено по предявен иск на Д. М. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „А.“ № **, вх, *, ет. *, ап. * против „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.” № *, бул. „Д.” № **, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция № ******* от 06.04.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, педл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави.

2.На основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, 2 със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.” № *, бул. „Д.” № **, е осъдено да заплати на Д. М. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „А.“ № **, вх, *, ет. *, ап. * сумата от 97,32 (деветдесет и седем лева и 32 ст.), дадена в изпълнение на прогласения за нищожен договор за предоставяне на гаранция № ******* от 06.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 11.04.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

3.На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* , е осъдено да заплати на Д. М. Н. , ЕГН ********** сумата от 208 (двеста и осем) лева разноски по делото.

4.На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* , е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ № *********, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева с ДДС - разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.

В мотивите си съдът е приел, че при този изход на правния спор, право на разноски има ищецът, като разноските възлизат на сумата от 208 лева – държавна такса и експертиза.

При така установените данни по делото, въззивната инстанция намира, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, както правилно е пиел и първоинстанционният съд. В мотивите на решението е посочено, че разноските в полза на ищеца възлизат в размер на 208 лв., която сума съдът е присъдил и с диспозитива на решението. Действително, в мотивите е прието, че разноските представляват сбор от държавната такса и възнаграждение на вещо лице, като определената от съда сума в размер на 208 лв. е по-малко от действително направените разноски. Неправилното изчисление и съответно присъждане на разноските по делото, обаче не представлява очевидна фактическа грешка. В случая не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване, тъй като в мотивите е посочен размерът на разноските и същият размер е присъден с диспозитива на решението. Ако съдът неправилно е присъдил разноски на страната, то този недостатък може да бъде отстранен само по реда и в срока по чл.248 и сл. от ГПК, но не и чрез поправка на очевидна фактическа грешка.

Ето защо решението на първоинстанционния съд и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.247, ал.4 от ГПК, въззивният 3 съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/02.02.2024 г. по гр.д. № 417/2023 г. по описа на РС – К..

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.247, ал.4, във вр. с чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4