Решение № 749 от 28.09.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Шумен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20263630101721 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание: 1/ чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ, 2/ чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 3/ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Производството се разглежда по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 310, т. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, със съдебен адрес: адв. И. К. от ШАК, срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК на клона 8311600780272, със седалище и адрес на управление на клона: гр.

Шумен, ул. „Петра“ № 1, представлявано от управителя на клона Р.П.К.. В исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение на ищеца с работодателя е прекратено на основание „закрИ.е на част от предприятието“. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с нея работодателят не е спазил изискванията за предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 от КТ и не е извършил реално закрИ.е на част от предприятието, а в действителност е уволнена само тя. Счита, че действията му противоречат на закона и представляват злоупотреба с право, което прави уволнението незаконосъобразно. Ищцата моли съда да признае уволнението за незаконосъобразно, да я възстанови на работа и да осъди работодателя да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на 1843,12 евро, както и да присъди в тежест на ответника направените от нея разноски по делото.

В съдебно заседание е направено изменение на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като е поискано неговото увеличаване до 3787,66 евро. Изрично в мотивите за увеличаване на иска се сочи, че новият размер е съобразен с факта, че ищцата е започнала нова макар и по-ниско платена работа, както и с изтеклия период от време. В хода по същество чрез процесуалния си представител ищцата поддържа, че безспорно се доказа, че тя се е ползвала с право на предварителна защита при прекратяване на трудовото правоотношение, но работодателят не е поискал предварително становище от синдикалната организация, на която ищцата е член. Счита, че това само по себе си е основание за отмяна на уволнението без да се разглеждат другите твърдения по същество. Освен това твърди, че са събрани достатъчно доказателства, че съкращаването на целия отдел е симулативно, тъй 1 като на останалите лица са връчени предизвестия, но трудовите правоотношения с тях не са били прекратени.

В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото, с който се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Оспорва се твърдението, че ищцата е член на синдикална организация и дори се твърди, че посочената в исковата молба синдикална организация не съществува. Излагат се твърдения, че и на другите служители в отдела са връчени предизвестия, с което се оспорва твърдението за злоупотреба с право. Оспорено е и твърдението за липса на мотиви в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника аргументира законосъобразността на извършеното уволнение. Оспорва ищцата да се е ползвала с право на предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Не е оспорен искът за обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ по размер, а само относно неговата основателност по същество.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата Д. С. Д. е работила по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „старши юрисконсулт” при „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен. По този факт няма спор между страните.

На 05.02.2026 г. на ищцата е връчена Заповед № 002 от 05.02.2026 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, с която считано от същия ден трудовото правоотношение с нея било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ – поради закрИ.е на част от предприятието.

Това действие на управителя на „Напоителни системи“ EАД, клон Шумен предприето на базата на утвърдени нова структура и ново длъжностно разписание, с които считано от 01.02.2026 г. бил закрит отдел „Административно правен“ в предприятието на клона.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата е била председател на синдикалната организация на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ) в „Напоителни системи“ ЕАД за клон Шумен. От събраните по делото писмени доказателства категорично се установи, че ФНСЗ са член на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

От трудовото досие се установява, а и няма спор между страните, че работодателят не е искал предварително разрешение от синдикалната организация да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. На 03.02.2026 г. от ФНСЗ са изпратили на „Напоителни системи“ EАД, клон Шумен предварителен отказ да одобрят предстоящото прекратяване на трудовите правоотношения с нея след като са се запознали с предстоящото съкращаване на щатното разписание.

На основание цитираната по-горе Заповед № 002 от 05.02.2026 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, наред с прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е разпоредено да й бъдат заплатени следните обезщетения:

По чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазено предизвестие.

По чл. 224, ал. 1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск от 2 дни.

Трудово възнаграждение за м. януари и за периода 02.02.-05.02.2026 г.

И по трите точки конкретни суми не са посочени

От направената справка от електронния регистър на НАП се установява, че ищцата е сключила нов трудов договор след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 06.04.2026 г. като юрисконсулт на Община Провадия с трудово възнаграждение 1035 евро.

Между страните няма спор по отношение размера на претендираните вземания, а само по отношение на тяхната основателност. Последното получено от ищцата брутно 2 трудово възнаграждение било за м. януари 2026 г. и възлизало на 1794,30 евро. Ответникът не оспори, че размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода до приключване на съдебното дирене възлиза на 3787,66 евро.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник/служител на заеманата длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник/служител е останал без работа. От спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за тяхното уважаване.

Предвид наведените в исковата молба твърдения за нарушение на чл. 333, ал. 3 от КТ – уволнение на работник, който се ползва с предварителна защита, съдът е длъжен да разгледа първо този въпрос. По съществото си чл. 333, ал. 3 от КТ предвижда, че в определени случаи, а именно – при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11, както и при чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ – поради закрИ.е на част от предприятието.Целта на тази разпоредба на закона е да няма възможност работодателят да оказва незаконосъобразен натиск върху ръководителите на синдикалните организации, чиято функция е да защитават правата на трудещите се.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата е била председател на такава синдикална организация. Нещо повече, с изрично писмо синдикалната организация е заявила, че няма да даде такова съгласие.

Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено, без да се разглежда по същество въпросът дали при прекратяване на трудовото правоотношение са допуснати нарушения, довели до накърняване правата на работника или служителя. Нарушаването на правото на предварителна защита е абсолютна предпоставка за отмяна на уволнението.

С оглед на изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че следва да уважи и исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ.

На основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1. т. 3 от КТ и предвид изводите на настоящата инстанция за незаконосъобразност на уволнението, служителят има право и на обезщетение за времето, през което е останал без работа, в размер на 3787,66 евро.

Относно разноските:

Предвид направеното искане на процесуалния представител на ищцата за присъждане на направените по делото разноски и изводите за пълна основателност на иска, съдът намира, че следва да осъди ответника да възстанови изцяло сторените от ищцата разноски в размер на 1260 евро.

Работодателят на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС държавната такса за обективно кумулативно съединените искове за настоящата инстанция, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 25 евро – искът е неоценяем и държавната такса се определя от съда в рамките между 15,34 евро и 40,90 евро по преценка на съда с оглед 3 спецификата на иска; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – 16 евро – иска е неоценяем и държавната такса се определя от съда в рамките между 15,34 евро и 40,90 евро по преценка на съда с оглед спецификата на иска; по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 151,51 евро – искът е оценяем и таксата се определя в размер на 4 % от стойността на иска, но не по-малко от 25,56 евро.

Така общо дължимите разноски от ответната страна в полза на съда възлизат на 192,51 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, извършено със Заповед № 002 от 05.02.2026 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, на предишната работа като „Старши юрисконсулт” в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК на клона 8311600780272, със седалище и адрес на управление на клона: гр. Шумен, ул. „Петра“ № 1, представлявано от управителя на клона Р.П.К..

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК на клона 8311600780272, със седалище и адрес на управление на клона: гр. Шумен, ул. „Петра“ № 1, представлявано от управителя на клона Р.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сума в размер на 3787,66 евро, представляващи дължимо обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което работникът е останал без работа за срок не по-дълъг от 6 месеца.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен с ЕИК на клона 8311600780272, със седалище и адрес на управление на клона: гр. Шумен, ул. „Петра“ № 1, представлявано от управителя на клона Р.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата от 1260 евро, представляващи направени от ищцата разноски в производство за адвокатско възнаграждение.