Решение № 1132 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Ж.ва Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Ж.ва Офицерска Търговско дело № 20241100900611 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 48254 от 17.04.2025 г. на ищеца А. П. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „********, ап.9, за допълване на постановеното по делото Решение № 559/15.04.2025 г., с което е прогласена на основание чл.

38, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД нищожността на Договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/07.03.2019 г., сключен между ЕТ „А.-А.. П.“, ЕИК 205537668, в качеството на заемополучател, и „Лено“ АД, в качеството му на заемодател, и ответникът „Лено“ АД е осъден на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на А. П. Ц. сумата от 993.95 евро, платена без основание по нищожния договор, като с отделен диспозитив се постанови заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 103, т.1, рег. № 771, дело № 69/2019 г. на нотариус С.И., рег. № 314 на НК, с район на действие РС-Балчик.

Ответникът „Лено“ АД изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийският градски съд, след като прецени направеното искане и доводите на молителя, намира следното:

Молбата по чл. 250 ГПК е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Съдът приема, че няма необходимост от провеждане на открито заседание с призоваване на страните – арг. от чл. 250, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е не молбата с правна квалификация чл. 250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.

В случая не е налице непълнота на постановеното съдебно решение.

Съдът е формирал и изразил правораздавателна воля по отношение на предмета на правния спор – установителен иск за нищожност на договор за кредит, с който е съединен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД.

1

В исковата молба ищецът е направил и искане за постановяване от съда на заличаване на договорната ипотека, учредена за обезпечение вземанията на заемодателя по договора за кредит, като изрично е заявил, че претендира заличаването като законна последица от уважаване на главния иск за нищожност на договора за кредит, по съображения, че тази нищожност влече и нищожност на договора за ипотека и оттук – и заличаване на ипотеката, което съдът следва да постанови.

При това положение постановеното решение не е непълно, тъй като съдът се е произнесъл и по двата самостоятелни иска, с които е сезиран и които е следвало да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо, по нито един от които заличаването на договорната ипотека не е законна последица от уважаването им.

Съгласно константната съдебна практика, на част от която се позовава и ищецът, заличаването на вписана договорна ипотека може да стане само в четирите законоустановени случаи, предвидени в чл. 172, чл. 175 и чл. 179 от ЗЗД и в чл. 19 и чл. 22 от Правилника за вписванията (ПВп), а именно: по съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма; въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката; по искане на всяко заинтересовано лице (всяко лице, което има правен интерес от заличаването на ипотеката, която обременява притежавания от него имот), когато са изтекли десет години от датата на вписването на ипотеката, без последното да е било подновено; и по искане на купувач на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан. (в този см. напр. определение № 2896 от 9.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3191/2023 г., III г. о., ГК). В случай, че кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката въпреки, че обезпеченото с нея задължение е погасено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. При уважаване на този иск, въз основа на постановеното съдебно решение, с което се постановява заличаване на ипотеката, ще бъде извършено това при представянето му пред Службата по вписванията. (в този смисъл решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1759/2010 г., ІV г.о. на ВКС, определение № 942 от 30.12.2014 г. по ч.т.д. № 2164/2014 г., I т.о.на ВКС, определение № 76 от 07.02.2017 г. по ч.т.д. № 1999/2016 г., І т.о. на ВКС и др.).

В конкретния случай заличаването на ипотеката е заявено като искане, а не като самостоятелен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена (при действително ипотечно право), или като самостоятелен отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право, за нищожност на ипотеката поради нищожността на договора за ипотечен кредит (какъвто иск е допустимо да се заяви отделно от иска за нищожност на договора за ипотечен кредит, аргументи за което се съдържат в Решение № 60161/21.01.2022 г. по т.д. № 2016/2020 г. на ВКС, II т.о.), последица от уважаването на всеки от които искове би било заличаването.Такъв иск не е предявен, няма формулиран такъв петитум, не е внесена държавна такса, а както искът за несъществуване на ипотечното право, така и искът за нищожност на ипотеката са оценяеми. Искането е заявено във връзка (като последица) с една от исковите претенции – тази за нищожност на договора за кредит. Заличаването на ипотеката не съставлява законна последица от уважаването на този иск, тъй като в предметът му не се включва съществуването на ипотеката/ипотечното право. Въпреки това ищецът не е лишен от защита, защото в такъв случай заличаване на ипотеката, обезпечаваща вземането по нищожния договор може да се извърши при условията на чл. 179, ал. 1, предл. първо ЗЗД – въз основа на съгласието на кредитора, дадено в нотариално заверена форма.

Ако кредиторът откаже да даде съгласие или за длъжника е невъзможно да постигне получаването на такова съгласие, между страните ще е налице спор, разрешаването на който е в правомощията на съда. Средството за преодоляване на спора е по предявен от длъжника иск да се признае за установено, че ипотечното право не съществува с искане да се постанови и произтичащата от това последица – нареждане по чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗЗД да бъде заличена ипотеката. В този смисъл определение № 1799/ 11.04.2024 г. по ч.гр.д.

№ 1126/2024 г. ВКС, II г.о.

Ето защо съдът не дължи произнасяне по молбата/искането по чл. 179 от ЗЗД, тъй като искането за заличаване на ипотеката не е самостоятелен иск, а представлява законна 2 последица при евентуално уважаване на установителния иск за несъществуване на ипотечното право (именно в какъвто смисъл са изложените от ищеца в молбата по чл. 250 ГПК съображения и цитираната съдебна практика), какъвто по делото не е предявен и не е бил предмет на разглеждане и произнасяне от съда.

На основание гореизложеното, молбата на ищеца в производството А. П. Ц. за допълване на съдебното решение следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд в настоящия си състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „********, ап.9, за допълване на постановеното по делото Решение № 559/15.04.2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3