Решение № 2780 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2780 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110110808 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. И. К., ЕГН ********** за заплащане на суми, както следва - 11,28 лв., представляваща главница за топлинна енергия / ТЕ / за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,03 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 21.04.2023 г., 9,60 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.06.2020г. - м.09.2020г., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането и 2,48 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. – 21.04.2023 г., за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ....

В исковата молба са налице твърдения, че за процесното вземане ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 20231110125657 по описа за 2023 година на СРС, 90 с-в. С разпореждане № 66077 от 30.05.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск срещу В. И. К..

Твърди се, че ответницата има качество на наследник на починалия ..., собственик на процесния имот в периода, за който се претиндират вземанията – м.05.2020г. – м.09.2020г. Твърди се, че с оглед наследственото правоотношение, В. К. е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.

153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещното право на ползване, имат качество съответно и на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на 1 което сумите за същия са дължими от нея. Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие.

Поискано е допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в исковата молба задачи, както и конституиране на трето лице - помагач.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника В. И. К., чрез особения представител адв. П., е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, като в условията на евентуалност твърди погасяване на задълженията по давност или чрез плащане. Твърди, че ответника не е в забава и не дължи суми за лихви. Оспорват количеството и качеството на ТЕ, както и правя възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва се качеството на наследник на ответницата, с твърдението, че липсват данни за изрично или приемане на наследството с конклудентни действия. С оглед на предходното, е направено искане съдът да извърши служебна проверка по гр.д. № 56223/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в и по гр.д. № 75412/2019 г. по описа на СРС, 113 с-в, дали В. И. К. изрично или чрез конклудентни действия е приела, респ. е извършила отказ от наследството на ....

С Определение № 37912 от 19.09.2024г. по реда на чл. 140 от ГПК съдът съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК конституира като трето лице помагач на страна на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, представлявано от .. и ....

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 25657/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК с вх. № 132922/12.05.2023г., за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, .... По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представено като доказателство по делото писмо от Столична община, район „Илинден“, съгласно което се установява, че бащата на ответницата - ... (починал на 26.12.2020 г.), е закупил процесния имот на 30.12.1988г. Представен е и протокол от общото събрание на етажната собственост от 08.10.2014г. за избор на дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в етажна собственост на адрес гр. София, ..., вх. В, подписано от живущите, сред които и .... Представен е и нотариален акт .... на нотариус ... в НК, обективиращ договор за покупко – продажба на недвижим имот, от който е видно, че ..., в качеството си на продавач, е прехвърлил собствеността на процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ... на трето за настоящото производство лице – .... С оглед на предходното е установено, че до 05.10.2020г., бащата на ответницата има качеството на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот. Нещо повече, приложено е копие на нотариално заверена декларация, с което ... декларира във връзка с 2 възникналото продажбено правоотношение, че всички разходи по ползването на недвижимия имот до датата на покупко-продажбата (05.10.2020 г.), от които ел. ток, парно отопление и изравнителни сметки, студена вода, такса за поддръжка на общите части, вкл. съдебни разноски, лихви и такси за прекратяване на дела за дължими суми, остават като задължение за продавача. От съвкупния анализ на приетите доказателства по делото, съдът приема, че ... е собственик на процесния недвижим имот в периода, за който се претендират дължимите суми.

На следващо място, установено е, съобразно приложена по делото справка по Наредба № 14/18.11.2009г., издадена по гр. д. № 75412/2019г. по описа на Софийски районен съд, 113 с-в., че на 26.12.2020г. в с. Владимирово, общ. Бойчиновци ... е починал, а като негова дъщеря е посочена В. И. К.. С оглед на настъпилата смърт, цялото наследствено имущество преминава поначало към наследниците на починалия. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН като наследници от първи ред следа да бъдат призовани децата на починалия, като видно от приложената справка, ответницата попада в този ред на наследяване.

Във връзка с направено доказателствено искане от страна на особения представител на ответника за установяване наличието на приемане или отказ от наследство, извършено от В. К., съдът е извършил проверка по гр.д. № 56223/2021 г. на СРС, 41 с-в и по гр.д. № 75412/2019 г. по описа на СРС, 113 св. Информацията, с която разполага съдът е, че към момента на приключване на устните състезания не се потвърждава ответната страна да е направила отказ от наследство. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността за задълженията, с които е обременена наследствената маса от момента на откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Те по силата на чл. 48 ЗН придобиват наследството с факта на изричното и мълчаливото му приемане. В производството не се доказа В. К. да е направила отказ от наследството на баща си ..., с оглед на което следва да бъде прието за установено, че същата има качество на наследник.

Във връзка с предходното настоящият състав намира, че между страните в производството е налице валидно облигационно правоотношение при Общи условия за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия за процесния период 01.05.2020г. - 30.09.2020г. По отношение на продажбата на топлинна енергия за битови нужди, следва да се отбележи, че същата се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно 3 получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

На следващо място, сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“ ЕООД, съгласно закона. За същото обстоятелство е представен протокол от общото събрание на етажната собственост от 08.10.2014г. за избор на дружеството. Сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

Извършена е съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена и съдът кредитира, съдържаща данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. Тъй като исковият период касае летен сезон, топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана, поради което и топлина, отдадена от сградата инсталация, не е начислявана.

Показателите относно битовата гореща вода в процесния имот се начисляват по реален отчет, като същите са отчитани по електронен път за всеки месец и показанията са нанесени в специализиран софтуер на ФДР, както и в подробните изравнителни сметки. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т.нар.

„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на месеца, а от отчетеното количество ТЕ се приспадат технологичните разходи Съгласно извършената експертиза е установено, че технологичните разходи са отчислявани за сметка на „Топлофикация София“.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил претендираните суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури са суми в размер на 11,28 лева главница и лихви в размер на 3,23 лева. Размерът за реално дължимата сума за главница за процесния период по фактура е в размер на 18,32 лева, отнасяща се за битова гореща вода, тъй като процесният период касае неотоплителен сезон.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно 4 главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения: